Йерисос – селото в което се споделя всичко

aerophoto_6s

Селото Йерисос е центъра на съпротивата срещу канадската златодобивна компания „Елдорадо Голд“, която с подкрепата на гръцката държава и местния елит, изсича горите и унищожава природата на Халкидики (бел.ред.)

greece-3-popup-v2

КВАРТАЛИ НА СОЛИДАРНОСТТА

Тази страница обича пътешествията и улиците. С раница на гръб обикаля махалите, търсейки да открие как на практика хората се организират за да спасят живота си. Търси из площади и улици самоорганизирани структури на солидарност и автентични съпротивителни движения.

Днес няма да ви разкажем нищо познато, в това селце няма нито за социални занимални, нито пазари без посредници,нито социални здравни служби. И все пак солидарността е в своя апогей. Добре дошли в Йерисос.

2013-03-12t184343z_391418085_gm1e93d07ji01_rtrmadp_3_greece-thumb-large

„Главната съставка на всяка борба е солидарността. Без силна връзка между  съратниците,  не се печели никоя битка.” – казва Мелахрини Ляку, пиейки кафе с десетина жени в дома си. Не е нужно да видиш много за да разбереш какво има предвид, стига да си достатъчно наблюдателен. Повечето от тези жени имат деца: не знаят къде точно се намират малчуганите в този момент, но са сигурни и спокойни, че някой съселянин вече ги е взел от училище, нахранил ги е, помогнал е за домашните, щом майките им са заети с ”борчески дела”. Когато някое от тях е гладно, веднага ще се намери чиния с готвено от леля в съседство.

Нуждите на хората тук не са „частен случай“: веднага някой ще застане зад гърба ти за каквото и да ти е необходимо.”Няма  ден или нощ в който да не мислиш за хората около теб” – казва Ани Василиу –„Правим много неща заедно, пишем дописки, организираме дейности. Първата сериозно организирана дейност извършихме през 2010 година. Тогава се наводни село Стратони (миньорско селце, New El Dorado) изчистихме къщите и готвихме заедно.

През  август 2011 г. построихме сами детската градина в селото, а минала година разрушихме стълбите (с логото на една компания), водещи към плажа и направихме наши, този път без реклама на която и да е фирма. И днес, ако отидете на разходка към постовете (хората от селото денонощно пазят рудниците от грубата ръка на Капитала), ще се удивите от количеството на храна, плодове, сладкиши и вода, които са на разположение на другарите ни. Селото поделя всичко и вече е научено и да взима без да се притеснява. Ако някой съселянин няма средства да си плати „налога” (данъците), всички заедно правим това за негова сметка.”

Когато сме мобилизирани с дейности в борбата, организираме групи, които готвят и извършват заедно гледането на малките деца. Отдавна не се притесняваме какво се случва с децата ни, когато сме заети – казва Лола Хрисули. Може би най-яркият пример за същинска солидарност е темата с предвижването. Трябваше да се ходи до Скуриес, да ходим по дела в Полигиро и Солун. Дойде време, когато ни беше невъзможно да покрием разходите си. Така започнахме с т,нар car pooling – казва Анна Лембида. Нито една кола не тръгва само с шофьора си. Разпределяме си разходите, по всяко време на денонощието и да ти потрябва превоз, ще се качиш на първата минаваща кола. А ако се срамуваш и вървиш сам пеш, щом те забележат съселяните ще те попитат веднага на къде си тръгнал и дали имаш нужда от превоз.

733743_555723207782534_1386530315_nier

За нула време сме информирани за всичко, което се случва в селото и въобще използваме всички предимства на технологията. За възрастните използваме камбаните–разказва Васо Варваресу. Действително звукът на камбаните е толкова тясно свързан с борческото движение в Йерисос,че дори и когато камбаните бият за да предупредят жителите, че идва  изповедника, всички тичат към постовете. Свързани са животите ни вече – казва Ани. Преди просто си бяхме добри познати, казвахме си по едно „Добро утро”. Днес може ти да имаш едно дело, но в съда ще бъде до теб цялото село. Точно както е застрашена планината, така са застрашени и животите ни. Живеем в една непрестанна ситуация на „извънредно положение”

skouries-629x419

Солидарност и съпричастие получаваме от граждани на  цяла Гърция. В последно време изискваме от жените повече действие. И аз се чувствам неудобно, защото не мога да отвърна с дължимото – казва Васо. След като победим, нашата борба няма да приключи. Ще бъдем навсякъде, където сме нужни. Навремето оставах безучастна към неща, които не ме засягаха пряко, както например случаят с Манолада – допълва Лола. Мисля, че съзнанието ми вече е отворено, разбирам защо всичко ме засяга. Дразни ме факта, че не мога да отида на стачките на други работници в Солун, защото ми е напълно ясно колко много означава солидарността, изпитах го на гърба си. Няма друг избор обаче, така или иначе ще победим!

Репортаж на Дина Даскалопулу за сайта:soshalkidiki.wordpress.com

Превод от гръцки : М. Зафирова

Още по темата в Без Лого:

Полицията стреля с гумени куршуми по протестиращи в Скурис, Гърция:

http://bezlogo.com/?p=16404

Халкидики: Нашaта борба няма Родина:

http://bezlogo.com/?p=16530

Халкидики: Нови протести срещу златодобива:

http://bezlogo.com/?p=16622

Адрес на статията
Етикети: , , , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Думите са две: Будна съвест! Едно общество притежава ли тази характеристика от всяка битка ще излезе победител. И само напред към следващата цел.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*