Джуджето от „Туин Пийкс“ орисва тройната коалиция

volen-lord

Станишев насади Орешарски да управлява с ума на Волен и таланта на Местан

„Тройна коалиция“ – като чу тези думи, Волен Сидеров на няколко пъти превъртя от бяс тези дни. Лидерът на „Атака“ винаги ми е приличал на Ам Гъл от „Властелина на пръстените“, а също и на джуджето от „Туин Пийкс“ – самодоволна зла недъгавост, потопена в призрачна атмосфера. Това съмнително очарование Сидеров почна да пренася и върху целукопното 42-о  Народно събрание с буйствата си в пленарната зала, по улиците и тв студиата.
Фрийк-шоуто на черната му харизма беляза откриването на пленарната сесия и избора на Михаил Миков за председател на Народното събрание, сигурно ще прикове вниманието и при гласуването на кабинета „Орешарски“ другата седмица.
От първия ден лъсна интимната тайна на 42-я парламент – ще ни управлява скрита коалиция между БСП, ДПС и „Атака“. Стана ясно, че трите партии отдавна са се договорили, но още ги е срам да го признаят дори и на себе си.
БСП и ДПС се държат като родители на дете-идиотче. Усмихват се гузно на изстъпленията на Волен Сидеров, които стават пред очите им и търсят съчувствие от околните. Един вид:

„И ние не го щем тоя урод, ама нямаме друг избор“.

Лидерът на „Атака“ вчера прехвърли всички мерки на здравия разум и общественото приличие с тиражираното обвинение, че гербери са убили тяхна активистка. Новината бе разпространена от всички медии преди МВР да успее да извърши проверка, която показа, че жената е жива и здрава. Хвърлянето на подобни чудовищни обвинения е вид психотероризъм срещу гражданското общество, опит за сатанизиране на политическия противник и предизвикване на насилие. Тази зловеща технология виждаме в усъвършенстван вид в тоталитарната пропаганда по времето на Хитлер в Германия и на Сталин в Съветска Русия. Да припишеш с лека ръка политическо убийство на конкурентна партия е директен призив към всяване на страх и желание за отмъщение.
Опасно подстрекателство към гражданска война, на което не е зле главният прокурор да обърне внимание преди да е станало късно.
Режисираната истерия на Волен Сидеров има по-далечни цели. Освен с нашето търпение, той експериментира със Станишев и Местан. Знае, че коалиционните му партньори са зависими до болка от него, държи ги за топките и иска да види докъде ще му позволят да стигне. БСП и ДПС очевидно ще го оставят да си развява байряка, защото са заети с по-важни неща – подреждането на правителството.
Лошото е, че ако подценят дразнещото бесуване на младшия си коалиционен партньор, неговите пошли спектакли ще зададат облика и на кабинета „Орешарски“. Черните меси на белоглавия вожд ще направят така, че и най-почтената компания да изглежда като шайка спекуланти, готови да проиграят на комар интересите на отечеството.
Георги Първанов на последния пленум на БСП изрично е предупредил Станишев и Орешарски, че с реализирането на формулата „програмно правителство“ ще станат заложници на психическата стабилност на Волен Сидеров.
Сега не само те са заложници, но и цялата държава. Станишев избра да управлява с ума на Волен и таланта на Местан.
В най-неудобна поза ще се озове скоро Пламен Орешарски. Бъдещият премиер ще трябва да балансира между три партийни централи и десетина икономически кръга в зоната на
здрача. При задълбочаваща се криза и лавина от проблеми той ще трябва да отговаря за изпълнението на щедри социални обещания и блянове за бърз икономически растеж, каквито са обещани в платформите на БСП, ДПС и „Атака“. Един форумец  го беше описал като

„човек с вързани ръце, който иска да пикае срещу вятъра“.

Сравнението е грубо, но точно. За разлика от тройката БСП-НДСВ-ДПС от 2005-09 г. сегашната коалиция и скрита и не е прилично да се говори за нея на публични места. Предишната коалиция подписа подробен договор за взаимодействие, в който всичко беше изяснено – квотите 3:5:8, йерархиите, механизмите за съгласуване на решения и назначения, ресорите, редът за изглаждане на противоречия и избягване на скандали. Тройката на Станишев, царя и Доган имаше стотици кусури, но поне управляваше на светло, знаеше се кой на кого е човек и кой какво прави и за какво носи отговорност.
Сегашният троен призрак ни го представят по формулата „юнашко доверие срещу програма“. Програмата на Орешарски не е лоша, въпреки че вече по нищо не се различава от платформата на ГЕРБ, след като от нея изпаднаха АЕЦ „Белене“ и премахването на плоския данък.
Вътре има записани амбициозни цели като борба срещу монополите и банковия произвол. За тези тежки битки Пламен Орешарски ще има нужда от сплотен министерски екип и предано парламентарно мнозинство, което да бъде готово да се изправи и да устои на колосални корпоративни интереси.
Естествено, това няма как да се случи. Орешарски ще трябва за всяко решение, назначение, подписче или изявление на министър да тича да ги съгласува между Сергей, Лютви и Волен. В противен случай на всяка крачка ще рискува да настъпи мина. Животът му ще се превърне в

типичния ад на всеки слуга на много господари,

част от които при това са в сянка.
Трите партии ги обединява само жаждата за власт, срама и реваншизма спрямо ГЕРБ.
БСП, ДПС и „Атака“ са орел, рак и щука. Съвсем невинна забележка може да предизвика буря от омраза между съюзниците, която после да се изсипе върху главите на бедните тв зрители.
В миналото всяка една от партиите се е опитвала или е искала да забрани другите две, отричала е тяхната конституционна легитимност.
БСП като флагман на европейските социалисти, е в доста разкрачено положение – има три цигански партии /на дон Цеци, Тома Томов и Жоро Черния/ за партньори, отделно е винаги готова за „целувката на Доган“. В същото време ще се гушне с „Атака“, която отколе зове за дециганизация и детурцизация.
Самият Станишев през 2005 г. определи партията на Сидеров за ксенофобска и фашизоидна и призова останалите политически сили да направят „санитарен кордон“ около крайните националисти. Днес санитарите са се разбягали, а главният лекар на психиатрията наблюдава с презрителна усмивка случващата се службогонска вакханалия.
Ръководителят на ПЕС ще може да се похвали в Брюксел, че е изобретил дискретен начин да се коалира с „неонацистка партия“ и дори да пробва да го патентова.
Лютви Местан също би трябвало да е раздвоен, освен ако не смята, че високото му ораторско майсторство няма да позволи на избирателите му да разберат какво става. За колкото и глупави да ги смята, симпатизантите на ДПС също сигурно се питат някои работи: Защо без никакво колебание пак се съюзихме с бившите комунисти, които провеждаха възродителни процеси и днес също процеждат ксенофобски нотки? Защо най-вече се сдружихме и с креслива

партия, която иска да ни прави на сапун?

Не искам да знам какво си мислят хората, гласували за „Атака“, но те също сигурно са в шок от новите приятели на Волен.
Заченатата в грях и родена на тъмно коалиция едва ли ще има светло бъдеще, колкото и да са наивни българските избиратели. Да ти бабува Бареков и да те крепи Волен – трудно може да се намери по-лоша комбинация от поддръжници. По-скоро освен заложения управленски неуспех е възможно да има опустошителни последици за моралния облик и ценностната ориентация на всеки от злополучната коалиция.

Адрес на статията
Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*