23 години криза стигат!

Двадесет и три години се наслушахме на „горе” и „долу”, на „да живее” и „разпни го”, на обещания, на социални програми, разделения на сини,жълти,червени и всичко това за уреждане на топло депутатско местенце. Двадесет и три години на кражби, лъжи и мизерия, на празни приказки и подло надсмиване, за сметка на народа. Години наред ни се втълпяваше, че България е правова държава, че води правилна политика, че трябва да затягаме коланите и да търпим, защото така трябва, защото сме в криза. Тук тя е перманентна и не е само икономическа. Кризата е политическа, обществена, личностна. Двадесет и три години социалните експерименти с българските граждани не спряха.

Ежедневно излизат новини за грабежи, присвоявания, измами. Незаконни подслушвания от страна на полицията, цензура и медиен контрол, характерни за авторитарните режими. Това ли е „демократична” държава? Тази, която прокуди младите „немили-недраги” по чужди държави. Тази, която принуди хора да слагат край на живота си, защото са притиснати от немотията, от това да са поставени пред дилемата – храна или сметки. Страна, в която пенсионерите са виновни, че фискалният резерв е разграбен; страна, в която хората са виновни, че искат да живеят нормално.

Пролет е, но не онази на Вапцаров, а тази на поредното извращение с българските граждани. Предстоят парламентарни избори. Поредните избори, в които, просто казано, ще изберем новите си господари, които ще продължат издевателствата и социалния тормоз. Безмислени приказки, празни обещания и пошла реклама от същите тези, които отказаха да поемат политическа отговорност и да чуят хилядите гневни българи, заляли улиците. Февруарско-мартенските протести отприщиха ярост, която бе стаявана години наред.
Търпение, което си беше чист мазохизъм.
Двадесет и три години слушахме достатъчно. Пролет е, идват избори, но политическата клика забравя едно, че „Владетелят може да бъде сравнен с лодка, а народът – с вода. Водата може да носи лодката, но може и да я преобърне…”
Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

4 коментара

  1. Отн.: ’23 г. на кражби, лъжи и мизерия’
    Не са еднакви всичките.
    Най-големите кражби, лъжи и мизерия бяха по времето на А.Л. 1990-1992 и по времето на Ж.В. 1996 … провалът от политиката на когото незнайно защо и как се приписа впоследствие на И.К.
    Годините от 1998 докъм 2005 изобщо не бяха мизерия. Мислехме си, че сме приключили вече завинаги с мизерията, обаче не.
    Какво стана през 1997 год. Беше либерализирана търговията и ефектът от свободния пазар и търговия доведе до бум в икономиката … . После какво стана. Цялата енергия от ефекта на либерализация на търговията се впримчи от комунистическата тунеядска администрация (която въвежда през годините всякакви лицензи, разрешителни, касови апарати, връзки с НАП, връзки с извънземните, МРЗ-та, по 5 МРЗ-та за осигуровки и т.н.) докато накрая не обязди бизнеса и не го срина до кота нула.
    Не че и шуробаджанаците и фолк-певиците от банките нямат заслуга към срива.
    В момента за да се излезе от икономическата криза ще ни трябва технологично чудо от седма звездна величина.
    Профсъюзите с тяхната развалена плоча за МРЗ-то, държавните рекетьори с методиките за добре свършена работа, енергийната мафия, която е освирепяла, че не можа да ни насади на пачи яйца с АЕЦ Козлодуй и да ни закопае в орбита около ‘освободителите’ за десетилетия напред, ГРУ-тата от психотрониката и национал-комунистическата пропаганда и военните мародери, които се представят за националисти (може би руски, но не и български) НЯМА как да оправят икономиката.
    Те дори не си поставят и такива цели. За тях е достатъчно да си намерят някакъв обект за рекет и мародерство или някаква база за изнудване … и всичко е точно.

  2. Жан Виденов въвежда монетаризма. МОНЕТЕТАРИЗМА И НЕОЛИБЕРАЛИЗМА. Неговите министри са учили за това. При иван костов тръгна малко нагоре заради валутния борд и изчезналите дългове на кредитните милионери. При Виденов повечето граждани станаха собственици на апартаментите „си“. При Симеон и Станишев имаше кредитен бум, сега той се плаща. Ясно ли е. Иван Костов кара по партийна линия на БКП и линия на световната БАНКА – ТОВА Е ПРАВИЛ И ДИМИТЪР КОСТОВ.

  3. Този път „поредните избори“ най-вероятно да се провалят. Народа вече е готов на крайности, а така като гледам никоя партийка няма намерение да прави радикални промени.

  4. Трябва да се осъзнае, че приватизацията е полезна когато е с мярка и е вредна ако е прекалена. Иван Костовите хора прекалиха защото много им хареса да грабят заедно с червените мутри. На приближените на Симеон Сакскобурготски също им се услади, а на Сергей Станишевите – още повече.

    Бойко Борисовите трябваше да дръпнат назад към национализация. Не много, малко, но нали са пусто десни, не посмяха. Дано Орешарски да се осмели. Все пак го подкрепя една партия, която поне на име е лява. За съжаление – де факто е най-дясната. Те всички са десни, дори и когато се наричат леви, защото неолиберализмът беше модерен.

    Но светът вече се отърсва от неолиберализма и нищо чудно след няколко години и у нас лявото отново да стане модерно. Дано тогава всички да не се юрнат да национализират, а да го направят с мярка, разумно. Да се надяваме.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*