Майдан – кървавото покръстване

548269_423313771020438_1095492484_n

Позиция на украинската Революционна конфедерация на анархо-синдикалистите „Нестор Махно“.

Днес бяхме свидетели на покръстването на Украйна. С кръв, с огън от “молотовки” и с вода от полицейските водомети (при минусови дневни температури). Демонът изскочи от бутилката, политическото инженерство на Майдана даде дефект. Противостоенето по тертипа на “Оранжевата революция” от 2004-а прерасна в бунт на радикалните редови опозиционери.
Отпушването на страстите се случи, след като Върховната Рада (парламентът) със свръхзвукова скорост прие закони, които криминализираха всякакви форми на протест. По-лоша стъпка правителството не би могло да предприеме. Вместо да “смекчи” ситуацията, властта я изостри – навръх празника. Блестящ ход, няма що. По почин на дапутати от управляващата Партия на регионите нашенската олигархична демокрация за минути се превърна в чиста полицейска диктатура.
Но хората на Майдана, вкусили от “изкушението” на самоорганизацията и притисканата от опозиционни партийци наченки на пряка демокрация, отвърнаха гневно. Не пожелаха да се предадат. Колкото и да крещяха от трибуните Тягнибок, Яценюк “да не предприемат провокативни действия”, протестиращите тръгнаха да щурмуват т.нар. правителствен квартал. Покръстването започна!
Никой не бе очаквал това. Но идиотските закони на управляващите подпалиха бунта, подир шепата националисти се втурнаха и доскоро “умерените” граждани. Дотук с мирните протести. Започнаха улични схватки.
Единствен Кличко се опита да застане между гражданите и жандармите, за да предотврати сблъсъците. Никой не му обърна внимание.
Бойните групи на майдана се състоят основно от активисти на т.нар. “Десен сектор” – улицата е под контрола на крайни националисти и неонацисти. Те получиха уникалната възможност да спечелят славата на герои, както и да придобият опит в схватките с полицията – и бързат да използват позитивите на звездния си час. Вече те задават тон на “революцията”. Майданът е разделен на “нелегални” и “легални”, последните все още имат доверие в лидерите на опозиционните партии, които се натискат за преговори с президента Янукович.
През това време руските шовинисти радостно потриват ръце, защото получават козове в политическата конфронтация, която за тях е стълба към участие във властта. Водачът на национал-болшевиките в Русия, империалистът Едуард Лимонов направо заяви, че Украйна е пред разцепление – нека Кремъл си прибере Източната част, на Европа ще подарим Западната.
Американските “приятели” също не седят бездейни. Адвинистрацията на президента на САЩ заплашва украинското правителство със санкции заради “незачитането на волята на народа”. Интересно, кога ли американското правителство е зачело волята на собствения си народ? Сиатъл през 1999-а, неотдавнашните “Окупай” например.
Призракът на гражданска война в Украйна се вплътнява. В Лвов и Ивано-Франковск също се появяват барикади. Би било повод за радост, ако майданът бе възприемчив към левите идеи. Но, уви, той е десен, крайно десен. Въпреки че ехтят лозунги “Народът срещу корумпираната власт”, липсва разбирането, че ВСЯКА ВЛАСТ е корумпирана. Майданът не е против властта, а за “по-добра”, каквато няма по принцип. А конкретно – бъдещата власт на сегашните опозиционери може да е и по-лоша от днешната.
Събитията твърде много напомнят на сценариите на “революциите”, проведени под чуждестранна режисура. “Арабската пролет” трябваше да ни подскаже, че всички безредици служат на империите от Изтока и Запада, за да си поделят Украйна, да я превърнат изцяло в свое колониално владение.
Майданът е задънена улица. В края й дебнат загубата на независимост, полицейска държава, без значение в каква именно версия – дали прозападна “демокрация”, дали националистичен режим, дали олигархична монополия.
Във всичко това е изгубена една важна нишка. За какво украинците леят кръвта си? За интересите на престъпните олигарси? За неонацистското малцинство? За европейски или руски чорбаджия? А кога ще почнем да леем кръв за самите себе си? Да, трябва да се борим! Трябва да свалим тази власт. Но без да поставим на нейно място нова! Да, самоорганизацията на Майдана е факт, но да продължи тя като самоуправление! Не да подложи гръб на онези олигарси, които правилно говорят украинския език.
Има трети път – на народна революция. Не по план на политическите технолози на управляващите класи. По волята на самоорганизираните трудови хора, които ясно разбират интересите си, които знаят против какво се надигат, но още по-важно – ЗА КАКВО! Нужен ни е не този десен Майдан, а нова Махновщина! Социално-революционно движение на най-онеправданите слоеве на народа, подели към обща цел – раждане на общество без роби и без господари!
А какво да правим СЕГА? Да събираме хора, способни да проумеят такава логика на борбата. Да ги обединяваме. Да работим над създаването на масово движение, анархично по дух. И негова опора – здраво ядро на анархична организация.
Майданът ще свърши. Както и да приключи той, резултатът няма да е в полза на народа, няма да е в полза на бачкаторите, бедните и средни студенти, миньори, селяни, жители на окаяните градски квартали и гета. Няма да е в полза на ранените и осакатените в дните на сблъсъци в Киев. И когато свърши, задачата ни не е да не допуснем следващ майдан, а да положим всички усилия за начало на нова Махновщина. Предстои нова фаза на борба. Дали ще е легална или нелегална, в разполовена от империите колониална провинция или в единна фашистска държава, дали ще победят националните олигарси или компрадорската буржоазия, нашият курс остава същият – под черното знаме на труда против капитала и държавата.
Който е съгласен с това – обединявайте се!

РКАС

19 януари
(Йордановден по стар стил, валиден за украинската православна църква)

427711_365916840093465_868099278_n

Адрес на статията
Етикети: 

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*