Големият проблем с тъпите копелета

1381337_310583179080097_626132728_n
Кърт Вонегът веднъж мъдро бе казал: „Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен“. Това е големият проблем и на наглите богаташи – те са толкова нагли, че живеят в собствена съвсем паралелна ментална реалност, която няма много общо с нашата. След цялата сага около Дойче веле тези дни за българската секция на сайта интервю даде и бизнесменът Иво Прокопиев. Целта ни днес не е да анализираме неговите думи. Той общо-взето говори едно и също. Друго ми направи впечатление. Само няколко часа след като интервюто на Прокопиев излезе в мрежата, то бе препечатано от сайтът „NоОрешарски“ – електронен портал, който си е присвоил претенцията да говори от името на този протест.
Не е задължително човек да се задълбочава много в този сайт, достатъчно е да го прегледа набързо, за да види че препечатването на това интервю е екстраординерно действие. Всички останали постинги са банална пропаганда, протестърски новговор, романтични есета в стил „дали ще ми го пуснат в „Дневник“ и други бля-бля. На този фон интервюто на Прокопиев още повече се набива на очи, искри като ведра политическа хипи-кръпка и, както се казва, говори много повече от десет есета на тема „Защо съм млад, красив, богат, светъл, проспериращ и уникален“.
Просто тъпите копелета са твърди тъпи, за да повярват, че някой друг може да бъде умен. С което не искам да кажа, че аз съм умен. Аз не съм. Ако бях умен щях да изпраскам 200 текста на тема как морала сияе в нашите юмруци, как виковете „Мърши“ и „Боклуци“ изразяват надпартийният характер на душите ни и как светлината от нашите зеници огравя далечните европейски столици. Ама аз съм тъпо копеле и съм решил да пиша това, което мисля. Прокопиев обаче е още по-тъпо, защото очевидно човекът с кинтите вече се е решил да се обозначи. Така де – тъпо е да финансираш прояви и да стоиш анонимен. А може и някой от подръжката на сайта просто да е решил да се понатегне на шефа и е пуснал интервюто му там. Но, иначе, неее, кръг „Капитал“ няма, как ще има, изобщо не съществува такъв, неее, моторите на протеста съвсем не са свързани с Прокопиев, ама съвсем…
Изобщо в България най-много ме дразни, че никой не е това, което е. Олигарсите, поне една част от тях, почнаха да говорят от позицията на ангели, все едно никога не се мърсували по тези земи, все едно не са участвали в големия грабеж, а се събудили едва преди няколко минути.
„Ранобудните студенти“ пък, тези носители на морала, тези небесни окупационни сили, този батальон с вериги по аудиториите пуснаха някаква декларацийка срещу групата „Призив“. В какво обвиняват „Призив“ – че „Призив“ видите ли била натисната от БСП и обслужили интересите на олигархията. Последният път като проверих протеста на „Призив“ беше срещу увеличаването на студентските такси, една истинска и вълнуваща кауза. Брех тази олигархия, която иска да намалява цените, ти да я видиш.
Вместо да се изживяват като проповедници от седмия ден, „Ранобудните окупатори“ по-добре да хвърлят поглед на собствените си искания. Почти всяка олигархия би се подписала под тях. Защото, май френдс, олигархията е на „ти“ с подобна политическа поезия. Установяване на морал? Ехаааа, от утре всички се събуждаме морални и чисти. Ето заради това съм съмнителен. Не можеш да говориш от името на около 100 души и още толкова околни параполитически паразити, а първата ти работа е да разделяш студентите. Едните са боклуци, защото с присъствието си доказват, че твоята собствена кауза не е автентична, не е истинска, а е само някаква имитация на присъствие. Ама тъпите копелетата са твърде тъпи, за да предположат, че някой друг може да бъде умен.
Тези дни оглеждах политическото пространство и стигнах до извода, че Орешарски е министър-председателят с най-голям късмет. Шумът, който противниците му вдигат, крякащата и клокочеща ярост в която се долавя ехо на безумно желание за власт, прави така, че никой вече не коментира реалните стъпки на кабинета – бюджет, здравеопазване, социална политика.
Защото е илюзия да смятаме, че кабинетът може да падне от една студентска стачка в която общо участват 250 души в цялата страната и два пъти по толкова пиарки. Но огромният шум заглушава социалните пропасти в България. Той не ги лекува, просто ги прави да изглеждат незначителни и така никой пет пари не дава за хората, които остават встрани от този шум, изолирани, бедни и чакащи някакво спасение в една държава, която прилича на „Титаник“, където се води битка кой да хапва в големия салон минути преди айсберга да се появи на хоризонта. Кабинетът общо-взето вече може да прави каквото си иска, защото от толкова кряскане неговите противници съвсем зациклиха и се чудят единствено какъв пърформанс да направят, а не как да помислят за хората встрани от тях. Трудно е да се намерят думи за това.
Тъпи копелета, братче. Тъпи копелета.
Адрес на статията
Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*