Турската полиция убива, съпротивата не забравя!

Turkey May Day

Интервю на турския активист с анархистки убеждения С.Б, специално за Без Лого

Без лого: Преди броени дни видяхме Турция да се превръща в една от най-ожесточените сцени на антагонизъм между държавата и работниците по време на 1 Май. Можеш ли да ми кажеш малко повече за традицията, свързана с този ден в страната? От къде идва значимостта му за хората там?

С.Б. Това, което се случи на 1 май е в пряка връзка с историческото противопоставяне между работниците и Турската държава  и най-вече с „кървавия 1 май“ от 1977, когато фашистките Сиви вълци, младежка организация на Партията за националистическото действие и Държавата убиват 34 души. Първомайските протести на площад Таксим (Истанбул – б.а.) са забранени от тогава под претекст за опазване на сигурността, сякаш работниците са отговорни за кръвопролитието. Оттогава площад Таксим се превръща в символ за съпротивата и всяка година на 1 май  ние се  срещаме там  с репресивния апарат на Държавата.
„Борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата“ (Ориг. Милан Кундера) – ние не сме забравили какво се случи на площад Таксим през 1977.

Без Лого. Тази година?

С.Б. Тази година правителството на АКП, (Партия на справедливостта и развитието), не измени на политиката на всички политически партии в Турция и  продължи традицията на държавно насилие. Стигна се дотам, че дори спряха градския транспорт, за да попречат на работниците да дойдат на Таксим, което показва, че правителството вижда обществения транспорт като подаяние, което могат да си вземат обратно, когато решат. Това „фараонско“ или „Левиатанско“ поведение не е нещо учудващо, все пак това е в природата на държавата. АКП не забрани честванията на 1 май, заради евентуални проблеми със сигурността, а заради политическото значение на датата. Мустафа Саригюл, кмет на Сислъ в Истанбул, обясни много ясно: „Цената на предпазните заграждения би била много по-малка от тази на сълзотворния газ, спирането на градския транспорт и други, но АКП не искаше да плати политическата цена на 1 май.“ Резултатът – стотици ранени, включително и 17-годишната Дилан, уцелена с прожектил със сълзотворен газ, след като полицията стреля в главата й.

Без лого. Както винаги в подобни случаи, се чуват гласове обвиняващи протестиращите. Какво мислиш по този въпрос?

С.Б. Не смятам да отговоря на този въпрос в традицията на либералния дискурс за „мирно празнуване на 1 май“, сякаш е нормално и приемливо десните да работят със сопата. В Турция съществува дискурс на насилие. И най-мирният закон сам по себе си е форма на принуда, но действията на полицията надхвърлиха дори това. Присъствието им на публично място като форма на принуда също е насилие . Начинът, по който функционира Турската държава, системно нарушавайки  човешките права, обезценявайки труда на хората и поставяйки жените в подчинено положение, е насилие. Това което мога да кажа на тези, които обвиняват турските работници, че не са „празнували мирно“ е, че всички придобивки, които имат са продукт на борбата на същите тези хора. Камю е казал „Няма съзнание извън улицата, защото историята се случва само на улицата“.

Без лого. Можеш ли да ни дадеш други примери за репресии от страна на държавата срещу различни протестиращи групи?

С.Б. Полицията винаги е ползвала непропорционална сила срещу протестиращите в Турция и разбира се, политиците винаги претендират, че това не е така. Неотдавна, преди изборите през 2011, докато протестиращи се изправиха срещу плановете на правителството и АКП да постоят хидроелектрическа станция в Хопа, с последствия за околната среда, полицията уби пенсионираният учител Метин Локумчу, използвайки сълзотворен газ. Полицията не се колебае да използва всякакъв вид насилие срещу хора противопоставящи се на правителството, в това число и кемалисти.

Без лого. Кои са групите традиционно съпротивляващи се срещу терора на държавата?

С.Б. Има няколко течения на съпротива в турското общество: левичарски студентски движения, синдикати, най-вече ДИСК (Революционна конфедерация на синдикатите), анархисти, кемалисти, но те нямат толкова силно влияние колкото кюрдското движение под шапката на БДП (Кюрдска партия на мира и демокрацията). Ако трябва да съм честна, Кюрдското движение представлява най-голямата сила от изброените. Дори след преврата през 1980 година, когато жестоко се потиска левицата, кюрдската съпротива се изправя сама срещу репресиите. Събитията от този първи май ни показаха , че Турската комунистическа партия (сталинисти, в момента пропагандиращи срещу приемането на сирийските бежанци в страната), която би трябвало да е срещу правителството на АКП, буквално избяга от сблъсъците с полицията, организирайки своите празненства в азиатската страна на града.

Полицейска блокада и заплахи срещу скрилите се в сградата на ДИСК (Революционна конфедерация на синдикатите)

Още по темата:

17-годишно момиче простреляно от полицията на първомайска манифестация в Турция

http://bezlogo.com/?p=18144

Първомайска съпротива в Истанбул

http://bezlogo.com/?p=18151

Етикети: , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

Trackback / Pingback

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*