Не линеен модел на богатството, а модел на кръгово прераждане

Репортаж за „Без Лого“ на Пламена Огнянова за посещението на канадската активистка, журналистка и писателка Наоми Клайн в окупираната от работниците фабрика БИО.МЕ.  в Солун, 4 юни 2013г.

Светът е в криза. От 2008 г. насам вече пета година всекидневно ни заливат с определения, че заради финансовата криза не може да има по-високи заплати, че заради  икономическата криза предприятията се затварят, сметките растат, но доходите – не, фирми фалират, хората остават без работа. Но кризата дори не е докоснала връхчетата на обувките на други, за които думата криза е само повод за ехидна насмешка и потъване в още по-голям лукс. И докато за някои осигуряването дори на минимални ежедневни потребности е истинско предизвикателство и битка за оцеляване, то за други натрупаното богатство е толкова голямо, че е практически неизчерпаемо не за години напред, а за векове.

Както наскоро и многократно се въртеше във виртуалното пространство една мисъл „Проблемът не е в това, че не можем да нахраним бедните, а защото не можем да нахраним богатите“.

Истината е, че кризата не е нито финансова, нито икономическа. Кризата е социална. Кризата е заради изгубените ценности в отношенията между хората и неконтролируемата ненаситна алчност на други, заемащи постове, позволяващи им да преразпределят ресурси.

Въпросът е може ли да им позволим още дълго да го правят?  Ще разрешим  ли да се разпореждат с живота ни хора, които не познаваме, да определят нашите съдби, без право да се защитим и без  изобщо да им пука дали умираме от глад или се палим от безперспективност?!

Част от кризата е това, да позволим  на силните да ни казват каква е кризата. Според тях кризата не е екологична, а парична – не трябва да излизате от кризата“. Това заяви канадската журналистка Наоми Клайн пред работниците, окупирали собствената си фалирала фабрика БИО.МЕ в Солун. „Така че ние трябва сами да наричаме кризата си и да я използваме за свое преобразувание – мисловно, душевно и т.н. Нашата задача е да съумеем да опазим – духовно-политически невъзможното да стане политически необходимото“,  допълни тя.

Авторката на емблематичните за алтерглобалистите по целия свят книги  „Без лого“, „Огради и прозорци“ и „Шоковата доктрина“ беше в Гърция в началото на юни, за да снима филм за златните находища в района на полуостров Халкидики в Северна Гърция, където местните жители са категорично против добива на ценния метал и месеци наред протестират. Според тях добивът на злато ще унищожи местната икономика и ще навреди сериозно на околната среда и преди всичко на водата в региона.  През тази година активистите блокираха дейността на международната компания „Хеленик голд“ с ежедневни протести и митинги, стигайки дори дотам да запалят оборудването на мината.

„Тук съм да правя документален филм и искам да покажа, че не само хората са атакувани, а цялата екологична система – също, – посочи Наоми Клайн. – Едно от посланията, които се разпространяват е, че в момент на криза да се грижим за екологията е лукс и трябва да продадем земята си, водата си, ресурсите си“. По думите й това  е битка, която се води на много места по света дори и преди икономическата криза от 2008 г. насам. „Държава след държава приватизират своите предпазни механизми, както и в моята държава Канада, където също положението е много лошо. Това е един последен начин за ограбване на кръвните ресурси, които е най-трудно да се извлекат – златото на Халкидики и проектите за добив на петрол от катранените пясъци в провинция Албърт в Канада. Това трябва да се разглежда в световен контекст, защото това се случва навсякъде и навсякъде логиката е една и съща“, каза журналистката.

Тя акцентира, че преди седмица никой не е прeдположил какво ще се случи в Турция, а това вече има влияние и отзвук по целия свят. „Сигурна съм, че вашите лидери гледат това много внимателно. И да не забравяме, че всичко  започна от един парк – малък парк в средата на един градски бум. Колко от нашите борби са да запазим мястото, не за печалба, а като място? Борбата в Халкидики за водата е такава“, посочи тя.

Обръщайки се към хората от окупираната фабрика в Солун,  Наоми Клайн заяви, че е много вдъхновена да бъде на такова място, защото тази фабрика е важна не само за Гърция, а е вдъхновение за целия свят. „Това е, което аз наричам антишокова доктрина. Това, което обяснявам в книгата е, как в такива моменти на шок позволяваме да ни какзват какво да правим. Моментите на такива кризи са, когато ни тестват и вместо да отстъпим, да се вдетиним, ние можем да израснем и да станем по-зрели, отколкото някога бихме могли да си представим. Можем да дадем повече сила на нашите работни места. Този феномен е много силен сега в Гърция, където положението се представя като края на света“, каза Наоми Клайн .

Тя изтъкна, че работниците, окупирали от четири месеца собствената си фабрика, са хора, които отказват да продадат своята сила, осъзнали са, че не са им необходими началници, за да произвеждат за себе си и за своите общества. По думите й това е важен пример, защото хиляди заводи и работни места биват затваряни и работниците имат право да решат дали да работят за себе си. Има също много други примери за автономни и самоорганизирани общности.

„Идеята за самоорганизация не е нова и е първата, която в моменти на криза бива отхвърлена /например в Полша/. „Когато мислим за самоорганизация, трябва да мислим за нещо повече от работни места – да мислим, като за икономики, които се самоорганизират“, отбеляза журналистката.

Според нея има два модела на икономиката –  единият, който търси богатство, което ще създаде 1000-1500 работни места. Това става като се извличат ресурси от земята с много поражения, и другият, който гледа навътре, гледа традицията на региона – познания, които са наполовина забравени. „Вторият – това е модел, който осъзнава, че богатството не идва отвън, а е във водата, в земята. Това е нещо, което се самозарежда, самовъзпроизвежда и се самозаражда. Това не е мечтата на Елдорадо – да намеря златната мина, да я извлека и да я напусна, не е линеен модел на богатството, а е модел на кръгово прераждане“, каза тя.

 По думите й не можем да кажем – днес всичко е приватизация, мръсно производство и т.н. Доколкото хората отстъпват на това, то не е защото са  съгласни с него, а защото се страхуват от алтернативата. „Това е причината да бъде налагането толкова силно, а това е контрол върху част от живота ни. Когато алтернативите изглеждат постижими, тогава ще можем да кажем „НЕ““.

Неолиберализмът ни е научил как да купуваме, как да се борим, но не ни е научил как да строим.

Според нея целта ни не е да се върнем в състоянието от преди кризата, преди балонът да се пукне, защото планетата не може да понесе това. „Трябва да имаме още един модел как да реагираме, което аз наричам антишок моделът. Трябва да съберем идеите си за следващия път, когато светът събере алтернатива. В Атина преди няколко седмици някой ми описа обстановката като отлив. Както знаете отливът се сменя с прилив. Никой не знае какво ще промени отливът. Трябва  само да  се подготвим, когато дойде следващата вълна – да не ни отнесе и ако застраши да ни отрови,  да сме готови да кажем „ДА“ на един по-чист, по-справедлив , по-добър свят.

Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*