Пари или власт?

moneyvspower

Зададоха ми следният въпрос:

Какво е отношението на анархистите към въпроса „Кой е главния причинител на злините – притежателите на капитала, или държавния апарат“? Нима не са ли тези които притежават капитала зад всички решения на властта? Репресивния апарат не е ли иструмент на притежателите на капитала? Полицията и армията нали техните богаства пази? Какво ще става в следкапиталистическо общество е друг въпрос. В момента полицията и други подобни инстанции не са ли иструмент на богатите?

Въпросът ми се струва важен, затова ще отговоря публично с надеждата темата да стигне до повече хора.

„Злината“ винаги е насочена срещу някого, винаги има потърпевш от нея. Ако приложим загатнатия във въпроса класов анализ на обществото, можем да кажем, че от въпросните злини си патят предимно бедните. Логично е тогава да търсим причината за тези злини в богатите, т.е., притежателите на капитала.

Тогава обаче изниква въпросът „По-малко злини ли е имало преди да съществува капиталистите?“ Трудно биха се намерили хора, които да отговорят положително. Надяваме се капитализмът да е последната, но в никой случай не е първата система на обществено устройство, която стоварва „злини“ върху мнозина, за да могат малцина да живеят… „като лордове“(!). Преди да се превърнат в пролетарии, мнозинството хора в „цивилизованите държави“ са били крепостни селяни, а преди това – роби. Правното основание за потисничество е било по-различно – не собственост върху средствата за производство, а собственост върху земята (при феодализма) или направо собственост върху хората (при робовладелството). Но самите механизми на потисничество винаги са били същите – едно малцинство, организирано в държавна машина, чрез репресивния апарат на тази машина, налага „правото“ върху огромното мнозинство, които биват пасани, стригани, доени и клани според нуждите на „висшите“.

Днешното потисничество, правно основано и морално оправдано чрез собствеността върху средствата за произвоство (капитала) е просто частен случай от историята, при това сравнително краткотраен – има-няма няколкостотин години съществуване. Могат да се посочат много причини, довели до установяването на днешната капиталистическа класа на власт, но едно е сигурно – то е станало с активна помощ от страна на държавата. От „свободния пазар“ на Източноиндийската компания до „предприемачите“ в Америка, обработващи индианска земя с черни роби, държавата винаги е била средството за натрупване на политически значим капитал. Ако някога е имало процес на противопоставяне между държавата и едрата буржоазия, той е приключил с окончателното изритване на феодалната класа от политическата сцена и налагането на институции на представителната демокрация.

Доколкото капиталистическата класа управлява държавата, може да се каже, че „причинители на злините са капиталистите“. Но това е въпрос на точка във времепространството. Исторически, казахме, този период е сравнително кратък. Географски, „капиталисти“ също не е много точно определение.

Например у нас и в целия „източен блок“ собствеността върху капитала в никой случай не е причината за властта. Тъкмо обратното – политическата (и полицейската, която, исторически погледнато, може би е първичната) власт бе трансформирана в икономическа. Силно подозирам, че същото може да се твърди и за Щатите, които иначе не се свенят разнасят религията за „работливите и предприемчивите“. Със сигурност същото може да се твърди за Китай, където функционерите на ККП търсят начин да придадат на властта си модерна форма, съответстваща както на икономическите, така и на идеологическите реалности в света.

И така, исторически капиталистическа класа е продукт на държавата. Днес държавата гарантира и настоящето ѝ чрез репресивния си апарат. Но ако утре държавата има нужда да унищожи капиталистическата класа, ще го стори. Великата френска революция смъкна феодалната класа във Франция от сцената, за да я замени с капиталистическата. Великата октомврийска революция смъкна и феодалната, и зараждащата се капиталистическа класа в Русия, за да ги замени с номенклатурната. Номенклатурната също бе принудена да отстъпи и да се трансформира в капиталистическа – които от нея си правеха илюзии за историческата си роля, бяха смачкани и изхвърлени зад борда. Класите, формите на организация на потисничеството, идват и си отиват, но държавата остава, защото тя е инструмента, който го поддържа. Струва ми се, че днешните процеси на глобализация на капитала и на социалните проблеми водят към организиране на международните корпорациите в една свръхдържава, която да потисне частните корпоративни интереси в името на бетонизирането на статуквото. Ще подхвърлят по някой кокал на гладуващите и ще ги заплашват, че онези от съседното село ще им вземат работата, за да кротуват. Доскоро ЕС демонстрираше успешно тази тенденция, макар напоследък да забуксува. Във всеки случай може да се окаже, че номенклатурната чиновническа класа в края на краищата е най-вездесъщата от всички, последният „причинител на злини“. Но нека оставим този въпрос на бъдещето!

Струва ми се важно да отбележа следното – издигането на нова управляващата класа в никой случай не значи физическо унищожение на предишната. Напротив, изглежда този процес тече сравнително безкръвно. Добре е известно как вчерашните номенклатурчици станаха днешни капиталисти. По-малко известно е колцина от висшите партийци скоро след 9.IX изоставят отрудените си селски съпруги и се женят за дъщерите на едри буржоа, не видели ни слънце, ни мотика. Няма статистика и за това колко от наследниците на богаташите са се издигнали сред номенклатурата благодарение на образованието си и „предприемчивия си дух“ – но ако се съди по вайканията за пречките, не ще да са малко. Същият процес на трансформация на аристократите в капиталисти е течал и в добрите стари демокрации на Запад, дори, ако не се лъжа, е описан в „Капиталът“ на Маркс.

Не е ясно каква част от днешните капиталисти вчера са били нещо друго (например синове на партийци), а утре ще бъдат нещо трето (например бащи на еврокомисари). При това положение, кое е по-важното – че те са „притежатели на капитала“, или че са част от „държавния апарат“? Струва ми се, че втората характеристика е по-постоянна и, следователно, по-съществена. Тук и сега, може да се каже, че „Главния причинител на злините са притежателите на капитала“. Лошото е, че ако мислим как да премахнем злините, това изречение може да не ни свърши работа, защото може да се окаже неточно.

Етикети: , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. Гореизложената теза можеше да се приеме за вярна ако тези процеси се наблюдаваха само в страните от бившия соц.блок. НО това са процеси които се случват по един и същи начин в целия капиталистически свят. Сиреч натрупването на капитала създава власт която е глобална и се прострира далеч отвъд държавния апарат. И докато една революция може да промени със замах частната собственост в общонародна + лична/с размер определен от самите хора чрез референдуми/ то йерархията е нещо което съществува от зората на човека и се наблюдава дори в най-малката обществена единица – семейството.

    • „ако тези процеси се наблюдаваха само в страните от бившия соц.блок.“ – именно това твърдя, че процесът на трансформация на управляващите класи в по-актуални се наблюдават навсякъде, не само в бившия соц-блок, но също в Китай например, също и в „западните демокрации“ с малко по-задна дата.

      „на капитала създава власт която е глобална и се прострира далеч отвъд държавния апарат“ – нищо не може да се простира „отвъд държавния апарат“, защото държавният апарат е навсякъде по планетата, дори Антарктида си поделят напоследък. По-точно е да се каже, че капиталът става „наднационален“, т.е. една и съща корпорация започва да оперира под юрисдикцията на различни държави. Повечето от тези държави са като нашата, техните правителства нямат никаква самостоятелност и, макар де-юре да са самостоятелни, де-факто представляват заден двор на няколко големи държавни образования (съюзи, федерации, народни републики), които ги използват като източник на човешки и материални ресурси и като бунище за боклуците си. Ако е интересно, че корпорациите оперират наднационално, то става въпрос за едновременни в операции империи като САЩ, Русия и Китай. Но там трудно може да се каже, че властта на капитала е „отвъд държавния апарат“. Ако разгледаме само тези трите, общо взето корпорациите на САЩ оперират в другите държави, а не обратното (което идва да ни каже кои са най-големите бабаити в момента), и ако се вгледаме внимателно, техните операции стигат дотам, докъдето местните държави позволяват. Може ли да се говори за власт на капитала „отвъд държавата“, при положение, че той съществува единствено благодарение на въпросната държава?

      Не съм бил свидетел на зората на човечеството, но да изпращаме семейството там е несериозно – „най-малката обществена единица“ се е превърнала в „градивна клетка“ едва от няколко хиляди години, при това съвсем не по цялата планета. Днес тя изчезва. Ако това има нещо общо с йерархията, излиза че йерархията скоро ще изчезне, защото няма да останат семейства.
      Но ние говорим за нещо много конкретно – властта да наложиш волята си на някого чрез принуда. Ако живеят двама души на един остров, може по-коравият да набие по-слабия… при положение че има нужда от това. Но ако на един остров живеят 100 души, най-коравият може да бъде набит, ако продължи да се прави на интересен. В нашето общество, по различни исторически причини, за момента едни хора, претендиращи по някакъв начин да са „по-корави“ успяват да наложат волята си над огромното мнозинство. Да защитаваш йерархията в обществото като естествена значи просто да защитаваш претенциите им – другото са алабалистики за „добрия цар“, които, надявам се, бяха погребани някъде около 1789 година.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*