Черно-бялата картина на пропагандата

u4cMVTz6q7U

Виждате ли какво се случва в Украйна? Какво виждате? Красива и смела революция или фашистки военен преврат? Което и да виждате, проблемът не е само във вашия телевизор. Картината е черно-бяла. Прескача. На моменти прекъсва. Неонацисти. Кадри от архивите – окървавени хора. До тях статуя на Ленин драматично се срутва. Нима нечий живот може да се сравни с разбиването на бездушния камък? Снимки от войната в Ирак, до тях усмихнати руски войници с деца на раменете. Путин сравнен с Хитлер. От другата страна красиви момичета веят синьо-жълти европейски знамена. Синьо-жълтия флаг на Украйна и старци с надежда в очите. Болката на жертвите няма значение, има значение само кой кого ще надцака.

Ако не искаш ЕС, искаш червена диктатура. Ако не си за Русия, си за Чичо Сам.

Лидерите си играят на влияние, като поставят на карта бъдещето на хората. Хората не са нещо повече от пълнеж на територия.

Русия на Путин не е СССР, а САЩ не е единствената държава, която може да бъде обвинена в имперски амбиции. Ситуацията е далеч по-сложна, но ни е представена като „старата борба”. Изток-Запад. Защо ли?

Русия и САЩ са представени от пропагандата почти митически – аха да „оживеят” като демони от фентъзи роман. За своите поддръжници, за безрезервно вярващите в идеята за „врага” нюанси няма, нито отделни политически личности, нито ситуации, нито исторически периоди.

Всичко е като в грозна електронна игра. Като „агитки” викащи за своя „отбор”, и леви и десни в България се наредиха да пригласят в хор на политиците. Хора, нехаещи за ежедневно вихрещите се български неонацисти, се наредиха в хора на „антиимпериалистите”, като накуп с нацистите от Национална партия на България и фашистко-расистката партия Атака, се обявиха против „фашизма в Украйна”. От другата страна правозащитници и либерали внезапно спряха да изобличават неонацистите и сложиха специални очила, скриващи огромното влияние на десния авангард в протестите на Майдана.

Докъде стига желанието да вярваш на „своите”?

Дотам, че вместо всички да се обединят срещу самозабравилите се елити по целия свят, виждаме яростен национализъм. В случая с Украйна – от двете страни. Този национализъм е използван умело от безскрупулната политическа и финансова върхушка, за които са важни единствено милиардите. За олигархията няма нации, етноси и граници. Мафиотският „интернационализъм” и междуетническа „толерантност” са от видни по-видни… ако има кой да гледа.

Национализмът е за тълпите: разделяй и владей. А когато милиардите са много, пропагандата е безогледна. От фактите взимаш каквото ти върши работа. Останалото го покриваш. Ако не можеш да го покриеш, отричаш го. Колкото по-нагло лъжеш, толкова по-добре. Хората на улицата са декор – те са важни, доколкото можеш да ги използваш, за да докажеш колко си „добър” ти, и колко е „лош” врагът.

Ужасът и страданието се превръщат в евтин плакат

Кървави кадри от американската агресия в Близкия Изток и потресаващи документи от погромите над евреи в Украйна се окичват с пропагандни слогани, с една цел: оправдание за руската военна агресия в Крим. Може ли ужасът и човешката трагедия да се използват като разменна монета за „доказване”? Дори най-добрата идея става съмнителна, когато ползва чуждото страдание по този начин.

Снимки на изтезания с грозни надписи като от жълт вестник. Кой ги пуска? Русия, Путин, хората с милиардите – точно те имат нужда от тази пропаганда. Те манипулират общественото мнение, като безогледно изкривяват фактите и „затварят устите” на неудобните журналисти.

Но проблемът е, че най-крещящата част от тази пропаганда се създава отдолу – предимно от сайтове на крайни руски националисти, реално споделящи идеите на украйнските крайно десни, но копирани и превеждани у нас – парадоксално – от български „антифашисти” и „антиимпериалисти”.

Проблем е още, че хора (и в ляво, и в дясно) най-малкото безпринципни по отношение на антисемитизма (а някои дори споделящи антисемитски клишета и виждания) превърнаха украинския такъв в „стока”. Показвайки завидна липса на емпатия, започнаха да употребяват чуждата болка, както е угодно на идеологическия им интерес. А може би това е закономерно следствие на догматизма – дехуманизация, двоен стандарт и безочие…

Трябва ли да си затваряме очите за руския империализъм?

Хора, които твърдят, че военната намеса в чужда теритрия е недопустима, я приветстват с радост, когато идва от „правилната ” страна. Има „антифашисти”, които не искат да видят войнстващия национализъм в Русия, защитаван и на ниво държавна политика, цензурата в медиите, репресиите срещу хората, демонстриращи открито различна политическа позиция или дори сексуална ориентация, недосегаемата власт…

В момента думата „фашизъм” се използва почти безразборно, включително и от страна на расисти, антисемити, хомофоби… А „антифашизмът” се оказва присвоен от национал-комунисти.

От друга страна какво е бясната русофобия, демонстрирана в последно време от либералите, говорещи срещу дискриминацията, ако не ксенофобия като всяка друга?

Слепотата, с която либерали оневиняват историческата фигура на Бандера с цел да оправдаят и отрекат присъствието на нацисти в украинската опозиция, е отблъскваща не по-малко от „лявото” лицемерие.

Плашещо е как ЕС мълчаливо прие участието на неонацисти на такова високо равнище в новата украйнска власт. Още по-плащеща е липсата на критика. На догматизмът в десните, либерални антикомунистически среди биха завидели и някой от най-омразните им „комунисти”.

Двуличието по отношение на неонацистите е пословично. Оказва се, че нацистите са огромен проблем…но само, когато идеологически пасва. Макар, че сред редиците както на левите така и на десните е пълно с по-малко или повече съзнавани нацистки настроения и отявлени расисти. Макар че голяма част от политически активните омаловажават проблема с неонацизма в България, правейки „стратегически компромис”, в момента всеки сочи другия с думите „фашист”.

Путин окичен със свастика, САЩ и ЕС със свастики. Свастики от ляво, свастики от дясно, свастики от горе, свастики от долу, свастики от всички страни. Май ни правят на идиоти….Но и грубо потъпкват историческата памет и истина относно една от най-големите исторически трагедии тази на ВСВ, защото истината е, че Хитлер не е сравним нито с Путин, нито с Обама…

Тази идеологическа война на догматици прави картината още по-неясна. На кого да вярваме? Теории на конспирацията се състезават с манипулативни заглавия, тенденциозно поднесена информация и пропагандни лозунги.

Преди време във вестник „Аарец” излезе странна публикация – интервю с анонимен източник, представящ се като бивш израелски военен, който поведен от вълната, участвал в протестите на Майдана и дори получавал заповеди от крайно десните. И логичният въпрос беше – кой сега ще го използва: „антиимпериалистите”, за да докажат „световния ционистки заговор” по линията на „остта на злото”, Запада – Израел – САЩ, или либералите, за да докажат, че, ето виждате ли, нацисти и антисемити на Майдана няма… Нищо че имаше разбити синагоги и нападнати заради произхода им хора (както от страна на крайно десни протестиращи, така и от страна на украински спецчасти). Нищо, че в момента имперската намеса не идва от страна на САЩ, а репресиите на властите срещу протестиращите на Майдана, които далеч не са само крайно десни, бяха нечовешки…

Възкресяваме клишетата от Студената война

Да виждаме света, разделен на два лагера, е лесно и удобно. Удобно е, защото дава привидна яснота и най-вече спестява мислене. Удобно е и за онези с милиардите, защото е достатъчно само да ни покажат чучелото на ВРАГА, за да ни накарат да направим това, от което имат нужда. Някоя нефтена сонда там, някой газопровод тук… за да си уредят сметките, имат нужда от нас, а ние явно още имаме нужда да вярваме в идоли.

Да, светът може още да е разделен на лагери, които се борят за влияние, но нима искаме да продължаваме да участваме? Нима ще позволим властимащите да продължават да „излизат” от кризите, които сами са създават, с войни?! Не се ли убедихме, че е време да търсим алтернативи на статуквото, а не да поддържаме старите схеми?

Как може в днешната образована епоха все още да се свеждат различни исторически етапи, места, опити, политики, политици да се слагат на куп за лесно „надъхване” на войската, на стадото, на „племето”?

Показателна за малоумието на пропагандата, с която ни хранят, карикатура обикаляше нета още преди руската намеса. Много врати с надписи: Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, Украйна, Венецуела, а на тях чука смъртта, изобразена като САЩ, на косата й, ни в клин ни в ръкав, флага на Израел… Подобно грубо свеждане под един знаменател на политически проблеми и ситуации е потресаващо, но още по-абсурдно става, когато изведнъж имперската намеса този път дойде от Русия… карикатурата бързо бе обновена: от вратата на Украйна наднича огромната руска мечка, която изплашва САЩ с косата-флаг, чиято цел вероятно беше изобличаване на „световния заговор”…

Пълно е с подобни примери на ситуации и думи извадени от контекст с привнесен им „необходимият“ смисъл. Абсурдно, нали? Не и за някои…

Ще отбележим още: в Крим също видяхме нацистки демонстрации. Ще повторим, че групите, участвали в протести като този против „фашизма в Украйна“, както и сред някои от т.нар. „русофили“ е пълно с личности, за които Холокоста е „измислица“, а ромите са „крадливо племе“… Подчертаваме и, че лидерът на фашистко-нацистката Атака се обяви в тон с „левите“, че и той е против „фашизма в Украйна“, отново по „антиимпериалистическа“ и „антизападна“ линия. Очертава ли се някакъв нов европейски „десен” национал-социализъм с опозиция – „ляв” национал-комунизъм?! И ако е така, какъв мрачен период ни предстои!

Време е да спрем да вярваме на елитите и техните средства за манипулация. Това не означава и сляпо да преповтаряме „алтернативни” източници, които сеят пропаганда, много често непотвърдени от нищо лъжи, а в най-добрия случай едностранно, тенденциозно подбрани факти, представени агресивно, по-скалъпени и от тези в медиите.

Време е да спрем да вярваме на правителствата и интересите, обслужвани от тях. Да спрем да възпроизвеждаме тези интереси. Да се опитаме да ръководим съдбата и живота си, колкото и да е трудно в тези „интересни времена”, когато не знаеш на кого да вярваш. Да се образоваме не толкова в интернет, колкото в библиотеките. Да черпим от завещаното ни неизчерпаемо богатство на доказаната литература, философия, психоанализа, социология, история… Да творим, да създаваме алтернативи.

Но не да излизаме с факли, да горим книги (както наскоро направиха проруски нацисти в Крим) и да пребиваме хора, излезли от синагоги (както наскоро постъпиха украински фашисти). Не като нападаме други хора заради различията им. Не като се оставяме на лесните отговори и черно-бялото мислене.

Да виждаме нюансите в политиката, а не като агиткаджии да викаме за „нашите”. Животът е шарен, но не е игра. Нужно е да заставаме на аргументирана позиция, а не просто да взимаме нечия страна. Да мислим първо за хората, и чак тогава за големите световни схеми. Да не допускаме нови серии на Студената война.

Когато не създаваме, а рушим, когато ни движи не любов, а омраза, тогава няма алтернатива., а когато няма реална алтернатива, „алтернатива” става национализмът . Механизъм за запазване на статуквото, който спекулира със социалните противоречия и цели пренареждане на големите капитали във все същите властови кръгове. Цената я плащаме всички ние, обикновените хора, с много жертви. Нека кажем – не!

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*