Границите на капитализма

Capitalism_by_Madura00

Стряскащото за членовете на Римския клуб в доклада на учените е, че капиталистическият начин на производство, разпределение и потребление води до глобална катастрофа.

През 1970 г. Римският клуб поръчва на екип от Масачузетския технологичен институт прогноза за развитието на света. Клубът е елитно сборище от точно 100 души – хора „с влияние“ от цял свят, които декларират, че „не са (пряко) свързани с правителствени институции“ и че целта на организацията им е изучаването на глобалните проблеми. Официално изразяват „загриженост“ за съдбините на човечеството, но същото твърдят всички други „влиятелни личности“ (монарси, диктатори, президенти) от памтивека насам. В действителност Клубът е заинтересован да разполага с информация, която му служи за планиране на бизнес стратегии и лобирането им пред държавниците и законодателите.

През 1972 г. клубът получава поръчаното – резултати от първия компютърен модел на системната световна динамика. Публикуват ги като свой доклад под названието „Границите на растежа“. Изводите в него очевидно не им харесват, защото следващите доклади вече не приличат на изследване на бъдещи световни тенденции. Прогностиката е изтласкана на заден план, все повече и повече присъства пропагандата. Рекламират се само онези политически, социални и икономически доктрини, които гарантират на богатата върхушка на човечеството запазване на привилегировано им място в местните и глобалното общества, независимо какви промени ще се случат – било съзнателно планирани, било отстъпление пред обективните обстоятелства.

Стряскащото за членовете на Римския клуб в доклада на учените (Джей Форестър, Денис Медоуз, Донела Медоуз, Йорген Рандърс и Уилям Барънс) е, че капиталистическият начин на производство, разпределение и потребление води до глобална катастрофа. Компютърният модел на Форестър, подобрен от кибернетика Денис Медоуз, симулира развитието на световната цивилизация, като разглежда пет свързани фактора: численост на населението, обем капиталовложения, използване на т. нар. невъзобновяеми ресурси, замърсяване на околната среда и производството на храни. Разбира се, Медоуз и колегите му не казват пряко, че капитализмът води човечеството към гибел. Те казват, че практиката на постоянен икономически ръст, пришпорвана от финансовата сфера, е самоубийствена. Че дублирането в производството на стоки праща повечето от тях на боклука, без при това те да достигат до нуждаещите се потребители, а само до платежоспособните. Че паразитирането върху парични дългове провокира произвеждане на още повече ненужни стоки. По своя инициатива, вече не под шапката на Римския клуб, екипът на Медоуз публикува още две книги, които предупреждават за необходимостта от радикални промени. Днес на всеки човек се падат по 50 тона вещества, които индустрията добива, превозва и преработва, като от тях се получават едва… 2 тона потребителски изделия, а останалото пълни бунищата, които от своя страна пак консумират ресурси за съхранение и изолиране от околната среда. Това, твърдят учените, изтощава ресурсите на планетата, води до деградиране на биосферата й.

Ние, от своя страна, ще отбележим, че осреднените 2 „тона блага“ се разпределят крайно неравномерно между хората. Например в ЕС и САЩ годишно консумират по 900 кг храни, докато в Африка, Южна и Югоизточна Азия – по 460 кг; Европа и Америка изхвърлят толкова храни (222 млн. т или 95-115 кг на човек), колкото Африка на юг от Сахара произвежда (230 млн. т или 6-11 кг на човек), при това 40% от произведеното се губи при транспортиране, съхранение и преработка, а пък в развитите страни повече от 40% от загубите са „заслуга“ на търговската мрежа и самите потребители – данни на комисията по продоволствия (ФАИ) при ООН.

На пръв поглед тези изводи и констатации възкресяват „теорията“ на Томас Малтус от ХVIII век, която се спука още в началото на ХIХ. Самият тезис за „ограничените ресурси“ подвежда мисълта да смята, че всичко консумирано едва ли не отлита в космическото пространство, че Земята започва да прилича на оглозгана ябълка. Реално, ресурсите не изчезват, но преминават от концентрирана, удобна за евтина експлоатация форма, към разпиляна, която изисква повече инвестиции, повече енергия, повече нови технологии. За справка: денонощно нашата планета получава от Слънцето 2930 милиарда мегават часа, докато за същото време глобалната цивилизация генерира и употребява 360 милиона мегават часа. Нататък, според икономическата логика на капитализма, която често, ако не винаги влиза в противоречие със здравия разум, изчерпването на един ресурс го оскъпява и тогава бизнесът може да си позволи още по-малки добиви, щом реализира и от тях висока печалба. Реалната нужда тук не влиза в сметките – прави се това, което може да бъде продадено, и то възможно най-изгодно.

Влошаването на околната среда обаче не е илюзорен фактор. Естествените природни кръговрати на възпроизвеждане изискват определено време, докато днешният тип цивилизация трупа замърсители и изпомпва концентрирани ресурси с нарастваща скорост. Онези биолози, които не слугуват на политически доктрини, а честно следват дълга на учения да търси истината, не казват, че това води до „смърт на Природата“, но са категорични, че благоприятната за живота на хората среда става все по-враждебна към нас. Въздействието на хищническата цивилизация ускорява еволюционните процеси на отбор, изтребва полезното (но безинтересно за бизнеса) и провокира ответна реакция на видовете – все по-устойчиви на отрови вредители например, докато същите отрови почват да тровят всички останали живи същества, наред със „сеячите“ на отровата. По-точно – всички живи същества, които нямат привилегията да консумират специално пречистени продукти.

Първият доклад даде живот на концепцията за „устойчиво развитие“ (sustainable development), рекламирана от Римския клуб и до днес. През последните години обаче Медоуз говори за „гъвкавост“ и „устойчивост към стресове и катастрофи“ (system resilience), при това устойчивост не само и не толкова технологична, колкото социална. Ученият алармира, че науката през ХХІ век ще бъде принудена, вместо да „отваря нови хоризонти“, да „гаси текущи пожари“, което означава стагнация, усложнена от образователната система, която в развитите страни бълва с предимство икономисти, юристи, политолози и управленци, но по-малко инженери и теоретици.

Медоуз е скептичен, че политиците и бизнесмените са в състояние да вземат мерки за предотвратяване на катастрофата, последиците от която биха могли да бъдат толкова жестоки, че да не оставят шанс за възраждане на човечеството (например прогнозата за рязко намаляване на населението повече от два пъти през следващите 50 години). Политиците според него не ще направят нещо нужно за всички, ако то ще накърни личния им моментен интерес, а дори бедствията не спират бизнеса да търси начини за печалба, понеже предотвратяването им изисква дългосрочно планиране и инвестиции без възвращаемост. Затова ученият апелира към самите хора да вземат мерки, да не чакат нито държавата, нито корпорациите да го сторят.

Макар и плах, ние подкрепяме този призив, но го засилваме и му даваме допълнителна обосновка. Желаната от кибернетика „устойчива на стрес обществена система“ е моделът на анархичното общество, което планира производството си, разпределя благата солидарно и решава екологичните проблемите по места в сътрудничество в глобален план, без да се съобразява с интереси на паразитни и алчни групировки, които ще бъдат премахнати. Вземането на мерки „отдолу“ неизбежно ще се сблъска с противодействието на държавата и бизнеса, затова, за да се спасим, първо трябва да отстраним онези, които пречат да стигнем до „пробойната в корпуса на кораба“ или поне „да се натоварим в спасителните лодки“ (запазени за „златните милиони“ преки виновници за предстоящата световна социално-екологична криза). Следователно, изходът от ситуацията е:

– първо: аварийно спиране на локомотива на капитализма, който влачи вагоните към пропастта с пълна пара, без оглед на протестиращите „кондуктори“;

– второ: изграждане на съвършено различен от предишния начин на живот, което значи, че днешните паразити с всякаква форма на власт трябва да се разделят с ролите си на паразити и привилегировани управленци, с разкошните си места в обществената пирамида, защото тя ще бъде срината – да се махат от нея, ако не искат да останат погребани под отломките.

С други думи – Социална революция за свят на личната свобода, реално равенство, солидарност без изключения, социална справедливост и последователен федерализъм.

И това можем да започнем още днес, всеки на своето малко място под слънцето, организирани и целенасочени заедно. •

Редколегия СМ

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*