Не бързайте да приветствате

IMG_1690-620x350

Окупация“ на една от десетките, ако не и стотици аудитории, придружена от елитарни искания – за по-добре осигурена школовка и дресура за бъдещите чиновници и слуги на властта и капитала – и в акомпанимент – свирки и тъпани за поредното „изпускане“ на парата и разпиляване на енергията.

В уводната статия по темата на броя се казва: „…дотук поведението на т. нар. „ранобудни“ с минимални уговорки може да се смята за революционно. С други думи, ФАБ приветства тактиката на окупационните студентски стачки, макар да храни надежда, че те ще се развиват в по-радикална посока…“ Научаваме още, че… „подобен протест“ бил „…почти революционен по форма, но реакционен по съдържание“.

Другари,

Не бързайте да приветствате, не се „мъчете да поддържате традициите на Федерацията на анархистите“ и избягвайте да употребявате големите думи за една втръснала до баналност пиеска от поредния сезон на нашето селско театро, чиито „герои“, ако не са кретени, са шмекери, които търсят местенце на българската политическа софра.

Стратегията и тактиката са военни термини. Те са в неразривно единство, защото с първата се определя целта на войната, а втората планира отделните сражения, с чиято помощ трябва да се реализира стратегическата цел.

В случая с поредните университетски „протести“ няма и помисъл за война и още по-малко за революция. Тяхната „стратегия“ е да искат оставката на двадесетото пазарно-демократично правителство и незабавни избори, за да дойде следващото… двадесет и първо и всичко да започне отначало, както това става вече от четвърт век насам! „Тактиката“ на студентите и „подкрепящите“ ги преподаватели е „окупация“ на една от десетките, ако не и стотици аудитории, придружена от елитарни искания – за по-добре осигурена школовка и дресура за бъдещите чиновници и слуги на властта и капитала или за по-успешни гастарбайтери в Европата – и в акомпанимент – свирки и тъпани за поредното „изпускане“ на парата и разпиляване на енергията, което и в двата случая – и на „победа“, и на поражение – обслужва каузата на системата, като я консолидира и ѝ удължава живота.

Всичко това ми напомня приказката за наетия като пазвантин от чорбаджията с кемерите жълтици Али-баба при прехода им през гората, където ги очаквали четиридесетте разбойници. С тази разлика, че онзи от фолклора се разбунтувал след 39-тото му „озлочестяване“, докато в нашия случай, университетският Али-баба ще бъде оноден за 21-ви път, оставайки в наведена поза и в очакване на следващия разбойник, който си е разкопчал цепката за поредното действие от безкрайната българска политическа трагикомедия… •

6 ноември 2013 г.

Георги Константинов

Адрес на статията
Етикети: ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*