Сега всяка улица е Ахмед, всяка улица е Али Исмаил… Сега е времето да започне борбата!

IMG_2413-620x350

Под юнското слънце размириците, които започнаха на Таксим и се разпространиха навсякъде в страната, сега се превърнаха в септемврийски бунтове в Анкара. Вятърът на съпротивата, дълго време духащ в ODTÜ и Tuzluçayır, бе приветстван в целия регион, от близо и далеч. Тези, които блестят в небето, тези, които  развяват знамената на въстанието, които носят страстта на бунта и които превръщат ветрове в бури, посрещнаха септември със съпротива. Поздрав за всички, които се съпротивляват!

Властите и техните служители на реда убиха шестима от нашите братя. Болката в сърцата ни е толкова голяма! Но нашите жертви са източник на сили за нашата борба. Сега площадите, улиците отекват с името на Ахмед. Съпротивляват се с неговото име, Ахмед.

Ахмед Атакан беше вторият наш брат станал цел на полицията и убит в Антакия. Той всеки понеделник участваше в действията в памет на Abdullah Cömert и съпротивата от парка Таксим Гези. Докато вървял към Армутлу, полицията атакувала и сблъсъците започнали. Точно зад барикадите, докато се съпротивлявал на полицията, паднал внезапно, след като е бил ударен по главата от една от многото газови бутилки.

Полицията-убиец на Държавата-убиец, уби Ахмед. Държавата, която след смъртта на Али Измаил каза, че е бил пребит от собствените му приятели, сега заяви, че “Ахмед паднал сам от покрива”. След убийството на нашия брат, държавата искаше да се оправдае и да прикрие това злодеяние. Но не успя. Точно както излязохме по улиците, след Али Исмаил, Етем, Абдула, Мехмед, Медени; този път стотици хиляди излязохме за Ахмед. Другарите ни бяха убити и нашата ярост наводни улиците.

Медени Йълдъръм е една от последните жертви на новия военен период на държавата-убиец, представян като мирен период, който държавата се опитва да създаде с помощта на новата система от военни постове, „крепостни станции“. Медени е племенник на Аднан Йълдъръм, който бе убит от държавата през 1994 г., което е ярко доказателство, че систематичният геноцид в региона все още продължава. Войник-убиец на държавата-убиец открадна живота на нашия другар Медени. Медени застана срещу „крепостните станции“ на 28 юни 2013, той стоеше като яростта на Uğur и Ceylan, които бяха убити с картечници и гаубици. Медени винаги беше на фронта с нарастващ гняв и с нарастваща съпротива, той все още е, с Uğur и Ceylan.

Етем Sarısülük беше застрелян от полицая, Ахмед Сабах, на 1-ви юни в Гювенпарк в Анкара. Етем работеше за революцията. Учеше в промишлена гимназия, напусна през втората година. Той взе участие в протестите за безплатно образование, докато учеше. Животът на Етем винаги е бил в центъра на несправедливостите и той се бореше срещу това. По този начин мина целия му живот и дойде денят, когато той го загуби борейки се…

Абдула Гьомерт писал съобщение само 8 часа преди смъртта си, казвайки, „Последните три дни съм спал само 5 часа. Обгазиха ме със сълзотворен газ безброй пъти, избегнах смъртта на три пъти. И знаете ли какво казват хората? „Остави, ти ли си този, който ще спаси страната!?“ Да, въпреки че не можем да я спасим, ние ще умрем опитвайки се. (Аз съм толкова уморен, крепя се на седем енергийни напитки и 9 болкоуспокояващи за 3 дни. Моят глас е дрезгав, но аз съм по улиците в 6 часа отново, само за революцията.)“ Абдула говореше за смърт в името на революцията в своя текст и това се случи наистина, когато смъртта го стигна, докато се съпротивляваше на улицата.

На 2-ри юни в Umraniye Мехмед Айвълташ участва в блокада на магистралата заедно с десетки хиляди.  По време на интензивна атака на силите на реда, един едно такси на магистралата тръгна към Мехмед, прегази го и избяга. Мехмед беше само на 19 години и беше на улицата за борбата на потиснатите срещу потисниците. Той вярваше, че никой не може да потиска другите и отстояваше това. Тялото му бе прегазено, но мисълта му и борбата на потиснатите порастна още повече.

Докато новината за „необходимостта от кръв от група AB за нашия приятел в Медицинския факултет в Османгази, който е бил подложен на полицейско насилие“ се разпространи в социалните медии, Али Исмаил се бореше за живота си. На 03 юни той е бил пребит от сътрудничещите си фашисти и полиция. Имаше рани по тялото и главата и прехвърлян от една болница на друга не получил диагноза. Прибрал се у дома и по-късно бил откаран в болница отново със симптоми на церебрално кървене и бил опериран веднага. Въпреки че Али Исмаил се бореше за живота, държавата, нейната полиция, нейните фашисти, нейните болници и нейните лекари направиха опит да го убият по организиран начин. Али Исмаил, който вярваше в победата чрез борбата по улиците, загуби живота си в операцията. Той бе последната жертва на съпротивата в Таксим.

Те се превърнаха в пътепоказатели, в съпротива, в живот. Държавата-убиец и кървавото правителство трябва да знаят, че борбата продължава и няма да спре. Милиони с имена Етем, Абдула, Мехмет, Али Исмаил, Ахмед се борят и ще се борят!

Властите убиват нашите братя, при тези условия бунтът е неизбежен!

Революционно анархистично действие

http://anarsistfaaliyet.org/

9-550x350

10-620x350

Адрес на статията
Етикети: , , , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*