Краят на сезона

Money-Box-360x350

„Ще има да чакаш, колкото обещанията за по-евтин ток и всякакви шукаритетки. Обещанията ги има в изобилие. Радвай им се… и забрави за изпълняването. Задълженията се изпълняват само от теб – към банките, към държавата, към чорбаджиите.“

Мина август, вече е септември. Лятото е към края си, свършва и сезонната заетост – единствен съществен източник на доходи за десетки хиляди граждани на нечистата и несвята наша република. Приключи работата в кухнята на черноморско заведение – навън трийсет и пет градуса жега, вътре с поне десет градуса отгоре, пръска вряща мазнина, смърди цаца; условия на труд никакви, осигуровки и други формалности липсват, но относително висока надница в сравнение с другаде. Приключи работата в хотела – угаждане на собственика, понасяне на капризите на гостите, все на крак, все в движение. Млад човек да си, но младостта минава, а натоварването се натрупва. Строеж – под слънцето, катериш се по скелето като паяк, колко злополуки станаха тази година? По тези географски ширини да са чували за сиеста, за бачкане в по-поносими часове на денонощието? След работата – на фургон, претъпкан като казармено помещение или затворническа килия, за да се наспиш и пак на работа.

Е, свърши вече. Ами сега?

Въпреки традиционната сезонна заетост, тази година нивото на безработица според статистиката не намаля. Което значи, че спечеленото с каторжен труд ще се харчи до следващото лято, без изгледи за работа и заплата през зимата. А харчове – колкото искаш. Ток, парно, вода, зъболекар, храна, учебници и дрехи за децата, цигари, алкохол – без последните нервите се опъват и късат, тласкат те към луди постъпки, за които ще съжаляваш.

Храната поскъпва. Лоша зърнена реколта – зле. Добра, както отново тази година – пак същото: вече заявиха, че „нямало причини хлябът да поевтинее“. Олиото със сигурност ще скочи. Производителите на зеленчуци и плодове блъскат за покриване на банковите кредити и искат протекция на българските стоки. Трудно се милее за „родното“, когато е скъпо. Гениална идея, мамка му – да спират през почивните дни поносимите по цени супермаркети, собственост на кожодери, за да пазаруваш в кварталната или селска бакалия, която е на ръба на фалита от началото на кризата през 2008 г., но тук-таме дават на вересия, защото те познават, защото ти ги познаваш.

А пък Европата отпусна по-малко субсидии за скъпата ни държава, скъпа в смисъл, че много пари лапа за „административни нужди“. Тъкмо затова всички „оперативни програми“ са съкратени, освен тези за „Конкурентоспособност“, „Добро управление“ и „Наука“. Първото значи – пари за близките до парламентарните партии фирми. Още някой „Пайнър“ например. Още хотели за алкохолен туризъм и повече проститутки. Второто значи – поощряване на това, което върши бюрокрацията. Със сигурност има доволни от нея. Тя самата – на първо място. Третото значи – пак злоупотреба, пак псевдонаучни проекти, резервна хранилка за властта и нейните бизнес партньори. А науката ще си крета на ръба, образованието ще осакатява мозъците, ще ги пълни с помия.

А за теб, изкарал ада на сезонната работа – шикалки, колкото и да се записваш по трудовите борси и да кандидатстваш за помощи.

Хубаво де! – ще речеш. – Ами нещо положително няма ли?!

Има, как да няма. Преди приоритет бяха магистралите – и виж колко задръствания и катастрофи станаха по тях; сега „национален обект“ станаха железниците – и затова предстои увеличение на билетите. Министърът си знае работата, нищо че не се е качвал във влак или в автобус, сам го призна, от 1989 г.

Малко ли ти е позитивното? Има още: по цифровизираната ефирна телевизия са ти приготвили пищен букет зрелища – вместо хляб, пък ако искаш яж пасти. Или гледай екрана, където ще ти готвят, ще се гощават, ще си правят кодоши със скрита камера, ще те забавляват с Биг Брадър, ще те канят за участваш в игри с печалби, да се наливаш с бира, за да получиш и една безплатна. Екс-фактори, разходки до Килиманджаро с трима носачи на багажа ти, абе – ще ти покажат какъв живот можеш да си живееш, ако беше се родил в семейство на богати родители или беше се подмазал на точните работодатели. Или беше се присъединил към шайката бандити, дето сега те карат да съществуваш така, както съществуваш.

Друго не предлагат, това е. Свободата ти е отпусната единствено, за да избереш коя мутра ще те управлява – и точка.

Нещо различно ли очакваше? Ще има да чакаш, колкото обещанията за по-евтин ток и всякакви шукаритетки. Обещанията ги има в изобилие. Радвай им се… и забрави за изпълняването. Задълженията се изпълняват само от теб – към банките, към държавата, към чорбаджиите.

Мисли сега защо е така.

Хасан Девринджи

Адрес на статията
Етикети: , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*