България с цензура

internet-censorship

Механизмите на цензурирането отдавна са добре проучени от социалните мислители, хуманистите и честните общественици на нашето време. И слава богу, че все пак има хора, които не се боят да казват истината, чисти души, неподатливи за рушветите, подкупите и съблазните на капиталистическото предприятие. Един ярък пример е Ноам Чомски, “бялата лястовица “ на анархистическото движение в интелектуалните среди на съвременна Америка.  Да чуем и гласът на самият Чомски : “Най- големите медии са грамадни корпорации, притежавани от още по- големи конгломерати. Накратко имаме големи корпорации, които продават сравнително богати и привилегировани аудитории на други отрасли. Няма нищо чудно, че картината на света, показвана от тях е отражение на тесногръдите и користни интереси и ценности на продавачите, на купувачите и на самия продукт. Изкривяването на действителната картина се засилва повече поради действието и на други фактори. Високопоставените ръководители на корпорациите, правителството и медиите непрестанно общуват помежду си. Така наречените “изтичания” на информация например, най-често са лъжи, произведени от властите при сътрудничеството на медиите, които се преструват, че това не им е известно. “

Да се върнем в родната действителност и да видим какви са взаимоотношенията тук между медии, корпорации(олигарси) и държавните структури. Своеобразието на родния модел е една известна автономност на медиите. Те са независими от държавните органи, но това не означава автоматично, че се превръщат в открита трибуна за всяка гражданска позиция. Всеки индивид може да изрази мнение в някое публицистично предаване, но последната дума винаги има интерпретиращият фактор- журналистът. Оттук и парадоксът на индиректната цензура : всеки критичен глас е явен и лесно разпознаваем, но неговата енергия, гняв е укротяван от фигурата на журналиста. “Изтичанията “ на информация, споменати от Чомски, се наблюдават и при нас. Най- често те са продукт на властите ( тайните служби ) и имат идеологически и преразпределителен ефект.

Идеологически целят промиване на мозъците на масите при предстоящи парламентарни избори, както и тяхното лумпенизиране. Лумпенът е по- податлив на манипулацията на медиите от свободният гражданин. Преразпределителен, доколкото констатираме множество олигархични кръгове, които воюват за пазари, държавни поръчки и позиционирането на единия много често води до отпадането на друг от ключови стопански отрасли. Двоичния модел “медии-власт” у нас е понякога противоречив, нелишен от противоречия и съпротивления. Обединяващият им момент е цензурирането на автентичната класова позиция, тази гледна точка, чието излагане би накарала хората да се огледат и да проумеят светът на отраженията, в който са вкарани без да се иска тяхното позволение.

Като за капак си имаме вече и партия “България без цензура “ Едно противоречие par excellence тегне над новоизлюпеното формирование. То е в генезиса на начинанието. Раждането на идеята бе съпътствано от една грандиозна предизборна манипулация, едно изкривяване на истината, което контрастира рязко на заявените намерения. На нас ни остава да направим тъжната констатация, че докато живеем в противоречиви, парадоксални времена, е неизбежно политическите субекти в системата да са парадоксални и самопротиворечиви. Задача на свободните и честни хора е да се борят за по-добър свят. За тях то е задача и аксиома.

М. Костов

Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*