Необходимостта от революционна организация

6019_494617867276352_243546263_n-620x350

Управляващата класа добре се научи да изпуска парата на народното напрежение в удобни за нея канали. Например в площадните сирени, където се викат клиширани лозунги, „крайни“ по форма, но безопасни за държавността и нейния партньор, едрия бизнес, по съдържание. Истински притиснатите от кризата и лакомията на управниците се снишават, отказват да вземат страна в задкулисната битка кой клан от политическата класа да получи правото да експлоатира населението – цялото население, баламосаните и скептичните, покорните и бунтарите, потъналите в мизерия и заплашените да цопнат в нея, което не зависи никак от тях самите, от личните им качества и недостатъци.

Но световната икономическа криза още е тук. Предстоят огромни промени, те вече не могат да бъдат удържани, в начините на производство и разпределение на материалните блага. Тези промени ще поискат най-малкото преквалификация на трудещите се на всички нива. Монополът върху образованието и частната собственост над информационните продукти, над колективно добитите от човечеството знания, ще стане филтър, който ще пропуска платежоспособните или избраните от ръководителите хора. Останалите ще изгубят работата си трайно, без никакви перспективи, без социално подпомагане – и това пак няма да зависи нито от техните усилия или пасивност, нито от техния ум и кадърност. Проста демография – населението на планетата расте, а в развитите и някогашните сравнително развити страни то застарява и намалява. Светът се глобализира независимо от нечии желания – освен чисто в комуникационен смисъл, вече и материално: балансът между внос и износ за една страна е показател колко тя е глобализирана, колко е зависима от останалия свят.

Изненадващо, но 7-милионна България е толкова зависима от света, колкото и 1,5-милиардният Китай. С тази разлика, че у нас вече почти нищо не се произвежда, включително и специалисти производители, понеже от тях нямаше нужда вече. Бившата „социалистическа“ държавна собственост бе налапана от партийната номенклатура, най-вече нейната част, заета с външна търговия. На структурите на уж бившата, пък все неотишла си като митичен бродник ДС ѝ се паднаха комуникациите и възможността да изнудва някогашните си съпартийци. По законите на капитализма търговията започна да командва производството. Новите капиталисти нищо не разбираха от модерно производство, затова го съсипаха и разпродадоха, и вече нищо не ни предпазва от кризите по света. Страната не се самоосигурява дори с хранителни продукти.

Предстоят големи промени, драматични за всички. В тях се съдържат възможности за прогрес, но и начини духът на днешния несправедлив строй да се запази и при новите условия. Възможностите за добруване на народа ще бъдат мъчно видими заради усилията на заинтересованите да останат доминиращи в политиката и икономиката. Социалното напрежение обаче ще бъде толкова голямо, че не ще успеят да го изпарят през свирката, все някаква пара ще мине и към буталата. Управниците ще пуснат в ход нови „отдушници“ – война с външен враг или остър граждански конфликт. Световният корпоративен империализъм вече води една такава война с „тероризма“ – къде реален, къде измислен, обикновено закърмен от самите „антитерористи“. Включена в империалистическите структури като пушечно месце, скромната мръвка България ще бъде въвлечена в някой нов „спасителен за цивилизацията поход“, този път с удари по нейна територия, така че да има повод за „патриотично единение“. Ако не се получи, ще бъде разиграна картата с „враждебни на България външни сили“ и техните „пети колони у нас“. А може би всичко накуп, важното е да настъпи смут, в който всеки ще е против всеки: етнос срещу етнос, град срещу село, млади срещу стари, столица срещу провинция, електорат срещу електорат. В тази кървава каша, подобна на югославските през 1990-те, ще липсва само един фронт на противопоставяне, единственият оправдан и съществен – бедни срещу богати, всички потиснати солидарно срещу потисниците. Богатите отдавна водят необявена студена война срещу бедните, видят ли се в безизходица, ще я сгорещят, но ще я разпалят във форма, подобна на побоище между футболни агитки. В гражданската война предимство имат онези, които са добре организирани и ясно виждат възможностите в полза и вреда, наблягат на едните, избягват другите. При слепота на народа ще победи една диктатура, която ще бъде безпощадна дори към своите привърженици, ако не ѝ се подчиняват безпрекословно или ако просто на диктатурата ѝ е необходимо да жертва някого, пък бил той и верен до гроб – незаменими няма.

За да се предотврати такъв резултат, за да може да се покажат на хората благоприятните за тях възможности в настъпващата криза на кризите, е нужна организация. Не знаем точно кога ситуацията ще се взриви наистина, не както сега в театрални представления по жълтите плочки. Тази зима, следващата, след пет или десет години. Ако не действаме днес, утре може да е късно.

Целта на тази организация е да подготви масовото съзнание, така че то да се възползва от революционна ситуация. Вече няколко такива ситуации бяха изпуснати през последните 25 години. В най-добрия случай те се израждаха в политически преврати с преразпределение на собствеността. Истинската социална революция отива по-далеч. В днешния свят пред всеки стоят два избора: да мачка или да бъде мачкан. Престане ли да бъде потисник, ще го изядат конкурентите от собствения му лагер. Революцията предоставя трети вариант: създаване на общество, способно да се самообновява и саморегулира, общество без императив „или мачкаш, или те мачкат“, свободно общество на солидарно взаимодействащи свободни личности.

Организацията не претендира да води масите към измислено от нея светло бъдеще в качеството на отбор командири, които единствени знаят какво и как да се прави. Организацията обаче претендира, че разполага с принципна схема, която, осъзната всред народа, ще го подтикне да действа в свой интерес, без да се подлъгва на обещанията на вождове и лидери, групировки и „елити“.

Следователно целта ни на този етап е просветна. Систематичната просвета изисква систематична работа, това е основанието да желаем повече организираност в анархическото движение. Срещу нас стои организирана дезинформационна сила с големи ресурси. С разпокъсани инициативи не ще можем не само да обясним идеите си, но даже не ще смогнем да стигнем до ушите на хората. Но правилно структурирани, ще успеем да пробием завесата от лъжи и подменени понятия с най-силното оръжие – истината.

Предвид идеите, които искаме да споделим и да приканим хората да развиват, обликът на революционната организация се построява логично в духа на федерализма: самостоятелни организации по местоживеене и по месторабота, равностойни при вземането на общи решения – така, както е равностоен всеки участник в местната организация на своите другари. Федерацията ще съгласува мненията на местните организации, постигнати на местни събрания, чрез общ координационен съвет, разделен на сектори по основните дейности, без да изключваме преките връзки. Федеративен конгрес изработва конкретните планове за действие, съобразени с обща за всички Програма. Работата, за да не пилеем сили и време, ще се регулира от общ Устав, предназначен да насочва дейностите към фокуса на програмните цели. Организацията ще има обща цел, общ набор от тактики, общи приоритети. Ще бъде школа за самоподготовка на агитатори, привличане на хора в нея, информиране на населението. Ще бъде гръбнак за практически инициативи на симпатизанти, заедно с тях ще се учи на самоуправление и нова етика.

Просветната програма на организацията е нужно да засегне и пробуди умовете по основните принципи на анархизма, които имат и чиста практическа стойност. Това са:

   1. Безусловна свобода на всяка личност. Като идеал, като стремеж, свободата е състояние, при което човек не изпитва страх от обществено порицание или наказание за своите постъпки. Свободата е избор да живееш според съвестта си. За базова степен на свобода смятаме социално-икономическата, тя е необходимо условие за индивидуалното развитие нататък, към идеала.

   2. За да не се превърне тази свобода в повод за сблъсъци на индивидуални интереси, е необходимо човек да разбира що е справедливост. Справедливо е онова, което е благо за максимален брой хора, а на останалите не вреди пряко. Човек постъпва справедливо тогава, когато се държи с околните така, както би искал те да се държат с него при аналогични обстоятелства.

   3. За да има мотив и полезен отклик на справедливото отношение, което прави личната свобода реална, обществото, дефинирано като връзки между хората, да е солидарно, тоест с нагласата за взаимопомощ вместо конкуренция за материални блага.

   4. Солидарността се постига без непреодолими сътресения и блокажи в условията на социално равенство, което в анархизма се дефинира по няколко начини, така че да се обясни най-пълно: неприемливост правилата на един индивид или група хора да задължават друг индивид или група; неограничен достъп до материалните и духовните блага, произведени от обществото, според личните потребности и в рамките на физически възможното за производството и механизмите за разпределение; липса на привилегии и дискриминации.

   5. Солидарността, равенството и справедливостта подкрепят личната свобода, от фактор за конфликти я превръщат в начин за разширяване на свободата на цялото общество, в което се разширяват и границите на личната свобода. За да се осъществи това в големи мащаби, над приятелските отношения в един тесен кръг и малка самоуправляваща се общност, структурата на обществото е федералистична: свободен съюз на личности е колектив, същият съюз на колективи е федерация.

От тези четири нравствени и един структурен принцип следват практическите задачи, решаването на които мотивира хората за революционно действие и придава на революцията съзидателна сила, наред с разрушителната работа по разчистване на старите отношения и структури. Практическите задачи са най-разнообразни, но в насоки като ликвидиране на частната собственост, планирано производство като резултат от диалога на федерациите на потребители и федерациите на производителите, пряко самоуправление и самоотбрана, справедливо разпределение и механизми за предотвратяване на проблеми и конфликти.

Докато не направим такава организация, не ще просветим ни себе си, ни хората. Не ги ли просветим, предизвиканият от управляващите класи „твърд рестарт на системата“ задълго ще погребе изгледите за достойно бъдеще поколения напред.

Хасан Девринджи

Адрес на статията
Етикети: , , , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*