Работа няма и няма да има

rabota-250x374Борбата за работни места е обречена – тя трябва да бъде борба против капитализма

Относително доскоро очаквахме, че поредната технологична революция, чиито свидетели сме, носи единствено благини. Скептиците и песимистите не се чуваха в общия хор на възторжени мнения, а тези с по-силен глас ги обявихме за врагове на прогреса. Напразно. Всяка революция е драматична в социално отношение, поне исторически досега е било така. Може ли сегашната система на управление,

производство и разпределение да овладява тази драма, да намали негативните социални последици?

Нашето мнение е, че не може, а и не си го поставя за цел.

Какво толкова страшно се е случило? Например това, че икономиката, основана върху новите технологии, влиза в противоречие със ситуацията на пазара на труда, който изостава от бързите промени в начините на производство.

Не за първи път, нито ще е за последно, цитираме своите идейни и буквални врагове, когато в техните думи се съдържа здрав смисъл. Така например един от главните гробокопачи на Руската революция 1917-1921, Владимир Ленин, през 1913 г. пише, че „за революция не е достатъчно низшите класи да не искат този си начин на живот. Нужно е и управляващите класи да не смогват да управляват както са свикнали“. Днес ситуацията е точно такава: народът не иска благосъстоянието му да пада на фона на развитието на новите технологии, а управляващата класа в стремежа си да използва всички изгоди на същите технологии, почва да изпуска кормилото на мениджмънта. Получава се революционна ситуация, от която обаче народът не е в състояние да се възползва поради разделението си на електорати, на етноси, по други маловажни в едър план признаци и щения.

Капиталистите и политиците – напротив – усещат изплъзващия им се контрол и вземат мерки. Често те изглеждат „отдолу“ като неадекватни, глупави, некомпетентни и голяма част от тях наистина са такива. Важното е обаче да не забравяме – управляващите класи гледат да наредят нещата удобно за тях, а не за всички. Лишенията в долните етажи на социалната пирамида ги вълнуват дотолкова, колкото недоволството там да не прерасне в организиран бунт.

Изследователите на американския пазар на труда постоянно стигат до едни и същи изводи: финансово-стопанската криза продължава, но печалбите на корпорациите растат. За сметка на какво? Не благодарение на абстрактни „работни места“, а вследствие на нарастването на продуктивността на служителите „с опит и навици“. При това производителността на работата им изпреварва динамиката на ръста на тяхното заплащане.

Доскоро беше прието да се мисли, че технологичният прогрес е изгоден поне на добре образованите хора. Само че и тук се появиха сериозни съмнения. Високотехнологичната икономика дава ясни симптоми, че престава да се нуждае както от нелегални работници без образование, така и от служители с дипломи.

Ерик Брюньолфсон и Андрю Макафи в книгата си „Надпревара с машината“ („Race Against the Machine“) твърдят, че сме на прага на ситуация на обезлюдяване в много области на човешката дейност, например услугите на преводачи от един език на друг, юридически консултации – все квалифицирани и високо платени професии.

Мнозинството икономисти все още не вярват, че стопанският ръст може да е съпроводен от понижаване на жизнения стандарт. Според тях това е „неправилно“. Фактите обаче говорят друго. Например, че прогнозирането на бъдещето въз основа на практиките на миналото умножава грешките, вместо да даде яснота какво да се прави. Технологичният прогрес изобщо не е задължително условие за автоматичното увеличаване на доходите на работещите.

Сложното е, че технологиите провокират нелинейно развитие на процесите и явленията в обществото. Затова прогнозите са толкова трудни. Следвайки линейната логика, днес пътуването от Европа до Америка не би трябвало да отнема малко повече от един час. Но… свръхзвуковите пътнически самолети като „Конкорд“ са спрени от експлоатация, пък и никога не са били масов транспорт поради скъпотията им. Време се губи на самите летища заради проверки от страх пред терористи. Позитивният момент тук е, че все по-рядко се налагат подобни пътувания, след като много неща могат да се свършат през интернет за секунди и минути. Освен ако не ни измамят във виртуалното пространство. Освен ако не ни трябва нещо съвсем материално като храна или облекло или сложен уред – все някой трябва да го достави физически.

Физическите доставчици пък вече разполагат с доскоро възприемано като фантастика средство – компютърно управляван автомобил. Какво ще се случи, ако тази технология на автопилотите стане масова? Какво би я спряло да стане масова? Няма причини автоматичното транспортно средство да не бъде по-икономично и по-безопасно. По улиците и шосетата няма да има задръствания или поне ще са десетки пъти по-редки, драстично ще намалеят катастрофите. Звучи чудесно? Не и за шофьорите на автобуси и камиони, които са милиони.

И когато до всеки достигне простата истина, че работа няма – какво правим?

Христо Николов

Адрес на статията
Етикети: , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*