Гей парадът – „ляв“ завой?

flag

Както винаги по това време на годината, из говорилните на интернет пак изплува въпросът „дали анархистите ще подкрепят гей-парада“, тоест дали ще изкажат своята солидарност с „движението на ЛГБТ за равни права“. Нещо повече, натъкнах се на твърдения, че анархистите били длъжни да го сторят, понеже това било в духа на лозунга „Винаги с потиснатите срещу потисниците“.

За съжаление, този „архиважен“ въпрос се повдига с една ужасна сериозност и от хора, които се самоопределят като анархисти.

Първо, анархизмът е социално движение за безусловна свобода на всяка личност във възможните от природните факти граници, като тези граници се разширяват, благодарение на усилията на науката и техниката. Подчертавам – „социално“, не креватно, не интимно.

Второ, „правата“ винаги вървят като едната страна на юридическата монета, от обратната страна на която лъщят „задълженията“, но не към обществото, а към властническата система. Затова анархизмът говори за свобода, не за формални права, нуждаещи се от специална охрана и репресии срещу нарушителите. В теорията на анархизма личната свобода е основа на обществената и обратното, те сами се гарантират от разбирането на хората на свободата като ценност.

Трето, това дали един човек е анархист, не е толкова въпрос на самоидентификация, колкото на реална позиция, подкрепена с дела, а тези дела са насочени против властническите отношения в икономиката, политиката и духовната сфера, каквото и да означава последното.

Четвърто, когато една социална група е потисната, редно е анархистите да се солидаризират с нея, обаче дали гейовете са именно социална група? Те са идентичност, предпочитание в една толкова лична област, че намесата на специални „права“ хем е неуместно, хем мяза на искане на привилегии, което от гледна точка на анархизма не е приемливо.

Изобщо, проблемът с идентичността служи като извор на всякаква демагогия. Специално по засегната, и то с нежелание, по принуда тема, се говори се за „джендър“ (социалната роля на половете), говори се за „мъжки“, „женски“ и някакви „други“ светове, които уж били дискриминирани. Умножаването на „идентичности“ обаче подлага на дискриминация най-първичната идентичност – тази да си човек, а на човек е необходима свобода. Свободно време за себе си и близките, свободен избор не между „малкото“ и „голямото“ зло, свобода да върши каквото му е драго, да работи каквото го привлича, да задоволява елементарните си материални нужди според физическите и интелектуални потребности. Тези, които правят компромиса да жертват „свобода срещу сигурност“, в крайна сметка не получават нищо: веднъж отстъпили свободата си, те приканват гаранта на тяхната сигурност да ги притиска още повече; а сигурността, дарена от гаранта, зависи изцяло от неговата „добра воля“, което е зависимост, оставяне на произвола на силния. Човешката свобода има достатъчен гарант – чувството за солидарност, което притежаваме като вродени инстинкти. В социалното равенство, което премахва поводите да се сблъскваме помежду си. В справедливостта, която не дава начина да постъпваме свободно, без да мачкаме чуждата свобода и така да провокираме агресия към себе си. Това са базовите потребности на първичната ни идентичност като хора, като същества с претенции за разумност. Ако индентичностите от другите нива противоречат на този корен, значи нещо не е наред с тях, значи са заразени с други инстинктивни импулси – тези на егоизма, които, тъкмо заради разума си, се стремим да преодолеем, да надраснем така, както израстваме от бебешките пелени, както изоставяме заблудите и невежеството.

Пето, за сме мотивирани като анархисти да подкрепим някакви хора, които смятат себе си за „потискани“, нека първо се убедим, че потисничеството е налице и че „придобиване на права“ би го премахнало. Нека погледнем какви са исканията на тази група хора. Да погледнем дали активистите са реални говорители на всички, които обективно принадлежат към съответната „идентичност“.

При положение, че исканията са ограничени до желанието за интеграция в буржоазните схеми на обществените отношения, защо ни е да „подкрепяме“ свои идейни противници? Не, анархистите по убеждения и дела, не анархистващите персонажи, нямат складове с консервирана солидарност, която да раздават в благотворителна акция. Още по-малко – на формации, които се хранят от субсидии, които желаят специални закони, които декларират лоялност към капитализма и желаят „нормална държава“. Би било глупаво да подкрепяме анархофоби.

Насроченият за края на юни гей-парад според нас не се различава силно от военните паради, от политическите церемонии, от религиозните и националистическите шествия и обреди, от пошлото изтъкване на хетеросексуалността в опаковката на комерсиално курварство и курвалък. Всеки, който се чувства потиснат и дискриминиран, чийто труд се ограбва, чиято свобода се ограничава от властта на политиците, работодателите, кредиторите, отживелите традиции и буржоазен морал, той е добре дошъл при нас – за да се бори за всеобщата свобода. Който желае привилегии само за себе си, било персонални, било групови въз основа на екстравагантна идентичност – прав му път да се бори за каквото му се иска. Но ако в тази си борба отстоява „ценности“, различни от свободата, равенството, солидарността и справедливостта за всички и всяко човешко същество, нека не се учудва, че ще му опонираме и че ще противодействаме на опитите му да ни въвлече в тресавището на егоистичните интереси и комплексите за малоценност.

Шаркан

Адрес на статията
Етикети: , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

15 коментара

  1. Като човек, който се идентифицира като анархист, държа да подчертая, че статията по-горе е голямо разочарование. Харесва ни да цитираме Субкоманданте Маркос, но като догмата ни натисне, забравяме, че Маркос е гей в Сан Франциско и че по време на „Другата кампания“ една от основните му спирки в Мексико сити е мястото, където се събират травестити. Докато той държи реч пред тях, един от травеститите издига знамето на EZLN с розова обувка на високи токчета, избордирана отгоре. Жалко, че не е имало някой да ми обясни, че същите тези хора са „анархофоби“.

    • Струва ми се, че не си хванал идеята, а може и да не сме я изразили точно.
      Нямаме нищо против гейовете, имаме нещо против прайда. Маркос би бил аргумент, ако развее знаме на някой гей-прайд, организиран с парите на богаташите и правителствата.

      • Също така, да допълня zearendil, борбата за права не се извършва чрез паради, под звуците на техно музика и карнавални костюми. Вие за какво се борите – да се правите на клоуни или против дискриминацията? Май сте сбъркали начина!

  2. Yavno nyakoi imat monopola da definirat anarhiyata, chiyto izwm vwobshte ne me brwsne. Tova, ako e deklaraciya na FAB, prosto si go kajete, no togava bi sledvalo da e izgotvena kolektivno, a ne ot nyakakva si lichnost. Shte mi se da citiram edna kniga Radikalnoto Tao, ot Karl Renz: „Nezavisimo dali si homo-seksualen ili hetero-seksualen, ti si ego-seksualen“. Nyama kakvo da si obyasnyavame. Bwdete jivi!

  3. Като не те бръсне, не се обяснявай.

  4. „Който желае привилегии само за себе си, било персонални, било групови въз основа на екстравагантна идентичност – прав му път да се бори за каквото му се иска. Но ако в тази си борба отстоява „ценности“, различни от свободата, равенството, солидарността и справедливостта за всички и всяко човешко същество, нека не се учудва, че ще му опонираме и че ще противодействаме на опитите му да ни въвлече в тресавището на егоистичните интереси и комплексите за малоценност.“

    Не разбирам. Прайдът не е израз на търсене на привилегии, а равенство. Това заедно със свободата да обичаш, без някой да ти се бърка и справедливост за всички са доста добре застъпени в идеята на шествието.

    Струва ми се, че отношението тук спрямо гей парада е доста стреотипно – че тези хора „парадират“ със сексуалността си и демонстрират колко са различни. Ми не е това идеята, нито се случва на практика. Който е ходил, знае.

    • Сигурно няма да ме разбереш, но да искаш „права“ от държавата, значи да искаш именно привилегии. Какво е привилегията, ако не именно „право“, което държавата да ти гарантира? В същността си (и в исканията си, и във финансирането си дори) прайдът е етатистки, това е достатъчен аргумент да бъде отхвърлен.
      „Това не е идеята“ също не е аргумент – става дума не са някаква идея, а за конкретна акция. То и на държавата уж „не е идеята“ да язди хората, но винаги го е правила.

      • Направо ме заболя главата като го прочетох това. Вие собствената мисъл не си следите и не можете да направите прости логически заключения. Какво остава да коментирам или да ви обяснявам каквото и да е.
        Закривайте го тоя ФАБ, че ме е срам да съм анархист направо от вас. Смешници.

  5. Pazi boje slyapo da progleda. Nadyavam podobna statiya nikoga da ne bwde publikuvana v „Svobodna miswl“ – tova bi bilo sram i pozor. Ako iskate ya publikuvayte vwv vestnik Ataka ili koyto si iskate drug sovinistki vestnik, te shte bwdat shtastlivi da nauchat, che hora narichashti se „anarhisti“, imat podobni, shodni s tehnite vwjdeleniya. Ne e li obshonalagano, che anarhiyata bila sinonim na haos i bezredie… nyamashe nujda ot potvwrjdenie. Interesnoto e, che homofobite vwv vsichki strani tvwrdyat, che znayat kakvo e estestveniya, prirodniya red… pri polojenie, che ne sa sposobni da jiveyat avtonomno i v harmoniya s prirodata, bez da bwdat asistirani ot maykata tehno-nauka, koyato e edin vid moderno bojestvo, a kultwt se naricha sientizwm. Bakunin swshto govori za estestveniya red, no v negoviya sluchay tova ne e nito ideologichen paravan, nito opravdanie na lichnostni kompleksi i netwrpimosti.

  6. Господ не можа да опази и статията беше публикувана в последния брой на Свободна мисъл.
    Анатема!

  7. Aha, sled dwjd kachulka. Ami publikuvayte gi predvaritelno za odobrenie sledvashtiya pwt. Ili ako veche osven redakcionnata kolonka, swshtestvuva i edna druga – reakcionna, to e moje bi zashtoto vestnikwt iska da bwde izraz na pluralizwm i tolerantnost? Vsyako zlo – za dobro? Tehno-nauchniya gospod swshto ne moje da vi opazi, nito vas ot vashata hitrost, nito chovechestvoto ot jelanieto si za nadmoshtie nad prirodata. Zashtoto problemwt ne e nauchen ili tehnicheski, a choveshki. V tazi perspektiva, vmesto da se kriem zad razni psevdo nauchni argumenti, moje bi e vreme da hvwrlim oko i vwtre v sebe si i vidim kakvo tolkova plashi – potwpkvaneto na prirodata, na jenstvenoto v sebe si ot strah, che mwjkoto/hitroto shte bwde zastaveno da si swtrudnichi s nego, a ne da se misli za Gospod. Druga pogovorka, tozi pwt peruanska, kazva: Day na edin chervey vlast (tribuna) i toy shte se prevwrne v zmiya. Makar i chestrno kazano lichno da nyamam nishto protiv, nito cherveite, nito zmiite, koito sa bezkrayno polezni i imat perfektno myasto v prirodnata harmoniya.

  8. Не смятам, че хомосексуалните са с нарушени права или подтиснати. Тези паради са пълен цирк и само дават повод за изява на разни маргинални групи, на които никой не обръща внимание. Сексуалната ориентация е нещо лично, а не повод за парадиране. В този смисъл съм против подобни паради.

  9. Наистина е интересно, как хора, които претендират, че имат „свободна“ мисъл не могат да излязат от стереотипите, които от много отдавна се дъвчат от медиите и популистите. Прайдът не е просто с цел парадиране на една сексуалност, а цели да направи една потисната група видима. Не мога да се съглася, че правата на хомосексуалните не са нарушени. Може би официално държавата им е признала равни права с всички останали, но стереотипите срещу тях от страна на обществото като цяло са много дискриминативни. Немислимо е хомосексуални да изразяват чувствата си към любимия/та без да се налага да се оглеждат предпазливо наоколо за гневни реакции от типа „нямам нищо против тях, стига да се крият“. Когато някой научи, че служителят/колегата/съкооператора му е „обратен“ моментално променя отношението си към него например. Така че в известен смисъл прайдът не е с етатистки характер, защото неговото послание е насочено към „обикновените“ хора, да им покаже, че и т.н. обратни са също като тях, слушат подобна музика, изглеждат по подобен начин и изпитват същите чувства. А твърдението, че проблемът ви не е със самите хора, а със самия парад, е доста несериозно. Ако беше така трябваше да се свържете с ЛГБТ хора, да обясните критиките и предложенията си за провеждане на мероприятието. Може би много от тях биха се вслушали. Иначе просто спомагате на мейнстрийм потока. Логиката ви да сте против всички, които не мислят, че класовата борба е единственият път е сектантска и води до вашата изолация. Много хора споделят идеи, сходни с вашите, но не ги описват с „вашите“ термини, което за вас е недопустимо, защото сте намерили вашата „истина“. Може би е време за сериозно преосмисляне от ваша страна, ако вече не е твърде късно :( И изглежда не е достатъчно мисълта да бъде свободна, но и критична…

    • „Не мога да се съглася, че правата на хомосексуалните не са нарушени. Може би официално държавата им е признала равни права с всички останали, но стереотипите срещу тях от страна на обществото като цяло са много дискриминативни.“

      „Правата“, както обясних по-горе, са функция на държавата. „Стереотипите“ са друго нещо. Ако прайдът цели да се бори със стереотипите, то, пак казвам, го прави твърде неуспешно. Корените на причините за това също ги описах по-горе.

      Лично аз на няколко пъти съм се опитвал да се свържа с активисти на ЛГБТ движението или просто гей-хора и да им потърся мнението. Резултатът беше нулев. Разбира се, проблемът е в мен – тръгнал съм към тях въоръжен с моторна резачка ;)

      За „нашите“ термини и „свободните“ мисли, мисля да се възползвам от свободата си да замълча :).

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*