Неравенството ще закопае цивилизацията

inequality-illo

Според благотворителната организация Оксфам, 46% от световното богатство се намира в ръцете на под 1% от населението на планетата. Това са 110 000 милиарда долара, а те надвишават притежаваното от бедната половина от човечеството ШЕЙСЕТ И ПЕТ ПЪТИ.

При това 85 богаташи владеят 1700 милиарда долара – точно колкото имат общо 3,6 милиарда сиромаси.

За илюстрация Оксфам дава положението в Индия: през 2003 г. индийските милиардери са притежавали под 2% от богатството на всички индийци; през 2008 г. милиардерите вече владеят 26% от богатството на страната си. Драстично и задълбочаващо се неравенство се наблюдава, освен в Индия, в Русия, Бразилия, Мексико, Аржентина, Китай, Турция.

Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц е убеден, че КАПИТАЛИЗМЪТ ПОГУБВА ЧОВЕЧЕСТВОТО в съвсем буквален смисъл и го твърди в книгата си „Цената на неравенството“, наскоро излязла на български.

Стиглиц познава капитализма доста интимно – бил е главен икономист на Световната банка (и е консултирал няколко български правителства, чиито попари ще има да сърбаме още дълго). Разполага с данни и наблюдения за резултатите от неолибералната политика в САЩ и света за последните три десетилетия. Неговите изводи: печелят свръхбогатите, демокрацията се компрометира, „американската мечта умря и се превърна в мит“. САЩ отдавна вече не е страна на средната класа: „Днес бъдещето на децата ни зависи повече от доходите на родителите им, отколкото в европейските или други развити държави“. От началото на 1980-те насам доходите на американските работници стоят на едно ниво, докато доходите на най-богатите американци, които са 1% от населението, са набъбнали ТРОЙНО. Близо два милиона граждани на Америка живеят с по-малко от 2 долара на ден; над два милиона са по затворите; детската смъртност е почти колкото в развиващите се страни. Шанс за добро образование (и реализация на пазара на труда) имат само онези с достатъчно прилични семейни доходи (плюс ипотеки и раболепие пред работодателя). При това ръстът на щатската икономика е бил по-бърз в десетилетията след Втората световна война, докато неравенството не е било толкова крайно. След 1980 г. темповете на ръста се забавят,… за да започне разширяването на пропастта между бедни и богати.

Ако за подобни прозрения са дали на този човек Нобелова награда, то всеки един анархист от век и половина насам би трябвало да получи по няколко такива награди.

Стиглиц е разтревожен, че САЩ е заплашена от революционни трусове, както това се случи в арабските страни, които ще пометат елитите. Тук в него замлъква ученият, обажда се високоплатеният консултант и професор. Причината (Стиглиц дори използва думата „вина“) за обедняването не била в самия капитализъм, а в „неправилната политика на държавниците“. Да, разбираемо е, че наградата му е за икономика, а не математика например, защото логиката е математическа дисциплина, а тя му куца с двата крака.

Самата същност на капитализма е в натрупването на печалби, в стремеж към „икономически ръст“ (признат за опасен курс от други учени, за които писахме в миналия брой на „Свободна мисъл“), в контрола над пазарите и източниците на суровини С ВСИЧКИ ДОСТЪПНИ СРЕДСТВА. Още в зората на капитализма гаранции за успеха на едрия бизнес са били предоставяни от държавата (Англия, 17-ти век) или корпорацията е диктувала законите на държавния апарат (Нидерландия, пак тогава). „Пазарното стопанство“, т. е. конкуренцията, е война в пълния смисъл на думата. Богаташките групировки спонсорират политическите партии, съвсем в рамките на закона лобират за ‑решения в парламенти, висшите държавници никога не са просто талантливи лидери без солидни банкови сметки и нотариални актове за едри имоти. Държавната регулация на икономиката е закономерно следствие, обичайна практика в капиталистическата система. Няма икономика без регулация – самият факт на съществуване на държавен бюджет вече е намеса в стопанството.

Свръхбогатите, пише Стиглиц, не създават ценности, не облагородяват обществото, но се обогатяват за сметка на същото това общество.

С това е изчерпано всичко по същество. Богатите не обичат демокрацията, но обичат да се маскират в нея. Стиглиц търси в маскировъчните одежди виновник, който е СЛУЧАЕН ДЕФЕКТ на системата (поправяме го – и всичко тръгва по мед и масло), но тези опити се оказват жалки, в духа на „повече морал в политиката“ и „справедливи данъци“. Именно на тях е посветена по-голямата част на книгата, поради което ценното в нея се оказва твърде скромно като обем и качество. На всичкото отгоре, коричната ѝ цена е 33 лева. Българският превод беше широко рекламиран по медиите, като някои коментатори я нарекоха „най-ценната книга за съвременността“. Едва ли не чудодейна инструкция „как да се оправим“. Но съветите за „оправяне“ не струват и 33 стотинки. Много по-дълбоки анализи ни предлагат, наред с логично издържани идеи за изход от батака, повечето трудове на Бакунин, Кропоткин, Рудолф Рокер и Мъри Букчин. Държавата и капитализмът са оценявали техните книги наистина високо и недвусмислено – хвърляла е авторите им в затвора.

Васил Арапов

Адрес на статията
Етикети: , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*