Първи май не е празник, а ден за борба!

Първи май – международният празник на трудещите се. По света и у нас експлоатацията на работна ръка не е преставала да съществува, напротив. 127 години след драматичните събития в Чикаго,борбата за по-добри условия на труд продължава. Тогава какво празнуваме?
 309951_552997728056542_647568848_n
В условията на икономическа криза и унищожаващата неолиберална политика, трудещите се биват подлагани на откровен терор. Увеличението на пенсионната възраст, на цените, съкращения и нарастващата безработица обричат населението на геноцид. Пред нас стои дилемата – да ядем или да си платим сметките, което често е непостижимо. Тези фактори доведоха много хора до нищета и крайно отчаяние.
Почти всеки знае, чувал е или сам е пострадал от нарушения на трудовия договор – системно неплащане на заплати, неплащане на осигуровки, извънреден труд, за който не получаваш възнаграждение. Ако си недоволен, просто те гонят, заменяйки те с друг клетник.
127 години след екзекутирането на седмината работници от Чикаго, експлоатация все още има! Затова не виждам какво трябва да празнуваме!
Днес е ден за борба!
Всеки ден е Първи май!
946501_552976418058673_2131465697_n
Адрес на статията
Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*