Украйна и не само – опит за анализ от социал-революционни позиции

Протестите в Украйна, които доведоха до свалянето на Янукович, последвалата ги „кримска криза“ и глобално противопоставяне на „високо равнище“, разтърсиха из основи световната политика, като отраженията от събитията са многопосочни, а последиците от тях тепърва ще се изясняват и анализират.

Украйна

Смятам, че от гледна точка на хората борещи се за радикална социална промяна, украинските протести на Майдана, бяха безперспективни, още от самото им начало. Това е така, поради ред причини, но първа и основна сред тях е, че изразеното недоволството по никакъв начин не атакуваше или застрашаваше социално – икономическата и политическа система и класовата структура на обществото.

Ucraina-Eu-8

Основните лозунги и искания под които започнаха украинските протести бяха  „оставка“,  което в случая не означава друго освен смяна на една корумпирана олигархична група с друга такава и „членство в ЕС“ .  Какво ще донесе членството в ЕС на страна като Украйна? Към досегашните проблеми ще се прибавят и тежките последици от приватизацията  (която ще доведе до съсипването на местното производство и унищожаване на обществените услуги), другите „структурни реформи“, „здравната реформа“, още по-голямата безработица, сериозното увеличение на цените стоките и услугите , справка за всичко това, най бедната страна в ЕС, България.

Втори важен момент – дори и в столицата и западните украински градове, протестите не бяха толкова масови колкото ги представяха водещите световни медии. На фона на над 50 милионното население на страната, на Майданите излизаха от няколко хиляди до няколко десетки хиляди души (Киев), което е нищожен процент от целия народ.

Само за сравнение, по време на „февруарските протести“ в България, в една от съботите (ако не бъркам беше 17 февруари 2013г), по улиците на големите градове излязоха над един милион души, което е една трета от активното население на страната. Ако срещу Янукович бяха излезли 10-15 милиона души, същият щеше да побегне към Ростов още през есента на миналата година и много трагични събития нямаше да се случат. Но такова масово народно надигане в Украйна нямаше.

Не на последно място, макар и не най-многобройни сред протестиращите, заради своята добра организираност, натренираност и мотивация, крайните националистически партии и организации, поставиха под контрол Майдана и взеха инициативата на улицата в свои ръце.

За последвалата ескалация на насилието в Украйна има и обективни причини – страната е национално и културно разделена на две, тежко е и историческото наследство (Гражданската война, Колективизацията, Втората световна война). Но до такава тежка политическа криза, придружена с кръвопролития и убийства в никакъв случай нямаше да се стигне, ако не беше наглата и безцеремонна намеса на САЩ и ЕС в събитията.

Разпространения (от „Щирлиц“ най-вероятно),  подслушан разговор на Виктория Нюланд с други американски дипломати в Киев показа, че още докато Янукович беше на власт и уж се преговаряше и търсеше политическо решение, американците подготвят преврат. Медиите акцентираха на фразата на Нюланд за „майната им на ЕС“, вместо на истински същественото, а именно, че американски дипломати редяха  „бъдещото“  правителство на Украйна все едно пишат характеристики на служители в „Макдоналдс“: „Тагнибьок създава проблеми, Кличко не става, Яцек е подходящ“ и пр…

Хората, които следяха внимателно събитията, нямаха нужда от втория запис, този на еврокомисарката Катрин Аштън и естонския външен министър, за да се усетят, че тая работа със „снайперистите“ е мътна и кървава и убийствата по улиците са в интерес само на опозицията.

В крайна сметка Янукович избяга, новата власт беше съставена ала Нюланд, водещите световни медии възторжено аплодираха поредната победа на „демокрацията“…

EuroMajdan7

В цялата тази ситуация, на извършен държавен преврат, на явна външна намеса, медийни манипулации,на преобладаващ политически идиотизъм по площадите (тук слагам не само евроентусиазма, като изключим боевете с полицията, колкото пъти си пусках Майдана на живо, разни попове пееха и размахваха кандилници), при положение, че Десния сектор контролираше Майдана и раздаваше правосъдие на улицата, социал-революционните сили в Украйна нямаха нито практическата възможност, нито имаше смисъл да дават жертви и хабят скромните си ресурси в опити да променят ситуация, която не подлежеше на промяна. Приказките на самозвани теоритици „отляво“, главно извън Украйна, за възможен истински революционен потенциал в Майданите, се оказаха полезен идиотизъм на квадрат, но тъй като става въпрос за дървени философи, не можем да очакваме от  тях сега да си посипят главите с пепел…

 Русия

Русия се намеси в Украинската криза в характерния се безцеремонен стил, тяхна „запазена марка“  още от Средновековието, когато е основана тази държава. Но в този случай смятам, че има „НО“ и никой не може да ми каже, че заради това съм рубладжия, защото не съм такъв, не съм ходил пред руското посолство да викам „Рассия“ и пр. Нямам никакви сантименти нито към Русия, нито към СССР, като всеки един анархист, помня и не забравям какво сториха с Махновщината, касапницата в Кронщад, как забиха нож в гърба на испанските анархисти 1936-1939г, сталинските репресии преди и след Втората световна война, включително и срещу българските анархисти.

Тук става въпрос за хладен анализ. Появата на руските войници в Крим респектира шпиц-командите на Десния сектор и реално предотврати мащабно кръвопролитие и „югославски сценарий“ в Украйна. Защото точно това щеше да се случи в Крим, ако бяха реализирани заплахите на такива като Александър Музичко – Сашко Белия: „палим АвтоМайдана и отиваме да ги поставим на място“. Е, явно в Десния сектор размислиха и решиха да си спестят срещата със Спецназа, да пребиват от бой беззащитни и невъоръжени хора по улиците на Киев и западните украински градове, където борците за „чиста нация“ иззеха функциите на полицията,  е далеч по-лесно.

Европейският съюз

В случая с Украйна, лицемерието, манипулациите и двойните стандарти на САЩ и ЕС счупиха нагломера…И докато за САЩ украинската криза е пореден епизод от борбата за глобално надмощие, поредна „черна операция“ за специалните им служби (разните Яценюци и Тагнибьоци са дечица от детска ясла пред кървавите диктатори подкрепяни от САЩ през 20 век), то за ЕС нещата не стоят точно така.

С подкрепата си за държавния преврат в Украйна, европолитиците създадоха  много опасен прецедент, но в същото време има възможност същият този прецедент да се върне като бумеранг и да ги удари право по лустросаните муцуни.

Защо е опасен този прецедент? Първо, защото през 21 век, в географските граници на Европа, непрекъснато дрънкащият за морал и ценности европейски политически елит подкрепи свалянето чрез улично насилие от десни екстремисти, на избрани с избори президент и правителство – избори, точно толкова демократични, колкото са изборите в някои страни членки на ЕС, например България – а новото правителство на комсомолския секретар Яценюк, в което са представени с няколко министри същите тези десни екстремисти, получи покана за асоцииране към ЕС.

1970484_686774611365009_2063497891_n

Второ, много по-важно – подкрепяйки преврати и фашисти, европейският елит всъщност ни казва следното: ще използваме всички средства срещу всички, които застрашават нашето господство и интереси и не ни пука от нищо. Ето и най-пресния пример, срещу вдигналите се на бунт против бедността, корупцията и приватизацията граждани на Босна и Херцеговина, ЕС напълно сериозно обсъждаше военна интервенция…Но който сее ветрове ще жъне бури! Да си припомним в какво реално може да бъде обвинена властта на Янукович в Украйна? В това, че водеше политика в интерес на външни за страната сили и в корупция. Не важат ли тези „прегрешения“ и за много правителства в ЕС? Например, в Гърция, правителствата на Попандреу и Самарас водеха и водят политика в ущърб на своя народ под  диктата на Тройката (МВФ, ЕС, ЕЦБ), а корупционни скандали за десетки милиони следват един след  друг, укрити данъци, поръчки за армията и др. Защо и гръцкото правителство, например, да не бъде свалено с улични действия под социални лозунги (а не като „смърт на москалите, смърт на евреите“)? Как би реагирал в такава хипотетична ситуация световният и европейски политически и финансов елит? Ще приветстват ли водещите световни медии победата на гръцката демокрация и революция?

 Светът

Западът претърпя тежко геополитическо поражение в Украйна. С „еднополюсния свят“ е свършено. Това е равносметката от украинската криза, колкото и да не им се иска на разни анализатори, платени клакьори и конвенционални тъпанари.

„Краят на историята“, по израза на един от водещите умове на Запада, уж настъпи преди 20-тина години с глобалната военна, политическа и икономическа доминация на САЩ и триумфа на неолибералния капитализъм. „Новият световен ред“ провъзгласен от Джордж Буш – Старши през 1991г, изглеждаше непоклатим.

Но под влиянието на множество фактори и поредица събития, последните от които Референдума в Крим и символичната реч на Путин от 18 март 2014г, с увереност може да се заяви, че Американската империя върви към своя залез. Ето и останалите:

– На първо място, Световната финансова и икономическа криза и нейните отражения върху американската икономика и общество

–  Експанзивното икономическо и военно развитие на Китай

– Измъкването на голяма част от Латинска Америка (задния двор на САЩ) от мъртвата хватка на американската политика, МВФ и Мултинационалните корпорации

– Последователните неуспехи на американската администрация да свали от власт с всички средства правителствата на Чавес и Мадуро във Венецуела и режима на Асад в Сирия, като разпалената с подкрепата на САЩ, ЕС, Турция и няколко арабски държави гражданска война в Сирия, вече взе 100 хиляди жертви.

Социалните движения

„За нас всички полюси са отрицателни“. По този начин, доста сполучливо се изрази един приятел по повод новата геополитическа ситуация в Света. И наистина е така – двуполюсен (САЩ със сателитите си ЕС, Канада и Япония срещу Китай със сателити Русия, Индия и Бразилия) или многополюсен  свят, целта пред социалните революционери е да бъдат обърнати всички полюси и пратени на бунището на историята заедно с йерархичното и експлоататорско общество.

Но, определено, една дву или многополюсна световна  политическа система е много по-нестабилна в своята цялост и податлива при насочени интервенции и влияния от различен характер. В определени ситуации, ако използват  противоречията между отделните  „полюси“, пред революционерите би имало много по-голям избор от тактически варианти, за да не се допуснат  отново пораженията от 19 и 20 век(Парижката Комуна, Руската революция, Испанската гражданска война и др.).

В тази предстояща велика борба за бъдещето на човечеството и промяна на света в който живеем, всички борци са важни – от многобройните социални и солидарни движения, действащи с мирни средства в Третия свят, партизаните от джунглите на Югоизточна Азия, Индия, Южна Америка и Мексико, през исторически и идеологически обусловените социал-революционни политически и синдикални организации, до градските партизани по улиците на европейските градове и много други, които в момента пропускам.

Социалните движения трябва да осъзнаят силата си и да минат в настъпление. Капитализмът унищожава стремително и безмилостно човечеството и природата. Световният елит, заслепен от алчност и властолюбие, в маниакалните си боричкания за господство е напълно способен да забърка някоя ядрена каша…

Научно-техническата революция направи всички „утопии“ възможни. Няма за кога повече да се чака. Социалната Революция е единствения изход.

Anarcho-syndicalism

България

От гледна точка на борбата за Социална Революция, положението в България хич не е добро, като за това има и обективни и субективни причини.

Но в последните години има и някои положителни моменти. Например „февруарските протести“ от зимата на 2013г, които бяха масови като численост и социално-икономически по своя характер. Именно заради това управляващата класа предприе спешни мерки за да подави, опорочи и подмени това опасно недоволство. Първият удар беше чрез медиите, които лансираха и дадоха трибуна на банда кретени като „лица на протеста“, а впоследствие по задкулисни пътеки беше мобилизиран целия криминален контингент в страната, плюс футболни хулигани и други декласирани елементи, за да поставят под контрол ситуацията на „терена“ и неутрализират всякакви опасни за статуквото лица и организации.  За съжаление успяха.

И все пак, „февруарските протести“  бяха  важен и полезен практически урок от който трябва си извадим необходимите изводи.

Но, с оглед на събитията на североизток от нас, най-важно, изключително важно е следното: Геополитическото статукво, което гарантираше българския „Преход“ и резултатите от него, вече не съществува!

Прекрасно знаем, че „Крадецът плячката не връща, нито властелинът свойта власт“, затова не може да се очаква от родните елити да паднат на колене пред народа и да кажат „сори, сдаваме се и връщаме награбеното обратно“. Но не трябва и да ги надценяваме. Въпреки цялата си парвенюшка наглост, българската управляваща класа прекрасно осъзнава, както „порочното си зачатие“, така и липсата на доблест, за да се съпротивлява, особено ако бъде поставена пред алтернативата „или живота“.

Социалните Революционери в България имаме за задача да преодолеем  историческите комплекси (Дядо Иван – Чичо Сам ще ни помогне, преклонена глава сабя не я сече, въздухът трепери и пр.) и капитуланстките настроения (малко сме, народа е прост т.н.) и да осъзнаем, че за да успеем, от нас не се иска нищо друго освен КУРАЖ и ОРГАНИЗИРАНОСТ!

Веселин Николов

24 март 2014г.

София

Етикети: , , , , , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. Браво на автора!

  2. Силен, ясен, категоричен, отличен!

  3. Китай вече е най-влиятелната икономика в света, изпревари САЩ

    http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3972779

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*