Втора работническа евро-средиземноморска конференция в Атина

10153908_214645922079522_1476762193_n

На 29 и 30 Март в Атина се състоя конференция на крайно леви, революционни работнически организации и движения в която взеха участие, делегати от 14 държави включително България.

Темата беше – капиталистическата криза в Европа ( и света ) а целта на срещата бе противопоставяне на мерките на тройката ( ЕЦБ, ЕС и МВФ) и тяхната програма за орязване на социалните придобивки и права и обединение на революционните партии и движения в общата борба срещу буржоазните правителства и възраждащия се фашизъм и нео-нацизъм в Европа. Домакините бяха предложили за обсъждане следните точки.
 

– Разгромяване на програмите за овладяване на дълга включващи форми на социален канибализъм, наложени от тройката и сваляне на правителствата които ги подкрепят.

– Анулиране на дълга към международните лихвари и финансовия капитал.

– Разбиване на империалистическия европейски съюз и заместването му с федерация на социалистически правителства под работнически контрол което ще отвори път за социален,интернационалистически изход от кризата.
   

През първата част на конференцията, делегатите изложиха на кратко актуалните събития в своите страни и положението на работническата класа в условията на криза.

Особено впечатление направи поразителната сходност на процесите развиващи се в Унгария, Полша и България отнасящи се до прехода към пазарна икономика, масовата безработица и последвалите ги масово обедняване, социално изключване и трансформацията на пролетариата в прекариат. Удивително бе да чуем хора от други страни да описват процеси и последствията от тях за които сме свикнали да мислим като за запазена марка на българския преход. Стана очевидно че сценария за всички бивши соц. републики никога не е блестял с особена оригиналност и не отразява спецификите на отделните държави и народи а е изцяло дирижиран и унифициран и последствията от него са еднакви за всички.

Португалската делегация изложи етапите на разбиване на социалните придобивки там след сключването на споразумение между синдикатите и държавата. На синдикатите е наложено да приемат споразумение според което всички настоящи работници запазват всички свои права и пълни обезщетения и пенсии докато за всички следващи поколения работници влизат в сила нови правила, унищожаващи всички социални права които са имали досега. И те приемат. Това е фатална грешка, тъй като за да спасят собствените си придобивки, те обричат следващите поколения на несигурност, експлоатация и лишения. Освен това, те на практика губят и своите придобивки, защото следващите поколения всъщност са техните деца които заради превръщането си в прекариат или в трайно безработни остават на грижите на своите родители. Така, старите работници всъщност губят придобивките си защото те заминават за издръжка на безработните им деца които не могат да напуснат дома си преди да навършат 30 години, а някои път и цял живот. Зловещите последствия от този „договор“ бяха илюстрирани нагледно със състоянието на португалските пристанищни работници които от 15 000 души допреди 10 години, сега са едва 900 при това на  почасова работа. Поради факта, че биват викани на работа ( и следователно заплащани) само когато има такива, те се превръщат в прекариат, неспособен да изхранва себе си и семейството си. Те са принудени да пътуват до Холандия където също работят почасово и спят в контейнерите.
    
Делегацията от ЮАР разкритикува управлението на Нелсън Мандела, представян от медиите като герой. Подготвян още от затвора, Мандела става основен съюзник на западния капитал и експанзията му в Южна Африка. С встъпването си в длъжност, Мандела веднага подписва договори за предоставяне на концесия на най-големите рудодобивни и др. индустрии на големи западни корпорации и по този начин доброволно предава ресурсите на страната в ръцете на бившите колониалисти.

Украинските представители на конференцията направиха бърз брифинг на ситуацията там, където нео-нацисти и про-европейски сили в съюз градят основите на новата империалистическа колония.

На срещата говориха още и делегати от Италия, Франция, Аржентина и Иран.
     

Ето декларацията която бе приета след края на срещата чрез гласуване:

10154532_214645902079524_1935796264_n

Декларация на втората Работническа Евро-средиземноморска конференция

Атина, 29-30 март, 2014

Долу програмите за „икономии“ на социалния канибализъм на тройката!

Без плащане на дълга! За социалистическия път за излизане от кризата!

Долу всички капиталистически правителства! За работническа сила!

Долу империалистическия Европейския съюз!

За Обединени социалистически държави в Европа!

Ние, участниците във втората Работническа Евро-средиземноморска конференция в Атина, активни работници и социални бойци, представители на народни организации и социални движения в Европа и в международен план, както и на силите на революционната левица, идващи от различни традиции, участващи в социалните борби днес, ние призоваваме работническата класа и всички угнетени за решителна конфронтация със силите на капитала:

• да победим програмите за строги икономии на социалния канибализъм, наложени от тройката на ЕС / ЕЦБ / МВФ и всички капиталистически правителствата на Европа, да свалим правителствата на тройката;

• да анулираме дълговете към Международните лихвари на финансовия капитал;

• да се отделим решително от империалистическия Европейски съюз, за социалистическото обединение на континента под работнически правителства и работническа сила, за отваряне на пътя към интернационалистически социалистически изход от кризата.

Ние отново потвърждаваме основните причини за първоначалното свикване на тази конференция:

Продължаващата световна капиталистическа криза е в основата и е движеща сила на варварството, което ни заплашва. Различни „истории на успеха“, твърдени от управниците в Ирландия и Гърция, Испания и Португалия, благодарение на „строги икономии“, т.е. социален канибализъм , наложен от омразната Тройка на ЕС/ЕЦБ/МВФ , демонстрират само цинизма на управляващите класи и на техните правителства. „Изгледи“ за „възстановяване чрез безработица “ – противоречие в термините, което не може да заблуди никого. В продължение на седем години безпрецедентна глобална криза, която надхвърля дори Голямата депресия от 1930 г., е обхванала капиталистическия свят. Европа се превърна в епицентър на кризата, в един порочен кръг на свръхзадлъжнялост и рецесия, сега отчаяна, или както Кристин Лагард, ръководител на МВФ, я беше нарекъл „чудовището на дефлацията“.

Масовата безработица се превърна в безкраен кошмар за по-голямата част от населението, докато всички социални услуги, особено в областта на здравеопазването и образованието, се сриват в руини. Социалните и демократични права, спечелени след една дълга история на трудни борби на работническата класа и всички засегнати, са унищожени.

Емигрантските общности са изправени пред дискриминация на расова основа и непрекъснати атаки от страна на ЕС и държавните органи, които са подпомагани от нарастващите крайно десни партии и фашистки банди . ЕС е превърнал Европа в „крепостта Европа“ а Средиземноморието – в гробище за имигрантите, както доказват неспиращите трагедии в Лампедуза (Италия) или Фармакониси (Гърция). Потисничеството над жени ескалира, демонстрирано от законодателството против абортите, въведено в Испания, както и дискриминацията срещу сексуална ориентация , социалната изолация и потисничеството над всички малцинства.

В отговор, социалните вълнения се разрастват, особено в Южна Европа – в Португалия, Испания ,Гърция; които са изправени пред правителства, губещи легитимност, които обявяват „извънредно положение“, за да накарат хората да плащат за фалита на капитализма. Борбата за изостряне на класовите различия задълбочава режима на криза в различни степени и форми в страна след страна. Частични победи като борбата на докерите в Португалия за работни места в последно време или срещу приватизацията на здравеопазването в Испания, или в продължителните стачки и окупации в публичния сектор в Гърция, показват че капацитетът на борбеност на работническата класа и пролетарските маси далеч не е разбит; от друга страна, социално-икономическата криза доведе до безпрецедентна и все още нерешена политическа криза на буржоазната парламентарна система, криза на политическата власт.

Въпросът, който се поставя в прав текст не е това, какво буржоазната партия или коалиция от партии, или назначени „технократи“ в услуга на капиталистическата система, могат да предложат като начин за излизане от кризата, а това, коя социалната сила, коя класа, като вземе политическата власт, може да сложи край на тази безкрайна социална катастрофа, да свали фалиралата система, както и да реорганизира цялото общество върху нови основи. Нашият отговор е категоричен: само работническата класа, подкрепена от всички експлоатирани, угнетените и социално изключени лица, могат да направят това, създавайки основите на социализма.

Световната капиталистическа криза, премествайки епицентъра си в ЕС, е дестабилизирала икономически, социално, политически целия континент „от Атлантика до Урал“. Тя разкрива остри контрасти и противоречиви тенденции.

В Западна Европа, от една страна в Испания, два милиона демонстранти се събират в Мадрид на 22 март на огромен „Марш на достойнство“ с искане за неизплащането на дълга, както и за сваляне на всички правителства на Тройката; от друга страна, във Франция на изборите за местна власт, издигащият се крайно десен Национален фронт печели със зрелищна изборна победа, заради масовото отхвърляне на катастрофалните политики на социалната демокрация!/ социално-либералното правителство на Франсоа Оланд.

В Източна Европа, Балканите и бившето съветско пространство, от една страна, на 5 февруари 2014 г., съвсем неочаквано пролетарското въстание на работниците Тузла ескалира в пълен масов бунт на цялото обедняло население в протектората на ЕС – Босна, в сърцето на Балканите, в най-емблематичното място на трагедията, произлязла от реакционния национализъм и империалистическа намеса в бивша Югославия; от друга страна, общественото недоволство и социално отчаяние в Украйна, от ноември 2013 г., и по-специално през първите месеци на 2014 г., бяха откраднати и манипулирани от империалистите от САЩ, ЕС и НАТО, които успяха да наложат свой ​​собствен дневен ред, свои собствени подставени проамерикански, проевропейски и прогермански олигарси, също толкова корумпирани, колкото проруският Янукович, използващи в евро – Майдана нацистките организации „Свобода“, „Правий Сектор“, както и други фенове на геноцида Waffen SS, въоръжени щурмоваци, наследници на яростните антисемитски сътрудници на Адолф Хитлер и Степан Бандера.

Украйна

Украйна е лакмус за всички нас, за всички революционни сили и движения за еманципация. Украинската икономика и общество, хванати в капана на една историческа задънена улица, на криза на прехода, избухнаха. Империалистите от САЩ и ЕС са скочили в тази опасна пропаст, очаквайки да превърнат страната в протекторат и основна първа линия на НАТО, на границата на пост-съветска Русия под Бонапартизма на Путин. Потвърждава се старата прогноза на Троцки от края на 1920г.: пълна интеграция към световната капиталистическа икономика на страни, където капитала е бил по-рано отчуждени средства и колонизация на тези страни от западния империализъм под фашистки или полу-фашистки режим.

От 1991 г. насам, Бжежински, както и нео-консерваторите в тяхното имперско движение за „нов американски век“, поискаха не само обкръжаването на Русия, но и нейното разкъсване. Войните през 1990-те и фрагментирането на Югославия беше предвкусване на онова, което трябваше да се случи в самата Русия. От друга страна, Договорът от Маастрихт и стартирането на еврото от германско-френската ос на ЕС, беше обвързан от начало със стратегическата цел за разширяване на изток, в антагонизма за хегемония в света след края на Студената война.

Украинските събитията са драматичен епизод в този продължаващ процес на реставрация на капитализма и на империалистическите противоречия. До сега, международната и европейската левица се проваляха в теста по история. Всички видове реформатори и центристи, се съюзиха безкритично с евро-Майдана и изпаднали в невъзможност да разграничат една революция от контра-революция, те приветстваха империалистическото посредничество за прехвърлянето на властта от един клан на олигарсите към друг като … „победа на демократична революция“ или „разширяване на Арабската пролет“!

Ние безкомпромисно се противопоставяме на новото олигархично правителството на Киев от поставени американски/ЕС империалисти, в което за първи път след Втората световна война, в Европа шест министерски постове от най-голямо значение са заети от открито нацистки сили.

Техният яростен анти-семитски погром, тероризъм и етническа омраза са напълно покрити от „демократично“-западния империализъм, включително израелския Ционизъм.

Ние се противопоставяме напълно на перспективата за катастрофална война между Русия под Бонапартизма на Путин и Украйна превърната в протекторат на МВФ и ЕС. Ние призоваваме: Не на всички анексии, не на разчленяването на Украйна; за независима, обединена, социалистическа Украйна. Мир за хората; Всичката власт в работническите съвети!

Ние насочваме нашата основна борба срещу Западното империалистическо движение за колонизация от тройката на МВФ/ЕС/САЩ; срещу фашизма; срещу антисемитизма (който израелските ционисти държат да се покрие); срещу етническата омраза от Бандеровците.

Но това изобщо не означава, че ние се „адаптираме към великия руски национализъм на Путин“. Ние казваме: присъединяването на Крим към Руската федерация или военните маневри по границите са само разменни карти в геополитически преговори с агресивния империализъм, който ще се обърне рано или късно срещу народите и на двете – Украйна и Русия. Ние не можем да победим империализма под бонапартисткия режим. Припомняйки жертвите от епопеята на „Великата отечествена война“ срещу инвазията на ордите на Хитлер не означава да се забрави, че тя се води, въпреки сталинистката бюрокрация, в защита на Великата октомврийска социалистическа революция, а не за великия руски национализъм или за привилегии на бюрократичния елит, който в крайна сметка отвори пътя за реставрация на капитализма. Ние няма да се борим, за да защитим богатството на новата „Златната орда“ на руските олигарси , които са толкова големи гангстери и врагове на народа, колкото техните украински колеги. Ние настояваме за конфискация на богатствата им, откраднати от хората , тяхното отчуждаване под работнически контрол от нов, истински Съветски Съюз! Само социалистическа революция и власт на Съветите на работниците без бюрократи може да сложи край на реставрацията на капитализма, да надвие империализма, не сегашния империалистически Европейския съюз, затвор на народите в услуга на капитала, нито капиталистическия „евразийски Митнически съюз“ на олигарсите, но истински, нов Съюз на съветските социалистически републики, с пълно зачитане на правото на национално самоопределение, в рамките на Обединени социалистически държави на Европа!

Източна Европа и Балканите

Докладите, представени на 2-ра Работническа евро-средиземноморска конференция от другарите от Унгария , Полша и България правят абсолютно ясно, че осъществения от световния капитализъм „преход към пазарна икономика и либерална демокрация“ в Източна Европа и на Балканите след 1989г. е социална катастрофа и исторически провал. Украйна е олицетворение на това. Но също така и навсякъде в Източна Европа, въпреки националните и местните особености, се наблюдава подобен социален пейзаж. Процес на генерализирана де-индустриализация: националните индустрии са приватизирани, буквално откраднати от бивши бюрократи превърнали се в корумпирани олигархични капиталистически елити.Техните активи са продадени, а след това закрити, осъждайки работниците на масова безработица; разрастват се организираната престъпност, мафиите, свързани с управляващите олигарси; опустошават се всички социални услуги, както и стандарта на живот; масово обедняване на населението и масова емиграция; възход на крайно десните, националистически и фашистки организации; прераждане на социалния радикализъм и изостряне на социалните борби.

От въстанията в Босна , както по-рано и в България, Румъния и Словения, става ясно, че ние сме в един напълно нов етап. Привидното „спокойствие“ на последните две десетилетия – спокойствието на гробището, пълно с човешки страдания, определено е нарушено и работническата класа и народните маси се появяват отново в борбата на арената на историята.

В солидарност с развиващите се работнически и народни движения в Източна Европа и на Балканите, ние настояваме за:

•прекратяване на всички приватизации, ренационализация на индустрията под работнически контрол и управлението на предприятията;

•борба с корупцията и мафията като се конфискува цялото богатство, откраднато от хората от корумпираната олигархия, и се върне под контрола на работниците;

• изграждане на всички форми на работнически и народни само-организирани структури, изграждане на работнически съвети, без бюрократи или представители на олигархични елити, като органи на борба и като органи на работническа сила, която трябва да замени режимите за реставрация на капитализма;

• Разпускане на репресивните сили на управляващите олигархични режими, разпускане на всички фашистки банди и организации; изграждане на работнически групи за самозащита и Народна милиция;

• Долу реакционерният национализъм и етническата омраза; за интернационалистическа солидарност и единство на всички потиснати хора! За социалистическа федерация на Балканите!

•Не на колонизация на Източна Европа и Балканите от империалистическия Европейски съюз и Международния валутен фонд! Да се откъснем от ЕС и НАТО! За Обединени социалистически държави на Европа!

Европейски избори

На предстоящите европейски избори има възможност да се намесим в различни форми в различните страни, с публични срещи, разпространение на листовки и брошури със заключението и програмата на конференцията, солидарни действия, независими избирателните списъци и т.н., без илюзии за всякакво „демократично и постепенно преориентиране на Европейския съюз“ или за „реформиране на ЕС и неговите институции за създаването на социална и демократична Европа“ запазвайки непокътнати рамките на една банкрутирала капиталистическа система.

Ние обещаваме да водим политическа кампания за спешна революционна интернационалистическа алтернатива и социалистически изход от кризата; да се разработи и да се борим с помощта на програма за действие въз основа на следните основни оси:

• да се отвърне на удара на международните лихвари, диктатурата на „пазарите“, на банките и финансовия капитал , като се отмени целия публичен дълг, който ограбва и разбива живота на милиони хора, както и отчуждаване на банките под работнически контрол.

•Всички планове за „икономии“ на социалния канибализъм, наложени от ЕС, ЕЦБ, МВФ и капиталистическите правителства трябва да се прекратят незабавно. Капиталистът трябва да плаща за кризата в своята система на експлоатация, не експлоатираните! Ние трябва да се борим, за възстановяване на заплатите, пенсиите и социалните права на трудещите се в съответствие с обществените потребности, а не за печалбите на малцина.

• Срещу масовата безработица, ние призоваваме да се борим да се забранят уволненията и за разпределение на работното време между всички работници. Трябва да бъде разработено благоустрояване на инфраструктурата, която така или иначе е от жизненоважно значение и е спешно необходима, за да се създадат нови работни места.

• Бароните на големите индустрии винаги изнудват работниците да приемат повече съкращения на заплати и работни места, или те ще затворят или „де-локализират“ фабриките си в чужбина; нашият отговор трябва да бъде да се окупират всички фабрики, които затварят или уволняват масово работници, за да се отчуждават, без право на обезщетение, функционирайки отново под работнически контрол и управление на работниците.

За решителна борба против фашизма, расизма и дискриминацията срещу жените, срещу сексуалната ориентация, срещу всички малцинства! За защита на имигрантите и всички репресирани общности! Равни права за всички работници, независимо от цвят на кожата, етнически произход или религия!

Работническите и народни движения трябва да организират Работническа отбранителна гвардия срещу фашистките банди и държавна репресия.

За свалянето на буржоазния държавен апарат на репресии, на НАТО и всички империалистически военни бази и съюзи – пълна солидарност за всички антиимпериалистически борби на репресираните народи в Африка, Близкия изток, Азия и Латинска Америка!

За всички непосредствени жизнени нужди на масите от работническата класа и народа, нашият боен вик трябва да бъде: Долу всички капиталистически правителства! За работнически правителства и сила на работниците! Долу Европейския съюз на империалистите! За Обединени социалистически държави в Европа!

Изложение

Ние, участниците във 2-ра Работническа евро-средиземноморска конференция, обещаваме да засилим нашите международни връзки, да развием мрежа от революционни организации и социални движения за еманципация, идващи от различни политически традиции, от цяла Европа и извън нея; да организираме редовни срещи за обсъждане на общи действия и развитие на гледни точки по пътя към изграждане на истинско международно революционно лидерство, от каквото нашето време спешно се нуждае – Интернационал за универсалната човешка еманципация, световен социализъм!

Атина, 30 март, 2014

Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*