Петък е ден за борба

1660320_810784122284017_1778062763_n

Още през 2003 година Израел започна да строи бетонна стена, разделяща източен Йерусалим от останалата част на града. Според приетия от Кнесета проект, това беше само първата част от строежа на разделителни заграждения между палестинските и еврейските територии. Помня отлично, че десните партии казаха, че тази мярка е наложителна, заради „нашата“ (така се говори в Израел – в първо лице, множествено число) сигурност. Левите се съгласиха, но мотивите им бяха други – тези заграждения щели да очертаят границите на бъдещата Палестина.

Е, минаха 11 години от тогава и тази бъдеща Палестина още не съществува. Нещо повече – монтирането на разделителни заграждения продължи вътре в самите окупирани територии, не само по границите до 1967 година. И много често, тези заграждения разделят домовете на хората от техните градини със земеделски насаждения. А колкото до аргументите на десните – откакто съществуват загражденията, вече не само армията на „еврейска държава“ тормози местните палестинци, но и религиозните еврейски заселници започнаха да го правят. Наскоро четох за убийството на палестинско 14 годишно дете, извършено от заселници и отнело 11 месеца на израелската прокуратура, не за да повдигне обвинение (станало след 16 месеца), а за да назначи прокурор по случая. Та ако смъртта на палестински деца струва по-малко от „нашата“ сигурност – тогава аргументите на десните наистина се оказват стабилни.

Както често се случва, единствените, които разбраха какво всъщност означават стената и загражденията бяха израелските анархисти. Не добре организирани, представители на различни възрастови групи и разпръснати по цялата страна, те се обединиха срещу това престъпление. Свързаха се с палестински активисти и поставиха началото на т. нар. съвместна борба. Концентрираха се върху места, които още не бяха заградени и официално не се водеха нито в Израел, нито под юрисдикцията на палестинските власти.

556085_453339278009715_1408044677_n

И започнаха своите петъчни протести.

Специално Билин е място, в което протестите продължават повече от 10 години. Има многобройни случаи на арести, а през април 2009г,  загина палестински демонстрант, уцелен от близко разстояние с граната със сълзотворен газ. Останалите места, в които днес се провеждат демонстрации като част от „съвместната борба“ са Кфар Кадъм, Шейх Джара и Наби Сале. Демонстрациите в последното място също продължават много години. До преди време се провеждаха демонстрации и в Ниалин. Там наистина се случиха много трагични инциденти. А това, което Съвместната борба постигна бе забавянето на строежа на загражденията, последвано от тяхното преместване с половин километър настрани.

1743648_810784218950674_168279231_n

Анархистите от Съвместната борба се наричат „Анархисти Срещу Стената“. Малко хора със силен ентусиазъм и открити за международно участие, те продължават своите действия повече от десет години. Един от основателите им се нарича Илан Шалиф. Трудно ми е да споделя оптимизма му – той казва, че ако не бяха палестинци, евреи и международни представители заедно, армията щеше да се разправи много жестоко с демонстрантите. Което незнам как да го тълкувам, при положение че и така имаме случаи на смърт, многобройни арести, обвинения и постоянно точещи се дела. А популярното анархистко вярване, че „ние сме на път да победим“ ми звучи малко наивно, изречено от неговата уста – устата на почти 70 годишен човек.

Репортажи от Билин може да прочетете на неговия блог: http://ilanisagainstwalls.blogspot.co.il/

Самуел

18 март 2014г.

Два клипа от протести, Наби Салех от 14 февруари и Билин, тази сутрин.

Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*