Вързалите се за интернет останаха вързани

tumblr_luriyuNjRN1qmhf4qo1_500-490x350
Знанието винаги е било едно от най-ценните и неравно разпределени световни богатства. Първата велика демократизация на знанието и комуникацията идва с печатарската машина, която позволява серийното производство на книги и намалява цената за притежаването им 500-кратно. Световната мрежа WWW, изобретена от сър Тим Бърнърс-Лий преди 25 години, има потенциала да доведе подобна революция.

С тези думи започва излезлият наскоро доклад, обобщаващ десетгодишния напредък в развитието на интернет след Срещата на най-високо равнище за Информационното общество в Женева през 2003 г. Той съдържа доста нелицеприятни истини, част от които публикуваме по-долу.

„Както изтъкна сър Тим Бърнърс-Лий в скорошното си обръщение към Партньорството за отворено правителство, демокрацията изисква техническа инфраструктура, която във все по-голяма степен се осигурява от интернет. Той заяви, че един свободен и открит интернет означава „не ме блокирай, не ме шпионирай“…

…Независимо от това обаче, в световен мащаб шпионирането и блокирането се увеличават. В близо една от всеки три страни, политически неудобното съдържание се блокира в средна до сериозна степен, а само пет страни от световния Интернет индекс (шест процента) изпълняват основните норми за корективи на прихващането на електронните съобщения от страна на властите (изискване за съдебно нареждане от независим съд, съществени основания и прозрачност в надзора).

Разпоредби срещу киберпрестъпленията, тероризма или богохулството често се прилагат за потушаването на правомерно негодувание или за оправдаване на повсеместно електронно следене.

…Докато за развиващите се страни е най-вероятно да прибягват до блокиране и филтриране за контрол върху електронните съобщения, благодарение на Едуард Сноудън, вече знаем, че развитият свят е далеч по-вероятно да шпионира тези съобщения. Изтъкна се, че съзнанието, че някой следи какво казваш и вършиш онлайн, евентуално е по-вероятно да доведе до самоцензуриране, отколкото откритата забрана на определени уебсайтове. Както отбеляза Дилма Русеф в своята реч пред Общото събрание на ООН, „при липсата на право на неприкосновеност, не може да има реална свобода на изразяване и мнение, а оттам – и действаща демокрация“.

Според специалиста от ООН Франк Ларю, „техническите постижения доведоха дотам, че ефективността на Държавата при следенето вече не е ограничена от мащаба или продължителността. Поевтиняването на техниката и запаметяващите устройства премахна финансовите или практически възпиращи фактори пред следенето. Като такава, Държавата днес има все по-големи възможности да провежда едновременно, всепроникващо, насочено и широкомащабно следене от всякога“.

Цензурата

Нашите изследователи отбелязаха нарастващата ловкост на властите при използването на закони срещу богохулството, киберпрестъпленията, екстремизма или клеветата за оправдаване на цензурата в интернет.

…Освен блокирането и филтрирането, властите намират нови начини да ограничават и контролират съдържанието в интернет… Нараства използването на тактики от рода на криминализирането, арестите и тормоза над потребители, които публикуват критично за властта съдържание; наемането на проправителствени коментатори да манипулират дискусиите в интернет; изискването от потребителите в интернет да се регистрират с имена и единни граждански номера; налагането на съдебна отговорност за съдържанието над доставчиците на услуги или умишленото прекъсване или ограничаване на интернет и мобилните услуги.

…Реално погледнато, властите не изпълняват своите ангажименти към Информационното общество. В резултат на това, втора Гутенбергова революция няма да се осъществи скоро за по-голямата част от населението на света. Съгласувани действия са спешно необходими за увеличаване на достъпа до интернет, достъпността и цифровия капацитет; за осигуряване на достатъчно добър достъп до информация от критично значение; да се намират находчиви начини за включване на нечутите за момента гласове в световния разговор в мрежата; и да се защитават неприкосновеността и свободата на мнението в интернет.

Без тези стъпки, интернет и социалните медии могат да усилват единствено гласовете и защитата на интересите на онези, които вече имат контрола върху знанието и достъпа до влиянието“.

Най-нелицеприятната истина обаче е спестена. Всички тези проблеми и препоръки уж доведоха преди десет години до „Срещата на най-високо равнище“, на която сюртуци от 175 правителства от цял свят плюскаха и се наливаха край китното Женевско езеро. Та нали баш правителствата тогава се ангажираха, че интернет ще означава свобода, достъп и пр. ала-бала. Резултатът от тяхната ангажираност е ясен в цитирания десетгодишен доклад – „…властите не изпълняват своите ангажименти…“. Блажени ония, дето са им се надявали. Все едно да събереш на едно място 175 вируса и да ги накараш да подпишат, че няма да правят грип.

А. Ванчев

Адрес на статията
Етикети: , , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*