Окупацията като следствие на нищетата в образованието

img_1690

Един видях с ножовка, а трябваше да са хиляди!

Рядко пиша от първо лице, но днес ще го направя. От няколко дни, обществото се занимава с така наречената „Окупация“ на Софийският университет, като основно е заето да плюе или да величае, този меко казано неудачен акт, без обаче да си зададе сериозно въпроса, „Защо се стигна до тук?“ В бързината всеки да заеме позиция по случая, позиция която да не го компрометира в очите на кликата към която принадлежи, видяхме както прибързани смехотворни подкрепи, така и безумни и крайни заплахи и обиди. На цялата ситуация и липсва само един Шекспир, който да я опише в пиеса достойна да служи за поука на света.

Лично моята позиция по случая е , че въпросният акт е безплоден, вреден за собствените си цели (в този смисъл безумен) и показателен за ситуацията в България като цяло и образованието в частност. Той е плод (или по-скоро аборт) на „усилията“ на преподавателите в България, да образоват децата на България. Има едно нещо, което липсваше в тази уж „студентска“ драма, а именно студентите. При положение, че едва ли не „куцо и сакато“ се е втурнало да се образова, липсата на множество студенти, които да подкрепят едната или другата страна е очебийна. Факта, че сред „децата на България“ се озова Йоло Денев, би било добре ако може да се обясни с демографската криза, но не може.

Малкият брой ангажирани студенти в разрешаването на този нелеп фарс е признак, че те не припознават себе си, като участници в този процес, не се чувстват засегнати от невъзможността да учат или привлечени от възможността да се разбунтуват срещу системата. И това е защото техните преподаватели, който иначе самоотвержено защитават светинята на университета, не са разкрили светостта му на студентите си. Вие драги възмутени преподаватели, не сте обяснили на своите студенти какво е да си студент, какъв е смисъла да учиш,  какво място представлява университета и защо се ползва с автономност. Какъв е смисълът и съдържанието на тази автономност. Не, вие нямате време, а може би и капацитет, да накарате учениците си да бъдат студенти, защото това и за вас не е важно – вие гоните хорариуми и заплати. Вие не пожелахте да застанете със студентите си, които незнайно защо наричате колеги, от една страна, не успяхте да ги приобщите към себе си и да бъдете едно цяло. За вас е важно да бъдете над тях, не до тях. За вас те са просто бройки, които ви носят пари. Вие отдавна сте спрели да ги образовате и сте започнали да ги изстисквате.

Това на което в момента сме свидетели, тази нещастна Окупация и вялата съпротива срещу нея от страна на студентите, са в резултат на образованието, което вие сте дали на същите тези студенти, били те окупатори, антиокупатори или безучастни наблюдатели. Вие сте ги образовали така. Образованието се обезцени благодарение на вашите усилия, безхаберие, беззъбие  и умилкване пред силните на деня. Дръвчето което трябваше да поливате изсъхна, защото искахте само да берете плодове без да се грижите за него.

Успяхте ли да създадете у студентите си желание за изявяване на активна позиция, за действие, за ангажираност, успяхте ли да ги накарате да повярват, да разберат, да усетят, че те са бъдещето на България, че образованието им не е нещо от което само те ще се ползват – но на което лежат надеждите на цяла България. Явно не. Защото вече почти никой от вашите възпитаници не свързва своето бъдеще с това на България, затова и България е без бъдеще.

Тъжно е, огромна част от така-образованото от вас студентство, лежи доволно на една страна, че днес няма да учи, защото то е станало студент заради студентския живот, живот на безкрайни купони и неангажиращи връзки. Много „студенти“ „учат“ за да не им се налага да работят и ползват „учението“ си като извинение пред родителите си, за да ги издържат.

Вайкате се, че днес всеки можело да влезе и да окупира университета. Ама те не влязоха днес – те влязоха на приемните изпити с двойки и тройки, за да има бройки. Университета ви е окупиран отдавна, но просто не ви пречеха да си взимате заплатите. Вие вкарахте окупаторите вътре драги преподаватели, професори, доценти и не знам какви още. Вие!

На окупаторите искам да кажа следното – дано сами сте се подвели и действията ви да са продиктувани единствено и само от самите вас. Това, което се опитвате да направите, по начина по-който се опитвате да го направите е вече компрометирано, компрометирано от предишната окупация, от нейното развитие и завършек. Всеки който ви обяснява, че е достатъчно само да викате Оставка иска да ви използва. Всеки който ви втълпява, че няма нужда вие да предлагате алтернативи, се страхува, че може и да предложите. Всеки който ви втълпява, че единственото нещо което трябва да правите е да стоите и да крещите, ви пречи да действате. Вие би трябвало да сте образовани, да предлагате иновации и смели нови решения, абсурдно е да казвате, че това не е ваша работа. Ваша е! Разбира се, ако сте студенти, а не йолоденевци или политически марионетки.

Предната окупация не роди нищо, защото всички и втълпяваха, че не трябва да роди нищо. Защото никой нямаше интерес тя да роди нещо. Не може една не-малка група студенти да бъде повече от месец заедно, в името на някаква цел и през цялото това време да не намери време да създаде, да разработи и да предложи проект за някаква алтернатива, пък била тя утопична или научно-фантастична, дори да предложи една мечта – детайлно разработена – мечта за България.

За съжаление обаче, аз не мисля, че вие настоящите окупатори можете да сторите това, което не успяха да сторят предните, защото не сте студенти. Студенти в истинския смисъл на думата.

На останалите „студенти“, протестиращи срещу отнетото им право да учат, бих казал да се преброят и да се видят колко са, и като се видят, да не висят пред портите на окупирания университет, а да отидат при своите многобройни колеги и да се опитат да ги изкарат от леглата им. Може да привлекат вниманието на своите състуденти, ако от своя страна окупират някоя от многобройните чалготеки в „Студентски град“, но те са толкова много (чалготеките), че вероятно и това няма да им помогне. И, ако по някакви неведоми пътища успеят да подигнат жадното за знания българско студентство, да се върнат пред Алма матер и да си го превземат, ако трябва и със сила.

А на вас преподаватели, какво да кажа! Погледнете резултата от вашия „труд“ и се засрамете, и се замислете. . .

И накрая – това правителство е ужасно, цялата политическа класа е прогнила, държавата е срината, откраднати са и устоите. Откраднати от самите нас. Световната конспирация ряпа да яде. Оставката е необходима, но е необходима и алтернатива, и път, и визия, и желание, и вяра, и студенти, истински студенти. Не позволявайте да ви убедят, че това не е ваша (наша) работа, че вашата работа е само да викате Оставка, че от вас никой не очаква решения, ТОВА НЕ Е ВЯРНО!

Но окупацията не е начина, вече не. И злощастните разходки (водени от безработни активно „работещи“ в разни НПО-та), кой знае защо все още наричани протест също, но това е само мое лично субективно мнение. Може и да бъркам.

Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Добре обмислен и подробен материал за статията. Напълно съм съгласен с написаното.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*