Операция democracy shut down… Истории от протестите срещу Г8 в Лондон

2013-06-11t192100z_2_cbre95a1c3t00_rtroptp_2_g8-britain-protests

Привечер окупираната, за да побере стотиците протестиращи, дошли от различни части на света за да се изправят още веднъж срещу елита на 8-те най-мощни страни в света, се пръска по шевовете. Между украсените с плакати и транспаранти стени на най-голямото помещение в сградата, десетки вдигат ръце, за да одобрят още едно решение за утрешния ден. Асамблеята се провежда в навечерието на “Карнавала срещу капитализма”, планиран като главен ден за действие от седмицата за мобилизация срещу срещата на Г8 във Великобритания. Напрежение и еуфория сякаш пълнят въздуха със статично електричество и въпреки всичко, усещането, че времето на нещо е дошло, изпълва очите и лицата на седналите около мен хора с особена яснота и светлина.

Дискусията продължава с часове – тактики, знамена, транспаранти, противодействие на полицията. Всички се смеят и усмихват. Има нещо наистина красиво, когато хората около теб се смеят, въпреки че знаят, че утре може да са пребити в полицейска камионетка. Това е смехът на тези, които знаят какво рискуват, знаят защо и съмненията и страховете са оставени някъде на заден план, напълно подчинени на моралния и човешки дълг да направиш всичко възможно, за да се противопоставиш на един режим, бавно задушаващ планетата и всеки възможен аспект от собствения ни живот. Полицейските инфилтратори сноват насам-натам, всички знаем, че са сред нас. Камионетки, пълни с полицаи за борба с безредиците кръжат около сградата и се опитват да провокират бой, за да имат основание да нахлуят. Държавата използва целия си арсенал, за да смаже нашето гнездо на съпротива и надежда. Всичко заглъхва. Разговорите вече трудно се чуват, дори и говорещият да седи до теб самия. Полицейски хеликоптер се снижава и кръжи малко над сградата и шумът от перките е непоносим. Плашат ни. Всички избухват в смях. Инфилтраторите се оглеждат учудени.

#J11. Денят.

След закуска и забързано приготвяне на последни неща за карнавала, започваме да излизаме един по един от сградата. Полицията отвън е повече, наложена е секция 60АА, според която могат да ни спират, претърсват и конфискуват неща без специално разпореждане. Демокрацията под специален режим. Пускаме се надолу по улицата, където ни чака засада от полицаи. Претърсване и заплахи се редуват със светкавицата на служебния фотограф, който ни снима от всички възможни ъгли. За досието. С новият софтуер за разпознаване на лица, веднъж в полицейския регистър, полицията може да знае къде си за секунди, дори и да си дегизиран. 1984 изглежда е била приета като упътване. Изземват маските ни, претърсват портмонета. На отказа да дадем самоличността си получаваме заплахи. Арестуван си като нелегален емигрант, казват, хвърляйки един от нас в камионетката. Днес всеки с по-тъмна кожа е нелегален емигрант.

Някои от нас не успяват е излязат от сградата. Докато се събираме на Оксфорд съркъс, над 20 камионетки се нареждат по Оксфорд стрийт под звука на няколко полицейски хеликоптера, полицейски кучета и крещене на команди. Армия в черно с пълно снаряжение се спуска надолу по улицата и обгражда скуота, където има останали поне 80 души. Забравете за демокрацията, това се нарича фашизъм. Или пък греша, всъщност, точно това се нарича демокрация. Поне тази демокрация, която ни пробутват. Социалните медии избухват в негодувание за размера на полицейската операция и дори по-консервативно настроени хора не могат да проумеят необходимостта от превръщането на Лондон в окупационна зона, за да се попречи на един…карнавал. Някои карнавали, обаче, са по-опасни от други. Карнавалът, който държавата и корпоративния й гръбнак не искат в Лондон, целеше да направи обиколка на буквално скритите офиси на няколко десетки големи корпорации и банки, търговци на оръжие, петрол и човешки животи. Под буквално скрити имам предвид, че офисите им нямат табела, знак или място на картата. Мръсните пари на световния капитал намират своето тихо убежище в Лондон, част от който не по случайност се управлява от Сити оф Лондон Корпорейшън, която от своя страна се управлява от същите тези корпорации.

510396.jpg.indyscaled

Демокрацията е мъртва. Под полицейски палки, белезници и неоправдани арести, карнавалът се задушава в прегръдката на тези, за които ни учат в училище, че са там, за да ни служат и пазят. Наистина, за да служат и пазят…богатите. Над 60 души са арестувани за притежание на остри обекти. Острите обекти по-късно масово се оказват маркери и химикалки. Докато карнавалът се разпръсква в десетки малки битки по улиците, опитвайки се да се прегрупира и да се насочи към обсадения скуот, полицията изпраща допълните сили. Алпинисти се спускат по покрива, вратата е свалена с моторни резачки и докато протестиращите отговарят с водни струи, полицаите нахлуват с металния таран за разбиване на врати и го прилагат върху главите на хората в сградата. Кръв потича по стълбите, които полицията трябва да отвоюва стъпало по стъпало. Протестиращ се опитва да избяга, скачайки от покрива на тераса. За разлика от холивудските филми, тук няма психолог, който да го успокои и да му попречи да скочи. Полицията го превръща в пихтия от кръв на земята, след което слага торба на главата му, пръскайки го през нея със сълзотворен газ. Същевременно част от шествието се събира около обсадената сграда. Полицията настъпва с щитове и палки. Момиче крещи за медик, докато ударена жена е в безсъзнание в краката на полицията. Полицаите не обръщат внимание. Улавям под мишниците полуприпаднало момиче с изкаран с удар в корема въздух. Секунда по-късно палката надвисва над главата ми под викове: “Назад! Отстъпете назад!” Протестиращите правят жива верига, за да попречат на камионетките с арестуваните им другари от сградата да заминат. След 30 минути линията е пробита и камионетките успяват да се измъкнат, докато полицейски медик налага момче по главата. Цялото нападение над окупираната сграда е незаконно спрямо английското законодателство. Минувачи и разпръснати протестиращи гледат черноризците през сълзи.

Минути по-късно. Докато групи от 4-5 души се събират по малките улички след разпръскването, нещо вдигащо много шум се задава от една от улиците. Над 400 души са успели да се прегрупират. Черни маски и знамена изтичват в посока на скуота, откъдето само преди минути полицията ни е изгонила. Динамиката е удивителна – в средата на тълпата, колона върху ремарке, теглено от колело, гърми в бърз дръм енд бейс. Анархистите тичат, полицията след тях. Скоро Оксфорд стрийт отново е под наш контрол, няколко акции се случват пред Бритиш Петролеум, Мексиканското посолство, хотел Риц. Полицията губи контрол за около час, през който протестиращите не спират да се прегрупират и да блокират различни части от града. По програма, в 5.30 Пикадили съркъс е окупиран от демонстриращите и силна музика превръща битката в улично парти, което се пренася пред самата сграда на полицията в знак на солидарност с арестуваните.

Ден срещу милитаризма.

Преди няколко месеца забелязах такси в Лондон със знак, гласящ – “BAE Systems е преимущество за Великобритания”. Преимуществото е най-голямата британска военна корпорация, известна с огромните си печалби от смъртта и страданието на ималите нещастието да изпитат продуктите й, продаване на оръжие на режими, системно нарушаващи човешките права на своите граждани, подкупване на висши политици и други подобни достойни за гордост деяния. Корпорацията е още известна с това, че често се случва да се опитва да прави изложения в английски университети и често не успява, защото студентите изхвърлят представителите й като мръсни кучета. Именно пред безименния офис на BAE Systems активисти, облечени като оръжейни инспектори се събраха, за да започнат деня за действие срещу военната индустрия. След като полицията нахлу нелегално в окупираната сграда на протестиращите на предишния ден, обвинявайки ги в притежание на оръжие (което не беше намерено, разбира се), сега с подвиквания по мегафона активистите се шегуваха, че полицията спокойно може да направи същото с всяка една от сградите по пътя на шествието. Пред офисите на Локхийд Мартин, ЕДО, Дженерал дайнамикс шествието издигна едно послание: “Дали смазвайки окупираната сграда на протестиращите срещу Г8, атакувайки площад Таксим със сълзотворен газ и гумени куршуми или бомбрадирайки невинни цивилни в Газа или Афганистан, капитализмът зависи от груба и жестока сила, за да наложи владичеството си.”

Без граници, без затвори!

1371192176-no-borders-protest-held-outside-g4s-during-london-g8-week-of-protests_2150337

Без граници, без нации, не искаме депортации!, Кажете ясно и високо, бежанците са добре дошли!, Няма нелегални хора! – бяха част от лозунгите на денят посветен на борбата срещу най-безумните и жестоки изобретения на човечеството – границите и затворите. Докато една от основните теми на срещата на Г8 беше това, което световният елит нарича сигурност, страницата на мобилизацията срещу срещата коментира: “Повече затвори, повече депортации, повече страдание. Ако искаме по-сигурен свят, трябва да разкъсаме границите, които ни разделят на воюващи нации! Да смажем институциите, които ни делят на имигранти и граждани!” За главна цел беше избрана сградата на G4S, където десетки умряха символично, покрити с червена боя, за да разкрият истинското лице на най-голямата компания за сигурност по света, охраняваща и самата среща на Г8. Затвори, включително и за деца, убийства, депортации, мъчения и колонизация са само част от причините за небивалия световен успех на корпорацията. Това, разбира се, не са лоши неща в света на капитализма, стига да носят печалба. В същото време полицията се опита да арестува няколко души, защото…цапали с боя плочките пред сградата. Каква ирония!

Метрото е частно, не можете да го ползвате!

След като активистите се разделят и се отправят един по един към метрото, полицията обгражда входа и не пуска никого вътре. “Че аз съм свободен човек, имам билет, имам право да пътувам” – коментира пред полицията един от нас. “Не ме интересува” – отвръща “пазителят на реда”. Скоро ни информират, че метрото е частно и ни е забранено да го ползваме. Полицията провокира и арестува хора. След като някои от нас успяват да влязат в метрото, полиция за борба с безредиците ни обгражда в самия влак. Престъпници. Кои, вие решете.

Затворът в Брикстън е последната цел за деня. Ободряващи новини идват от парламента, където активисти са нахлули, за да протестират срещу посещението на канадския министър-председател Стивън Харпър, който се опитва да договори европейски пазар за петрола от тарските пясъци, най-унищожителният за околната среда, метод за добив на петрол в света. Същевременно, въпреки полицейския кордон, ние успяваме да пристигнем в затвора в Брикстън, за да покажем солидарност с всички човешки същества, затворени като опасни вещи в клетка, не за да бъдат  излекувани и да станат по-добри хора, а за да може обществото да се отърве от тях по най-лесният начин.

Десетки други акции, лекции, прожекции и събития бяха част от седмицата за действие в Лондон. От Палестинския въпрос до полицейското насилие във Великобритания и борбата по улиците на Гърция и Турция, тези теми още веднъж обединиха потиснатите и жертвите на капиталистическата система срещу елитът от буквално няколко души, които решават за пореден път бъдещето ни, без да се допитат до нашето мнение. Военизирането на Лондон за няколко дена, тоталният контрол, следене и използване на камери, запознаващи човешко лице, дори при дегизировка, хеликоптери, сълзотворен газ и медиен саботаж ни напомниха още веднъж лицето на системата, чиято единствена цел е печалба на всяка цена. Демокрацията често е първата жертва, когато богатите и силните се усетят заплашени и Лондон 2013 показа още веднъж, че за ден или два, дори демократичната фасада може да бъде премахната, за да бъде защитен интересът на същите тези убийци – както на милиони хора, така и на цялата ни планета. В тази война има две страни – тази на хората и тази на властта с всичките и превъплъщения – политическа, икономическа, финансова, военна, полицейска. Изборът на коя страна си в тази битка е избор между бъдеще в свят без война, глад, расизъм, национализъм и екологична разруха и такъв, оцеляващ върху руините на капиталистическата система, в който 1984 ще изглежда като детска приказка. Таксим, Сао Пауло, Лондон и Атина ни го напомнят всеки ден.

Адрес на статията
Етикети: , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*