За мексиканската съпротива, новата култура на споделяне и Сапатистките „малки училища за свобода“ – разговор с двама мексикански студенти-активисти

mexico1

Сандра Патарго и Едуардо Веласко са студенти-активисти от Мексико. Те са активни участници в масовото студентско движение #YoSoy132 (Аз съм 132) от самото му създаване и като част от него са участвали в новата инициатива на бунтовниците Сапатисти в щата Чиапас – т.нар. малки училища за свобода. Специално за Леви Мисли активистите разказват за съпротивата в Мексико и своите преживявания в Сапатистката автономна територия.

Леви Мисли: Мексико е една от страните, където линията на сблъсък между неолибералния капитализъм и съпротивата срещу него е много ясно изразена. Как един млад мексиканец намира себе си на страната на съпротивата и какво е сегашното състояние на студентското движение в страната?

Сандра: Аз подкрепям съпротивата в Мексико, защото съм наследник на 70 години дясна и неолиберална политика, която показа пълна неангажираност към малцинствените групи и техните човешки права и младите хора, чиито движения държавата криминализира и превръща в жертви на системно насилие. Студентското движение #YoSoy132 мина през различни етапи – нещо, което се случва с много социални движения. Движението е все още важен символ в Мексико, където хиляди млади хора са идентифицират силно с него, протестират и участват в директни действия под знамето на #YoSoy132. Освен това имаме и групи, които работят по различни въпроси – алтернативни медии, съпротива срещу структурните реформи и солидарност с мигрантите, например.

Едуардо: От началото на движението #Yosoy132 преди година аз работя с колектива „Повече от 131“ по различни проекти. Един от тях документира борбата на общностите Ксочикуатъл срещу строежа на магистрала, която заплашва с унищожение горите между Мексико сити и град Толука. Освен това работим по документален филм върху историята на движението.

Бих казах, че студентското движение в Мексико е не само живо, но и много силно. В този момент много университети в страната застават в солидарност с учителите от CNTE (Национален синдикат на работниците в сферата на образованието) в тяхната битка срещу структурните реформи, които са опит за приватизация на образованието и природните ресурси на страната. Завръщането на PRI (Институционална революционна партия – управлявала еднолично страната от второто десетилетие на ХХ век и отворила икономиката за неолиберални реформи и масова приватизация) е факт и трябва да сме обединени, за да… оцелеем…

Леви Мисли: Виждаме трусовете, които предизвикват т.нар. образователна реформа, както и приватизацията на държавната компания за добив на петрол – Пемекс, която по конституция е единствената, която има право да разработва този ресурс в страната. Какво ще донесат идващите месеци, според вас?

Сандра: Аз виждам една разделена и пълна с напрежение страна. Реформите са продукт на договорка в политическия елит, която беше сключена, когато Пеня Нието (настоящият президент на Мексико) дойде на власт през Декември. Проблелмът не е само същността на реформите, но и недемократичния процес на взимане на решения, който стои зад тях. Например, образователната реформа реално няма много общо с образованието, а с работните условия на учителите. При взимането на това решение бяха изключени главните засегнати – учителите. Реформата на енергетиката, както образователната, гражданите не бяха част от взимането на решение, което е особено сериозен проблем, имайки предвид, че предвидената приватизация на Пемекс, държавната компания за добив на петрол, е от историческо значение за страната и огромният процент от гражданите са срещу въвеждането на частни компании в този процес.

Резултатът от налагането на тези реформи е вече видим с хилядите, протестиращи срещу тях в Мексико сити и други части на страната и  срещу политиките на Нието като цяло. В този ред на мисли в следващите месеци правителството ще срещне силна съпротива срещу въвеждането на тези недемократични политики. Не можем да пропуснем и множеството протести и социално недоволство из цялата страна по повод въпроси като насилието по улиците, икономическата парализа на страната, бедността и в най-общи линии – неолибералната посока, в която Мексико е поела.

Едуардо: В следващите месеци ще видим множество мобилизации из цялата страна, защото хората не са съгласни с налаганите от правителството реформи. Гражданите искат да участват във взимането на решения и не се чувстват представени от политиците. Досега отговорът на правителството (без значение от партийния цвят) се изразява в репресии срещу тези, които искат промяна. Бруталната сила, използвана срещу социалното движение и неправомерните арести и задържания на хора засегнаха протестните мобилизации, но страхът бавно си отива. Виждаме една нова форма на взимане на решения, както и страхотна креативност, провокирана от движението. Политически послания под формата на графити заляха улиците, интернет е използван като оръдие за разкриване на несправедливостта на системата, социалните мрежи ни предоставят бърза и достъпна информация. Ражда се нова култура, базирана на споделянето и емпатията и същите послания и разбирания се повтарят в различните социални движения по света.

Леви Мисли: Това лято сте посетили т.нар. „Малки училища“ в Сапатистката въстаническа територия в Чиапас, южно Мексико. Наричат ги „училища за свобода“, където активисти, представящи различни борби по света могат да се учат от сапатистите. Какви бяха уроците, какво познание споделиха сапатистите?

Сандра: Когато пристигнахме в CIDECI (Университет на земята, Чиапас), получихме четири учебника – Автономно управление I и II, Участие на жените в автономното управление и Автономна съпротива. Всеки учебник беше разделен на пет секции, във всяка от които сапатисти от различните автономни общности разказват за своя опит по всяка една от тези теми.

Уроците, които получихме първия ден ни бяха представени от различни членове на автономните райони и покриваха различни теми – здравеопазване, история, сигурност, правораздаване, икономика. Вторият урок беше свръзан с отговаряне на въроси за организацията, а третият, според мен, най – важен, получихме, посещавайки общностите. След като пристигнахме в автономната зона, всеки „ученик“ беше представен на своя „пазител“, който беше отговорен за нашия учебен процес и цялостно добро състояние. Посещавайки сапатистките общности, ние можехме да видим на практика всичко, описано в книгите и което научихме от уроците. Това беше най-обогатяващото преживяване, прекарвайки цял ден със семействата, споделяйки тяхната храна, работа и познание. Имахме възможност да задаваме въпроси, базирани на учебниците, които ни дадоха.

Едуардо: В сапатиските „малки училища“ всеки член на организацията – млад, стар, мъж, жена, дете – всички са учители, така че е много важно да слушаш какво казват, за да разбереш какво EZLN (Сапатистката армия за национално освобождение) има да каже на света.

Сапатистко семейство отваря дома си, за да ми покаже как живеят, работят, каква храна ядат, как прекарват времето си заедно. Членовете на семейството и моя „пазител“ ми разказват за това как виждат света и как се съпротивляват на „лошото правителство“ и то не само от гледна точка на военна защита, но във всеки аспект на съпротивата – икономика, идеология, психология, култура, политика… Окуражават ме да задавам всякакви въпроси, за да могат да ми отговорят на момента или по-късно.

„Един друг свят е възможен“ е една от известните фрази, която отразява каузата на сапатистката организация, основана на принципи като любов, приятелство, уважение, свобода, справедливост, мир и достойнство. 20 години след началото на въстанието, сапатистите имаха да покажат какво са научили и пътя, който са извървели. Аз бях настанен в автономна област (каракол) „Ла Гаруча – Съпротивата на новата зора“, населяван предимно от маи-целтал. Там можех да видя системата, която те развиват от началото на въстанието през 1994 и изградените от тях здравеопазване, образование, система за справедливост, кооперативи и правителство, базирано на колективна работа.

От техния опит аз успях да извлека 7 принципа на „доброто управление“:

Води, подчинявайки се.

Представлявай, не замествай.

Работи в основата на обществото без амбиция да се издигнеш в пирамидата на властта.

Служи, но не на себе си.

Убеждавай, не завоювай.

Съграждай, не разрушавай.

Предлагай, не налагай.

Познанието, което сапатистите от Чиапас имат да споделят със света е урок по свобода и достойнство. Показвайки ни как работят сапатистките общности на всекидневна база, как изграждат своята автономия с грижа за останалите, те демонстрират, че тази свобода може да бъде достигната със всекидневни действия. Всеки бунтовен акт съдържа есенцията на света, за който мечтаем, свят, роден от демокрация, свобода и справедливост.

Леви Мисли: Ролята на сапатисткото въстание за формирането на съвременното алтер-глобалистко движение е безспорна. Само след 2 месеца ще се навършат 20 години от началото на въстанието. В този ред на мисли, какво е мястото на Чиапас в контекста на движенията от последните няколко години #YoSoy132, Oкупирай, Възмутените и сега в Бразилия и Турция?

Сандра: Можем да говорим за сапатистката борба като за праотец на сегашните социални движения и въстания. Те ни научиха много за съпротивата, демокрацията и сътворяването на един свят, който много често не можем да си представим на практика. Сапатистите не са само историческа референция, те са практически пример за това как 20 години борба могат да дадат като резултат истинска свобода и автономия.

Едуардо: EZLN са много чувствителни за това какво се случва по света и също се учат от тези социални борби. Те ще продължат да изграждат своята автономия, отворена за тези, които искат да чуят тяхното послание. Начинът, по който те живеят своята борба, е вдъхновение за всички.

Социалните движения днес се срещат, за да научат какво се случва в другия край на света. Повече и повече движения разпознават общите си кауза и врагове – големите корпорации и неолиберализмът. Борбата срещу него е въпрос на оцеляване и не можем да забравим, че други са се борили преди нас, за да можем и ние да заемем нашето място в историята – ръка за ръка, вплетени в една глобална революция.

Сапатистие не се опитват да ни покажат пътя или стъпките, които революцията трябва да направи. Те разбират многообразието на човечеството и различния контекст, в който различните хора живеят. Те казват – работете за автономия по вашия начин, намерете най-добрия за вас път, по който да вървите. Важното е да започнем да вървим.

Леви Мисли: Ще бъдат ли „малките училища“ постоянна инициатива, ще могат ли други активисти да ги посетят и да учат там?

Сандра: Ние посетихме първото „малко училище“, но новите дати за посещение вече са обявени, така че други симпатизанти да могат да станат част от това преживяване. Сапатистите имат различни начини за споделяне на познанието си, те споделиха, че имат училища за езици, в автономна област Овентик, където чужденци или мексиканци могат да научат испански или цоцил (един от езиците на маите).

През последните две години сапатистите бяха тероризирани от нова вълна от паравоенни и военни атаки, скорошно комюнике обяви, че военни самолети летят над прелитат над автономните области. Какво е настроението в сапатистката територия?

Сандра: Терорът, идващ от страна на държавата, никога не е спирал да съществува. Както и да е, със завръщането на PRI на власт, ситуацията става по-нажежена. Още повече, в регионът започвна да се повтаря един процес от 90-те, в който паравоенни групировки атакуват общностите, които подкрепят сапатистите или просто не симпатизират на правителството. Това е индиректна стратегия терор срещу сапатистите. Пример за това е насилието срещу общността Пуебла, която се намира близко до каракол Овентик, където стотици членове на общността се превърнаха в бежанци в последствие на паравоенното насилие.

Едуардо: Докато бях в „училищата“, военни самолети прелетяха над областта и генералното комендване незабавно осъди акта на терор. В общностите, обаче, приемат тези неща по различен начин – дори се шегуват, че правителството се бои от „малките училища“.  От първите стъпки на коренното населене в изграждането на организацията, опасността и заплахата от паравоенни групировки съществува, но хората в Чиапас са силни – душевно и физически и са готови да се изправят лице в лице с тази ситуация.

1012461_413226122116130_2023662186_n1

Адрес на статията
Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*