Как пламна Турция?

944411_10200614832646684_1143365227_n

В края на май група протестиращи започват да патрулират, след като няколко дървета са съборени незаконно в градоустройствен проект. На втория ден от протеста, съвсем рано сутринта, полицията масирано атакува протестиращите с газови гранати, водни струи и пластмасови куршуми, и ранява мнозина от тях. Започналата борба срещу този държавен терор се разпространява из страната и се превръща в организиран бунт. Стотици хиляди протестиращи успяват да устоят в квартал Таксим, където правителството блокира входовете и полицейското насилие достига своя връх. Те накрая окупират площад Таксим, издигат барикади около площада и поемат контрол върху квартала. Протестиращи в Анкара излизат на улиците в солидарност с Истанбул и издигат барикади на ключови места в града – бунтът продължава да се разраства. Стотици протестиращи в Измир, друг голям град, опожаряват сградата на управляващата партия.

Хората излизат на улицата предимно заради терора на държавата, бруталността и насилието на полицията. През последните месеци много хора са застреляни от полицаи, а мнозина други са измъчвани в полицейските управления. Всяко социално движение се посреща със сълзотворен газ, оглушителни „звукови оръдия“ и дори пластмасови куршуми. Следват нови забрани, цензуриране на медии, икономически натиск… Затова почти всеки, на който му е дошло до гуша от държавния тероризъм, е на улицата. Има хора от средната класа, има и хора от нисшите класи. Началото на протеста е по-скоро спонтанно, а не организирано. Има организирани анархистки, социалистически и реформистки групи, но действието е спонтанно. По медиите говорят за „парковия протест“, за „зелени“, „еколози“ и т. н., но протестиращите тогава и бунтуващите се сега са напълно различни хора. Бунтовете започват с полицейското насилие в парка, но не свършват заедно с него.

Социалната солидарност и взаимопомощ на местата с протести и сблъсъци е на много високо ниво. Във всеки град, станал арена на сблъсъци, хора отварят домовете си за протестиращи и ранени. Мнозина оставят пакети за първа помощ и храна за протестиращите пред вратите на домовете си. Доброволни медицински отряди се самоорганизират успешно в местата на протестите и непрекъснато помагат на ранените. Адвокати-доброволци помагат на протестиращите в съда.

Докато сблъсъците продължават, броят на убитите и ранените расте. Основните медии все още се държат сякаш нищо не се е случило. Според слуховете, броят на загиналите е достигнал 10, но нищо не е сигурно, защото няма официално съобщение. Един протестиращ в Истанбул е прегазен от автомобил, докато блокира улицата, друг е ударен от газова граната, трети е прегазен от полицейски танк – всички те загиват. Протестиращ в Анкара е застрелян в главата от полицията и е в състояние на мозъчна смърт.

Докато милиони хора се съпротивляват по улиците на полицейските набези, някои опозиционни партии се опитват да се възползват от политизирането и да направляват акциите. По подобие на събитията на някои места по време на Арабската пролет, опозиционните партии (особено кемалистите) се опитват да представят акциите като свои. Тези партии се опитват да спечелят от събитията, като дойдат на власт. Продължаващият бунт поставя както политиците, така и държавата в неизгодна позиция. Основната опозиционна партия се опитва да овладее цялото движение, но мотивите на хората не са свързани с тази партия. Нещо повече, сблъсъците не са между хората от тази партия и полицията. Може да се каже, че хората виждат в лицето на Ердоган диктатор, символ на диктатурата, но е трудно все още бунтът да се нарече социална революция. Големите синдикати са на път да се включат, говорят за генерална стачка, което е важно, защото не се е случвало от 30 години.

Докато правителството се опитва да манипулира бунта, като го нарича протест на „група радикали“, в икономиката започва криза. Първите сигнали за нея излъчва фондовата борса. Икономиката обаче е под контрола на световния капитал, което означава, че за икономическите групировки проблеми едва ли ще има. Турското правителство изглежда удобно за политическите цели на САЩ и ЕС.

Въпреки всичко, това е едно от най-големите масови движения в историята на страната и обществото е на улиците, въстанало срещу потисническата политика на репресии, терор и полицейско насилие, която държавата от дълго време засилва. Хората, които държавата се опитва да опитоми с репресии в продължение на стотици години, сега се изправят пряко срещу нея.

Призоваваме другарите, които се борят навсякъде по света: да направим така, че гласът на бунта да се чува навсякъде и всякак, срещу турската държава и големите медии, които се опитват да ни заглушат! Организирайте акции на солидарност там, където сте, за да застанете рамо до рамо с милионите хора на улиците!

Присъединете своя глас към бунта на хората, които държавата пренебрегва, потиска и експлоатира с години! Нека огънят на бунта срещу турската държава, който запалихме от една искра, и който непрекъснато расте, да бушува все по-силно!

Навсякъде е Истанбул и навсякъде е място за съпротива срещу държавния тероризъм, полицейското насилие и капиталистическата експлоатация.

polis-ekipleri-taksim-meydani-na-girdi-3364618-450x350

Като Революционно анархистко действие, ние сме на предните линии на борбата от първите мигове. Ще продължим да информираме за развитието на бунта. •

Революционно анархистко действие (DAF)

http://anarsistfaaliyet.org/

Адрес на статията
Етикети: , , , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. Поредният автор, който не разбира какво се крие зад т.нар. „бунтове“ в Турция. Не мога да повярвам, че никой не осъзнава какво точно се случва!!!

    • Вземи да ни обясниш на нас незнаещите какво се случва в Турция.

      • Ами помисли малко, преди да задаваш въпроси. Дали пък скоро няма да има „оранжева“ революция и там, точно по сценария на бившия СССР, дали след година – две няма да има нова държава в Източна Турция, т.нар Кюрдистан, дали наскоро не откриха в Източното Средиземноморие залежи на петрол, виж какво се случва в съседните държави – Кипър, Ирак, Сирия,Армения, помисли какво се готви и на Иран, замисли се защо повечето военни, които са възпитаници на САЩ са в затвора и защо Турция открито иска да стане ислямска теокрация, защо там има огромни Саудитски инвестиции и т.н и т.н. Не е достатъчно само да гледаш телевизия, трябва и да се замисляш върху случващото се.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*