Френският политически и социален рап

1368647_371514746316666_1538091813_n

Политическият и социален рап се характеризира с ясно изразеното си политическо послание и със социалната тематика на текстовете. Изключително важно е да се подчертае, че в самите текстове на песните в никакъв случай не става въпрос за принадлежност към дадена политическа партия. Става въпрос за съзнателно изразяване на политически и социално ангажирано послание; за изразяване на дадено виждане за света с помощта на рапмузиката. Политическият и социален рап е ориентиран преди всичко към подчертаване на социалните неравенства и несправедливости в обществото; текстовете на песните изразяват мислите и чувствата на представителите на бедните слоеве на обществото.

Изпълнителите на политически и социален рап се стремят да отправят своите послания към възможно най – широк кръг от слушатели. Текстовете на песните представляват критика към различни социални несправедливости. Самите рапъри са смятани от феновете си за представители (и за говорители) на различни социокултурни групи. Темите, които изпълнителите на политически и социален рап засягат в песните си, са най – разнообразни: насилие, неравенство, расизъм, имиграция, краен национализъм, личностни проблеми, екология и т. н. Най – основните цели, които обосновават съществуването на политическия и социален рап са две: изразяването на даден проблем в обществото и търсенето на неговото решение. Рап изпълнителите се стремят да предложат решение на съответния проблем с помощта на идеалите и ценностите на хип – хоп културата: свобода, мир, любов, единство, забавление и т. н. Рапърите, които правят политически и социален рап съвсем ясно си дават сметка, че т. нар. „официални медии“ не обръщат никакво внимание на проблемите, с които живеят хората от крайните квартали на големите градове. В своята музика рап изпълнителите представят живота в предградията такъв, какъвто е в действителност, като се стремят да подчертаят най – вече проблемите на младежите, които израстват в крайните квартали: безработица, бедност, мизерия, маргинализиране, дискриминация, расизъм, насилие (на улицата, в училище и в семейството), наркотици и т. н.

Френският политически и социален рап е изключително развит. Много от неговите фенове смятат, че френските изпълнители на политически и социален рап получават много по – малко признание и много по – слабо медийно внимание отколкото изпълнителите на комерсиален рап.

Примерът на MC Solaar (МС Солаар)

Рапърът МС Солаар е уникален пример за изпълнител на политически и социален рап. Той създава свой собствен стил, основан върху неповторима игра на думи, звуци и чувства. В музиката на МС Солаар присъстват идеята за солидарност в обществото, критика относно привилегиите на богатите и влиятелните, както и известна доза песимизъм към човешката дейност и нейните последствия в историята. В текстовете на песните си МС Солаар критикува също така колонизацията, икономическата глобализация, емиграционната политика, социалните връзки и отношенията между мъже и жени. Търсенето на познанието, антидогматичната мъдрост и желанието за откритост също са водещи елементи в неговите текстове.

В Париж (18 – ти район)

18 – ти район в Париж е центърът на френския политически и социален рап. Става въпрос за няколко типични народни работнически квартали в северната част на френската столица. В края на 80 – те години на XX век в този район се появява групата Assassin, съставена от Rockin’ Squat, Solo, DJ Clyde и Doctor L. По това време френският рап е бил в началото на своето развитие. В 18 – ти район се появяват много рап изпълнители и групи, но огромна част от тях остават „ъндърграунд“. Ето част от изпълнителите на политически и социален рап, които са от този район: Assassin, Kalash, Rockin’ Squat, Scred Connexion, Flynt и Le Gouffre.

93 – ти департамент

Става въпрос за департамента Сен – Сен – Дюни (“Seine – Saint – Denis”), наричан още „9–3“. Сен – Сен – Дюни се характеризира с изключително силна „гетоизация“ и с масово маргинализиране на населението. Там присъствието на политически и социален рап е огромно. В много голяма степен това се дължи на групата НТМ (“Suprême NTM”), която произлиза от Сен – Сен – Дюни. В цяла Франция и най – вече в „93 – ти“ НТМ оказва много силно влияние върху цели поколения младежи, които за израснали в бедните работнически квартали с две емблематични песни: “Police” („Полиция“) и “Qu’est – ce qu’on attend?” („Какво чакаш?“).

Рапърът Empathik (от Дранси) в своите текстове често отправя много остри социални критики относно действителността. Политическите му послания много често са свързани с различни исторически моменти. Това се явява прекалено дразнещо за френските политици, които са свикнали да възприемат единствено и само обичайните карикатурни анекдоти. Ето част от едно от политическите послания на Empathik, което се появява малко след бунтовете във Вилие – Лю – Бел през 2007 година: „Тези, които критикуват бунтовете в крайните квартали са същите, които заявяват, че се гордеят с факта, че са французи; това са същите хора, които говорят за Френската революция като за най – важна стъпка към модерната демокрация. Разрешете ми да не се съглася. Френската революция е буржоазна революция (само тези, които са плащали данъци, са имали правото да гласуват) и мачистка революция (на жените им е било забранено да гласуват). Това са същите хора, които говорят за Парижката комуна – социално движение, което възниква от пожарите в работническите квартали . . . Тези хора критикуват съвременните социални движение, но аз съм сигурен, че те сънуват кошмари, свързани със социалните движения от миналото. В много голяма степен тези хора са съвременни привърженици на монархията.“

Ето част от изпълнителите на политически и социален рап, които са от 93 – ти департамент: Suprême NTM, Empathik, Casey, Kabal, La K–Bine, Tandem и Singe des rues.

В източните райони на Париж

Става въпрос за 11 – ти, 19 – ти и 20 – ти район. В източната част на френската столица се намират много работнически квартали: Белвил, Порт дю Баньоле, Плас де фет, Менилмонтан, Пер – Лашез, Ла Рокет, Сталинград и други. Огромна част от рапърите – изпълнители на политически и социален рап остават „ъндърграунд“; много малко са известните имена от тези райони: Oxmo Puccino и групите C.M.P. и ATK.

В останалите райони на Париж

Навсякъде във френската столица могат да се намерят места, където се събират най – различни изпълнители на политически и социален рап, както и техните фенове. Става въпрос за имена като Sniper, La Fouine, Kery James, Booba, Sexion d’Assaut, Expression Direkt, Mafia K’1 Fry, 2Bal 2Bal 2Neg, Lunatic, Force Pure, Fabe, Tyran, Alien–K, V–laskes, Matt Moerdock, Les Zakariens, Pyroman, Rapaces, Youssoupha, Kien MC и други. Още от момента, в който масовото използване на интернет навлиза във Франция, групата Rapaces пуска всички свои албуми за безплатно сваляне; това е групата, която прави най – антикомерсиалния рап във Франция. Rapaces стават известни и с още един много интересeн факт: в своя сайт те първи разобличават една френска рап група с неонацистки характер и с крайно дясна политическа позиция.
Despo Rutti и Mac Tyer засягат теми – табу като робовладелското и колонизаторското минало на Франция.

В Марсилия

Политическият и социален рап в Марсилия се различава съществено от този в Париж. Посланията на изпълнителите на политически и социален рап от Париж засягат преди всичко проблемите, свързани с живота в предградията. Текстовете на техните колеги от Марсилия обаче са много по – интернационални (Keny Arkana) и много често засягат културните проблеми (Akhenaton, както и Shuriken от групата IAM). Звученето също е много различно. Рапърите от Марсилия правят много по – мелодичен рап с по – слабо изразен бас. Исторически Марсилия винаги се е опитвала да се различава от останалата част на Франция в културно отношение; рапът също не успява да избегне това „правило“. Огромна част от изпълнителите на политически и социален рап от Марсилия произлизат от северната част на града (най – вече от 13 – ти, 14 – ти, 15 – ти и 16 – ти район), както и от централната част.
1384829_371514902983317_1205000496_n
Ето част от изпълнителите на политически и социален рап, които са от Марсилия: IAM, Keny Arkana, 3–ème Oeil, Duval MC, Carré Rouge, Finky Family, La Masse, Nacio, S–Krime, Sat, Weskano, Soprano и Le Rat Luciano.

В Лил

Когато става въпрос за различни критични теми и събития, в никакъв случай не трябва да се подценява важната роля, която някои рап изпълнители играят за развитието на френското общество. Така например, по време на бунтовете в крайните квартали през 2005 година рапърът Axiom създава песента „Моето писмо до президента“. Интересното е, че преди него певците Борис Виан (който освен певец е и поет) и Рюно също създават песни с подобно послание. Аранжиментът на песента на Axiom е основан върху мотиви от „Марсилезата“. Рапърът остро критикува Никола Саркози и управляващата класа и открито отправя апел за провъзгласяване на 6 – та република. Реакциите спрямо Axiom не закъсняват: той получава най – различни писма от всички краища на Франция и от чужбина, а малко след това получава и отговор от тогавашния президент Жак Ширак. Мнозина провъзгласяват Axiom за говорител на бедните граждани от крайните работнически квартали – признание, което той самият отрича.

Ето и други известни рап изпълнители от Лил, чиито текстове са с политическа и социална тематика: MAP (Ministère des Affaires Populaires), Z.E.P. (Zone d’Expression Populaire), HK et Les Saltimbanks, Prince BR, Skyzo Starr и други.

В останалите градове на Франция

Изпълнители на политически и социален рап има навсякъде във Франция: в Льо Авр (La Boussole и Médine), в Блоа (Jabs), в Сен – Пиер – де – Кор (Kitchao), в Страсбург (Abd Al Malik и неговата група NAP, Sans Pitié и Antalzik), в Мец (Myza), в Нант (Vents d’ale и Insolite), в Анже (Kifrao и Alakyn), в Поатие (L’Inconscient MC, Slavefarm и Cellule X), в Сент – Етиен (Collectif Mary Read, Eska Crew, Golem Of Flesh, La Cinquième Kolonne, Piloophaz, Fisto, Arom и Defré Baccara), в Тулуза (Tchad Unpoe и групата KDD). Първите два албума на групата KDD са с много ярка политическа тематика. Групата POLYCHROME7 също прави изключително силен политически и социален рап, както и Sarrazin Crew. През 2007 година групата Soul Connexion от Лион издава книга (заедно с компактдиск), озаглавена „От бунта към осъзнаването – пътят на рапа“. Заглавието на книгата красноречиво показва стила на групата. Групата H.S.H. от Реймс пък открито критикува новия световен ред. Изпълнители на политически и социален хип – хоп има също така и в Монпелие (групата Tour Clan), в Сет (Demi Portion), в Безие (NSM Muzik (Angelo, Dals, Etano, Dbiss) и Maro Clan), във Ван (Darez et son crew) и даже на остров Корсика (групата Spiri2all). Ето и други известни рап групи, които в своите текстове също засягат многобройни политически и социални теми: Le Monaster, Jazzkor, Trijas, Cartel Export, Maux2Passe, R.A.S., Casus Belli, FRVsens, Il Faro, Kamini и други.

Превод от френски език за „Без Лого“:
Ирис Ким

Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*