Технология на Геноцида – Документален разказ за престъпленията на ЧЕЗ

ScreenHunter_59 Jun. 05 10.53
Бел.ред. Без Лого. Излизането на книгата на Радко Ханджиев „Технология на Геноцида“ е събитие, което не трябва да остане незабелязано. „Документалния разказ за престъпленията на ЧЕЗ“ е ненаписания от правораздавателните „органи“ на Държавата, истински „обвинителен акт“ за бандитското ограбване на българския народ от една чужда енергийна корпорация и нейните български съучастници.
Авторът посвещава своя труд също и на: „българските Ян Палаховци, на всички мъченици и участници в масовите протести от февруари-март 2013 г. Вярвам в благородния им порив да постигнат конституционния идеал – установяването на демократична, правова и социална държава.“
Книгата е отпечатана от издателство „Унискорп“ и е на достъпна цена. С разрешение на автора, публикуваме няколко части от нея в нашия сайт.

Драги читателю,

Авторът на тази книга е осъден. Когато затвориш страниците, той вероятно ще доизживява дните си. Осъден е на смърт от ЧЕЗ. Заради публикация в Le Monde Diplomatique от октомври 2008 г., в която с факти и правни аргументи навежда на извода,че ЧЕЗ е част от организираната престъпност.

Твърденията на автора днес се споделят от гражданите и бизнеса в Западна България. От четири милиона българи, които са обект на престъпните посегателства на ЧЕЗ. Тези посегателства засягат интересите на държавата и на гражданите в такава степен, че подриват държавността и личностната ценностна система и представляват изключително висока степен на заплаха за обществото. Това са социално-екстерминистични деяния, които водят до постепенното елиминиране на част от населението на Западна България. Иначе казано – водят до лишаване от правото на живот. На разговорен език се нарича убийство. На езика на правната наука – геноцид.

Мозъчният тръст на машината за убийства са високопоставени длъжностни лица –гаулайтерите на ЧЕЗ за България. Те планират и организират такива противоправни деяния, които да доведат до смъртта на стотици хиляди. Подобно на нацистката машина за изтребление. Затова имената им трябва да се знаят. Както се знаят имената на нацистките престъпници…

Няма престъпна организация обаче, която да е в състояние да граби безнаказано огромни суми, да тероризира хората, да ги довежда до безпомощно състояние и смърт ако не разполага с политически комфорт, ако няма протекцията на политици и длъжностни лица и законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власти. Ако ги няма безродниците, доброволно и съзнателно поставили се в услуга на ЧЕЗ, превърнали се в колелца и винтчета на машината за убийства. Техните имена също трябва да се знаят…

Организатори:

Петер Докладал

Петер Баран – ЕГН 7104075187

Владимир Марек – ЕГН 5705281571

Луцие Брабцова – ЕГН 700907

Карел Клусак – ЕГН 680605

Карел Брезина – ЕГН 721125

Давид Махач – ЕГН 790624

Даниел Бенеш

Кремена Стоянова Стоянова – ЕГН 7808010516

Розелина Димитрова Костова – ЕГН 6711286398

Лидия Георгиева Георгиева – ЕГН 7801073050

Мария Александрова Йовчева-Панайотова – ЕГН 7606197972

Севдалин Иванов Мавров – ЕГН 5902050640

Стефан Димитров Апостолов – ЕГН 5707133484

Радослав Димитров

Илиян Мутафчиев

Младен Кръстев

Наталия Димова-Александрова

Мария Дойчинова

Маргарита Насева

Таня Кирилова

Мая Накова

Съучастници:

Константин Шушулов

Ангел Семерджиев

Меглена Кунева

Олга Манафова

пр. К. Владимиров

пр. Н. Христозова

пр. Т. Поповска

мл. пр. В. Нягулова

с. Григорова

с. Таня Кандилова

Списъкът с имената може да бъде продължен. Да ги назовем ли или сами ще ги припознаем? Нека се ограничим засега до персонажите в описания тук документален разказ. С обещание допълнително да съобщим и другите… Защото Майка България трябва да знае имената на своите убийци!

УДРЯШ В КАНТАРА – УВИСВАШ НА ВЪЖЕТО!

Представи си, драги читателю, че купуваш кило картофи. И виждаш как търговецът слага половин килограмова мярка. “Чакай, казваш, искам кило”. “Точно кило ти тегля”, отговаря и тика в очите ти “сертификат”, според който половинкилограмовият му топуз е обявен за килограм! Грешка няма. Ако не искаш да приемеш този идиотизъм отиваш на друга сергия. Оказва се, че навсякъде е така. Друг пазар също няма. И те принуждават да си подвиеш опашката…

С годините се произвеждат все нови и нови “сертификати” така, че половинката постепенно се свива до 400, 300, 200 грама… Ако съдим по официално издаваните тапии, продължат все така точно да те теглят. В един момент разбираш, че през всичките тези години непрекъснато са те теглили. Сутрин, обед и вечер. Накрая не издържаш и почваш неистово да крещиш: “Крадат!”

Точно това прави ЧЕЗ от 2005 г. насам. Краде четири милиона потребители от Западна България. Краде ни най-разюздано. Докато през 2008 г. в медиите се появи информация, че това става най-вече чрез удар в кантара. Тоест чрез уредите на ЧЕЗ за търговско измерване. Те не се контролират от държавата. А от фирма на ЧЕЗ,която е “оправомощена” с надлежен “сертификат” да извършва проверка на точността на… електромерите на ЧЕЗ.

Иначе казано, чиновници, самообявили се за държавата, разрешават на ЧЕЗ да ни краде…

 ГРАБЕЖЪТ

За първи път в историята на човешката цивилизация властта в една държава не е заинтересована от поддържане точността на уредите за измерване и оттам – от стабилността на икономиката.

Тази държава е Република България. Кражбите чрез уредите за измерване се институционализират. В България този процес започва през 1999 г. със създаването на “регулатор” – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Чрез законодателни актове и административни разпоредби кражбите се узаконяват от ДКЕВР и се превръщат в държавна политика. Както в повечето си “дейности”, стремежът на родните ни чиновници е да мамят с въвеждането уж на Евросъюзните критерии. Защото с приетото през 2002 г. с новия Закон за измерванията (ЗИ) “оправомощаване”, властта абдикира от основното си задължение – метрологична експертиза и контрол върху средствата за измерване.

На пръв поглед няма нещо нередно: при условията на пазарна икономика не би трябвало да има забрана на частни фирми да осъществяват първоначален и последващ контрол. В българските условия обаче, нито едно от оправомощените лица не разполага с лаборатория, годна да извършва изпитания и сертифициране съгласно евросъюзните ISO стандарти и ДАМТН удобно си затваря очите пред този факт. Защо ли?

Според електронната страница на ДАМТН9 оправомощени са 63 частни фирми. От тях 95 % са в областта на проверката на водомери, електромери, топломери, разходомери за газ и горива.

Все “доходни области”. Няма желаещи обаче да проверяват уреди в областта на опазването на околната среда, здравеопазването или други значими обществени дейности! Проучването показа, че 9 от оправомощените фирми са 100 % собственост на юридически лица, свързани с продажбата на електроенергия, топлоенергия, топла и студена вода и т.н…

Методът “системно манипулиране”

Системното манипулиране на уредите с цел “разюздана кражба”, се осъществява ежемесечно с нарастваща интензивност по системата “бръшнян чувал”. Според психолозите на престъпната организация ЧЕЗ българският потребител е като “бръшнян чувал”. Колкото и да го изтупваш, той все пуска. И ще продължава да си мълчи. Особено след като властта закриля и съучаства в престъпните деяния на ЧЕЗ. Ако някой има съмнение, че същността на подмяната на изправния му електромер с незаконен електронен уред е именно ЧЕЗ да може да краде гражданите и бизнеса, нека види как става това.

Електронният електромер е микро-компютър. Функцията “броене” се изпълнява от програма. Кражбата може да става по няколко начина. Единият е чрез залагане на определена функция в самата програма, така че в даден момент броенето да става с огромна “грешка” в полза на ЧЕЗ. Вторият е чрез вграден комуникационен интерфейс от тип сериен RS232, RS485; също Bluetooth,GPRS, radio modem, powerline modem, LAN port, InfraRed port(M-Bus). В масово подменяните електромери, като Daisy IVEL ADX1 – производство на “Дейзи Технолоджи ЕООД”, е вграден инфрачервен интерфейс. Той изглежда като две “очички” в дупката на металната шайба. Оптична глава се залепва с постоянен магнит за шайбата. Интерфейсът не е нито пломбиран, нито прикрит. Ако достъпът е защитен, паролата се знае единствено от тези, които параметризират уреда: производителят, ЧЕЗ или лабораторията.

За онези, които не знаят какво е параметризация нека поясним, че това е възможност да се променят данните на всяко избрано устройство по всяко време на денонощието само с едно натискане на бутон на клавиатурата на компютъра. Иначе казано, това е възможност да се направи такава настройка, та когато някой от нас потреби 1 квч електроенергия, уредът да отчита 2 или 3, или повече киловатчаса, колкото длъжностното лице на престъпната организация ЧЕЗ, което е обучено да ползва системата, е инструктирано от началството си да надпише…

Нека поясним също така, че “оправомощената” фирма “ЧЕЗ Лабораториз България ЕООД”, за която официално се твърди, че е ликвидирана през 2010 г., тоест две години след разкритията на Le Monde Diplomatique, всъщност продължава да съществува под името Дирекция “Мерене и управление на данните” към престъпната организация ЧЕЗ. Тази дирекция е наследила имуществото на “лабораторията” и фактически “управлява” данните на стотиците хиляди електронни електромери през откритите и свободно видими оптични комуникационни портове. С други думи, дирекцията има пълен достъп до данните на електромерите.

Оттук и възможността за системно надписване. Осъществява се изключително лесно и бързо посредством устройство като дистанционното за телевизор. При натискането на бутон се добавят 10 квч; при натискане на друг – се добавят 100 квч; при натискане на трети – 1000 квч. При натискане на четвърти пък – може да се изважда… Всичко е въпрос на програмата, която е заложена в дистанционното. “Инкасаторът” може да извърши надписването, когато идва “да отчита” уредите. В големите блокове е трудно да се следи кой влиза и кой излиза. Може да става дори и нощем…

Етикети: , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. Надписването с натискане на бутон да добава киловати на електромерите може да е възможно, но е доста конспиративно и малковероятно. Инкасаторите са обикновени хора като нас и едва ли биха се навили на такова нещо.
    Тая работа ако се прави, се прави по друг начин. Новите електромери се настройват да отчитат с 1-2% отгоре. Може да не е 10 киловата на месец, ама е от всички и крайната сума е голяма. Такава шашма може много по-лесно да се прикрие, щото е необходимо много малко хора да знаят. А тия дето ще настройват електромерите само им се казва колко да нанвиват някакъв винт и толкова. Те навиват винт, не надписват сметки.
    Така си мисля аз.

    • Така е, сметки никога не са били надписвани от който и да е енергиен доставчик. Те просто са високи заради излишно скъпото потребление. Тази цена е законово определена, прономерована, прошнурована и кантирана, за да няма тън-мън. Истинската печалба на ЧЕЗ и останалите не е толкова от сметките на гражданите, а от частните поръчки (почти 100% спечелени) – изграждане на постове, линии за захранване, свързване на нови и т.н. Услугите са страшно скъпи, но с намаляването на строителството и техния дял спадна. Затова ЧЕЗ надават вой сега и търсят алтернативи.

    • И си напълно прав.Освен това автора е подочул нещичко за електромерите „Дейзи“, но нищичко не е разбрал и е струпал един куп глупости.Далавера наистина има и е много дебела, спокойно може да се говори дори за престъпление, но няма нищо общо с написаното.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*