11-ти Международен симпозиум против изолацията

11th-International-Symposium-against-Isolation

11-ти Международен симпозиум против изолацията, Амстердам, 24-26 януари 2014г.

24 Януари 2014 г.

Симпозиумът бе открит с концерт в културния център „Парадизо“ в Амстердам с участието на групата за революционни песни „Йорум“ от Турция и прогресивния музикант Пол Макадам от Ирландия. Концертът беше посетен от 1100 души, които пяха и танцуваха заедно с музикантите. В края на концерта на сцената бяха поканени гостите на международния симпозиум които изпяха заедно с „Йорум“ италианската партизанска песен „Бела Чао“.

Симпозиумът се проведе в сградата на Международния институт за изследвания и образование в Амстердам. Това е марксистки институт, основан от Ернст Мандел, който се занимава изцяло с марксистки изследвания и обучение.

25 Януари 2014

Първата сесия от първия ден на симпозиума се проведе под надслов „Съвременна демокрация ли?“.

В тази сесия бяха дадени много примери, които показват убедително антидемократичния характер и практика на съвременния империализъм. Компютърният експерт Жероним обясни как службите за сигурност в държавите, които претендират, че са съвременни „демокрации“, масово подслушват телефони, четат електронната поща и т.н. на гражданите с помощта на съвременни технологии. Той посъветва, да се избягва участието в игри, форуми, социални медии и т.н., в които за участие се иска лична информация.

Заместник-председателят на Международната асоциация на демократичните адвокати Ян Фермон, Белгия и колегата му Тис Пракен, Холандия, споделиха своите наблюдения от съдебния процес в Турция срещу 22 прогресивни адвокати от Народната адвокатска кантора.

Адвокат Пракен каза, че му е било забранено да влезе в Турция, защото в миналото е имал среща с ръководителя на ПКК Абдула Йоджалан в Рим. Той научил, че тази забрана е все още в сила и когато е поискал да посети Турция, за да наблюдава процеса срещу адвокатите от Народната адвокатска кантора. Наложило се да се върне със същия самолет, с който е пристигнал в Турция.

Ян Фермон подчерта, че в миналото е наблюдавал подобни политически процеси в Турция и турската държава винаги досега се е старала да скалъпи някакви фалшиви доказателства или да намери някакви фалшиви свидетели на обвинението. В случая с 22 прогресивни адвокати обаче няма дори и това, и разследването и обвинението са истинска карикатура. Единствените „доказателства“ срещу адвокатите са, че защитавали в съда членове на „терористична организация“, че напомняли на своите клиенти за правото им да не дават показания и че са пели песни на група „Йорум“. Т.е. обвиняват ги, че си вършат работата като адвокати и че пеят песни. Фермон подчерта, че е бил силно впечатлен от солидарността сред адвокатите в Турция с техните преследвани колеги. Той каза, че в залата, където се провеждал процесът, са присъствали около 500 адвокати, за да подкрепят своите колеги, а над 3000 адвокати са демонстрирали солидарност с подписите си.

Томас Епелдауер, немски журналист, също е бил наблюдател в същото съдебно заседание. Той посочи, че защитата на обвиняемите е изтъкнала класовия характер на този процес. Подсъдимите адвокати са защитавали бедните, алевитите, работници, студенти, които са искали безплатно образование и всички угнетени . Според Хегел, държавата е над класите, но Маркс винаги е подчертавал класовия характер на държавата. Точно това е заявил и обвиняемият адвокат Козагачли пред съда. Ейпелдауер завърши, цитирайки Козагачли: „Хубаво е, че нашите врагове ни атакуват. Това показва, че от нашите действия ги боли“.

За създаването на Съвет на артистите в Турция говори членът на група „Йорум“ Джанер Бозкурт. Този Съвет е бил създаден за солидарност с артистите, които са подложени на преследване. В резултат на събитията около парка Гези дейността на Съвета се е насочила към активно участие на артистите в народната съпротива. Бозкурт говори и за репресиите срещу група „Йорум“ и даде като пример за цензура в изкуството забраната за показване на филма „Ф-тип“ в Турция. Според него, единството и солидарността на артистите се разраства в Турция с всеки изминал ден и артистите ще стоят все по-твърдо срещу потисничеството.

Неслихан Къзъл Шимшек, член на организацията „Архитекти и инженери на народа“, засегна темата за строителството в градовете. Тя убедително показа, че плановете за преустройство на градската среда при капитализма не са нищо друго освен начин за грабеж на населението. Затова трябва да се организира съпротива срещу промените, които са против интересите на хората. Например в квартал Кючюк Армутлу на Истанбул се опитват да съборят жилищата и да изпъдят техните собственици под предлог, че не отговарят на нормите за противоземетръсно строителство. Тези норми обаче са абсолютно неоправдани точно в този район, който не е от опасните зони в Истанбул и устойчивостта на сградите в него не е сериозен проблем, което се е потвърдило и при последното силно земетресение. Ако Армутлу бъде засегнат от силно земетресение, то щетите в него ще са много по-малки отколкото в новите небостъргачи, които сега строят в Истанбул. Ако се налага, могат да се укрепят съществуващите сгради без да се премахват и да изселват хората. В този квартал обаче има реален проблем с влагата в сградите, но властите не се интересуват от него, защото за тях е важно да изпъдят местните жители и да осигурят печалби на строителната мафия.

Неслихан Шимшек запозна участниците в симпозиума с новите проекти на организацията „Архитекти и инженери на народа“:
– Проект за народни градини. Те ще произвеждат екологично чисти храни със собствени сили. Не сме задължени да използваме семената, химически препарати и торове, произведени от империалистическите монополи. Не сме длъжни да ядем храни, които носят огромни вреди на хората и природата. Благодарение на народните градини ще отглеждаме и ще се храним с наша собствена храна, каза тя.
– Проект за производство на енергия: Няма да позволим на електроразпределителните дружества да крадат от народа. Ние ще произвеждаме наша собствена електроенергия. Вятърът и слънчевата енергия ще се използват за генериране на електричество в Армутлу.
– Проект за компютърна игра: Империализмът се опитва да наложи своята култура и ценности чрез продаваните масово компютърни игри. Срещу това, ние ще създадем наши компютърни игри, които ще учат децата на революционни ценности и ще са нашата собствена алтернатива за нашите деца – каза Шимшек.

Втората сесия на първия ден беше озаглавена „Нови форми на борба “ .

Тя започна с една малка изненада за публиката. Двете адвокатки Бетул Хазан и Шукрие Ерден от „Народната адвокатска кантора“, които са били освободени от затвора, участваха в онлайн конференция. Те изразиха съжаление, че не са в състояние да участват в симпозиума и информираха аудиторията за техния случай. Те казаха, че никога няма да се уплашат и ще продължат да се борят. Ерден каза, че са били подкрепени от 3000 техни колеги адвокати и подчерта тяхната солидарност.

След това беше показан филм, заснет от студентката Мелтем Халачели в родния й град Антакия, областта Хатай, която е на границата със Сирия. Там тя се озовала през май-юни 2013 сред истинско народно въстание. Тя подчерта, че три от жертвите на бунта за парка Гези са именно от Антакия и в Антакия хората масово, дори и тези, които са аполитични, излязоха навън по улиците, за да протестират .

Тюркян Албайрак от синдиката на Революционните работници даде информация за успеха на работническата съпротива в текстилното предприятие Казова. След като четири месеца са без заплати и собственикът ги заблуждава, че ще ги изплати, всички работници неочаквано са изхвърлени на улицата и предприятието спира работа. Работниците в Казова нямат никакъв опит и дори не знаят как да напишат една декларация за пресата, но синдикатът на Революционните работници ги подкрепя и те започват съпротива под негово ръководство. Решават да окупират фабриката и отначало се опитват да продадат машините, но когато не успяват, решават да възстановят сами производството. Успешно ремонтират машини, повредени нарочно от собствениците, набавят необходимите суровини и организират продажбата на готовата продукция, като откриват дори собствен магазин. Известни киноартисти доброволно рекламират тяхната продукция. В същото време собствениците правят всичко възможно, за да ликвидират фабриката и тя да спре работа. Разбит е за пореден път основният мит на капитализма, че за да работи едно предприятие, то непременно има нужда от частен собственик. Всъщност необходими са само машини и работници, а собственикът не само е ненужен, но дори може да пречи на производството, както в Казова.

Метин Йегин говори за личните си преживявания по време на съпротивата за парка Гези. Той каза, че хората от всички слоеве на обществото, които обикновено няма да застанат рамо до рамо, този път са били заедно. Символите на най-различни партии са били един до друг. Основните лозунги са били „Рамо до рамо срещу фашизма“ и „Ние ще се противопоставим и ще спечелим“.

От името на движението Окупирай Уолстрийт за съпротивата в САЩ говори неговият представител Майкъл Маршман. Първоначално това, което работниците са искали да направят, е било само да изразят своето недоволство от безработицата. Те успяха обаче да се разпространят съпротивата в цялата страна. Ние, казва Маршман, бяхме щастливи, когато 1000 души участваха в първия протест. Но след вълна от протести в цялата страна за първи път над 1 милион души участваха в протести в САЩ.

Заглавието на третата сесия беше „Народно въстание“.

Представителят на Народния фронт Ахмет Кулаксъз каза, че въстанието за парка Гези не се появява от нищото и че то всъщност е резултат на дълго трупан опит и традиции на съпротива. Истанбул има в своята близка история многобройни народни въстания дълго преди Гези. Истанбул е град, в който американската морската пехота не успя да стъпи на брега. Не можеш да мислиш за Истанбул без Първи май 1977, когато бяха убити 37 души. Таксим е едно от свещените места на революцията в Истанбул. Има места, от които революционерите никога няма да се откажат и вече и паркът Гези е едно от тях, каза той. Истанбул винаги е бил град, който плаща тежка цена за своята съпротива. Той подчерта, че бедните квартали на Истанбул са в състояние на непрекъсната съпротива. Въстанието за парка Гези е част от всички други въстания преди това, подчерта Кулаксъз.

Джулиан Кортес от движението на безимотните селяни в Колумбия говори за терора на паравоенни, наркокартели и държавата над колумбийските селяни. В Колумбия, каза той, няма демокрация, левите партии имат много малко представители в парламента и държавата се опитва напълно да ги унищожи с кланета и репресии срещу техни активисти и симпатизанти. Медиите са собственост на управляващата класа. По-голямата част от дохода на страната се изнася в САЩ. Той заяви, че продължават преговорите за мир между ФАРК и правителството, но правителството не прави и не предлага нищо за решаване проблема с безимотните селяни, държавата не прави нищо. Кортес посочи, че ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия) са били създадени в селата и ако проблемът за земята бъде решен, тогава организацията наистина ще спре бойните действия срещу правителството. Той също така призова международната борба срещу империалистическите монополи, които ни експлоатират, да бъде засилена.

Журналистът Томас Епълдауер разгледа някои общи проблеми на съпротивата в света. Протестите в Аржентина, Испания, Гърция, Турция имат някои общи форми и методи. В тях участват масово и хора без никаква организация или опит в тези протести. Много са тези, които протестират на улицата за първи път. Ние трябва да намерим начини да спечелим и да организираме тези хора, които все още не са организирани.

В края на първия ден на симпозиума, беше показан филмът „Ф-тип“ – художествен филм, съставен от девет части, направени по реални случаи от девет известни турски режисьори, за специалните затвори, в които политзатворниците са изолирани един от друг в отделни килии.

Може да проследите изказванията и дискусиите на тези адреси:

http://www.ustream.tv/recorded/43080866
http://www.ustream.tv/recorded/43083617
http://www.ustream.tv/recorded/43082871

26 януари 2014

Темата на първата сесия беше империалистическата интервенция.

Мохамед Сафа от Ливан каза, че империализмът означава разделяне на арабските народи. Арабските въстания в крайна сметка не донесоха нищо добро, защото липсваше класовата перспектива в тях. Насилието в Близкия изток продължава и само Израел е щастлив от това.

Джин Кели от Ирландия посочи, че в Сирия САЩ отново излъгаха за оръжията за масово унищожение. Сирия е страна, в която образованието и здравеопазването са безплатни. Тя направи сравнение на войните в Сърбия и Сирия, които са резултат на неоколониалната политика на империализма.

Карам Кела, историк и писател от Германия, призова да се концентрираме върху това, което можем, да направим заедно и за което е нужна обща стратегия. Социалистическите страни в Европа се провалиха, но нито една социалистическа страна извън Европа не се провали.
Той посочи, че действителният подстрекател към война е НАТО. Ако се говори за главен враг и не се споменава НАТО, значи не се разбира коя е главната опасност. НАТО трябва да изчезне, за да има мир. Той подчерта, че главната задача на прогресивните сили в страните-членки на НАТО от Европа е техните страни да излязат от НАТО. Ако Сирия не устои на агресията, следващите жертви ще са Алжир, Мали и Южна Африка.

Десмонд Фернандес от CAMPACC (Кампания срещу криминализиране на общности) заяви, че САЩ имат екипи за пряка намеса в Йемен, Пакистан, Белуджистан, Филипините, Турция, Мексико и че работата на тези екипи е убийството или отвличането на политически неудобни хора. Обама не само не спря тази практика, но продължи изпълнението на плановете на Буш.
Той посочи, че в една статия, която се появи в Washington Post преди 4 седмици, пише, че САЩ са изразходвали огромни средства, за да се унищожат ФАРК в Колумбия. Империализмът потиска всички, подслушва телефоните на всички и затова ние трябва да се обединим срещу империализма.

Алжирският писател Ахмед Бенсада участва чрез видеовръзка и показа редица документи и факти, за да докаже, че въстанията в арабските страни не са спонтанни движения, а са организирани от финансирани от САЩ организации.

Аде Банжоко от Панафриканската народна революционна партия каза, че панафриканизмът е анти-империализъм. Той припомни думите на Амилкар Кабрал, че националното освобождение на африканските народи може да се осъществи, само когато те станат и икономически свободни, защото империализмът краде богатствата на африканските страни и им оставя само глада и бедността.
Например в Конго, една от най-богатите на минерални ресурси африкански страни, населението живее в пълна мизерия, а гражданската война, разпалена от империализма, е отнела живота на близо 5 милиона души при 24 милиона население. Кадафи беше нападнат и убит от империализма, защото се бореше за единството на африканските народи. За да се противопоставят успешно на империализма, африканците не трябва да се делят, а да се обединяват за обща борба.

Представителят на Националния демократичен фронт на Филипините обясни как САЩ са използвали мощния тайфун, който нанесе големи щети на страната, за да стоварят войски и да завземат пристанища и летища. Общо шест американски военни кораба и 10 хиляди американски войници се намират сега на Филипините. Какво означава това? Днес 8 от 110 региона във Филипините са в ръцете на партизаните. САЩ искат да имат контрол над Индийския океан. Там те имат проблеми с Китай. Филипинският народ подкрепя борбата на народите на Северна Ирландия, Палестина, Латинска Америка. Той заключи с думите, че империализмът ще бъде победен и народите ще спечелят.

Втората сесия беше посветена на реакционните закони в ЕС

Винсент де Йонг от инициатива „All Included“ говори по проблемите на бежанците. Страните от ЕС са подписали споразумение за връщане на емигрантите, които се опитват да достигнат Европа през Турция, обратно към Турция.

Емигрантът Юнис Осман Нур от Сомалия взе думата. Той обясни, че живее в Холандия в продължение на 10 години, но неговите молби за политическо убежище са били отхвърлени.

Савана Коолен говори за помощта, която тяхната организация предоставя на лицата, търсещи убежище.

Политическите затворници е заглавието на втората сесия на втория ден .

Първи взе думата Diarmuid Mac Dubhghlais – представител на Ирландската републиканска партия Шин Фейн. Той заяви, че Ирландия е под окупация в продължение на вече 850 години. Затворниците от силите, които се борят за освобождение на страната, са всъщност военнопленници и трябва да бъдат третирани като такива, каза той. Режимът в затворите за политическите затворници става по-тежък според новите закони, като затворниците могат да напускат килията си за един час на ден.
Той посочи, че сред политическите затворници има хора, хвърлени в затвора в продължение на 4 години, без всякакво обвинение.

Фаиз Балуч говори за борбата на народа на Белуджистан за независимост.

Колумбийският адвокат Лукас Растрепо заяви, че идва от страна, в която 50 адвокати са били убити през 80-те години. Въпреки, че адвокатите не са убивани днес, те все още са възпрепятствани да защитават своите клиенти и техните права остават само на хартия, каза той. Той посочи като типичен пример жена, която е хвърлена в затвора, само защото съпругът й е член на FARC и тяхната 7-годишна дъщеря е била убита.

Тунджай Йълмаз от Анадолската федерация говори за политическите репресии в Германия и операциите, които са били извършени срещу тяхната организация след организирания от тях концерт срещу расизма.

Севчан Адигюзел говори от името на Комитета за солидарност с политическите затворници. Тя спомена, че един от затворниците в Европа бе хвърлен в затвора заради продажба на билети на група „Йорум“, на списания и участие в демократични протести. „Ние избягахме в Европа от фашизма в Турция, но и тук ни преследва империализмът“ – заяви Севчан и призова да се пишат писма, за да демонстрираме своята солидарност с политическите затворници.

В края на сесията, беше показан документален филм „A Long Distance Revolutionary“ за живота на политическия затворник от САЩ Мумия Абу Джамал.

Изказванията и дискусиите в тази сесия може да проследите на следните адреси:
http://www.ustream.tv/recorded/43116253
http://www.ustream.tv/recorded/43117308
http://www.ustream.tv/recorded/43129963
http://www.ustream.tv/recorded/43131330

Последната сесия беше посветена на борбата на народите от Латинска Америка

В тази сесия се изказаха:

Антонио Кармона Баез – учен в областта на международни отношения, активист на движението за независимост на Пуерто Рико
Холандска група за солидарност с Венецуела предаде послание на венецуелския посланик в Холандия.

Карлос Ернесто Родригес Ечевери, втори секретар на кубинското посолство в Холандия, в своето изказване заяви: „След 1959 г. методите, използвани от САЩ, станаха по-жестоки, защото те не могат да толерират революцията. И те се опитаха да унищожат Кубинската революция“. Повече от три хиляди души са жертвите на тероризма, подкрепян от САЩ срещу Куба. Терористите са атакували хотели, самолети и т.н., тяхна жертва стана и един италиански гражданин. И кубинците изпратиха борци срещу тероризма в Маями, за да събират информация и да предотвратят терористичните атаки. Те искаха да влязат в контакт с ФБР, за да обменят информация. Вместо съдействие, американските служби поставиха под своя закрила терористите и арестуваха своите кубински колеги, които бяха хвърлени в затвора през 1998 година. Въпреки липсата на доказателства за дейност срещу САЩ, кубинските анти-терористи получиха изключително дълги затворнически присъди. В момента, един от тях е заедно със семейството си, а друг ще бъде освободен през 2015 г., но останалите трима са все още в затвора.“

Густаво Конде участва чрез видеовръзка от името на движението Marcha Patriotica от Колумбия. В посланието си той заяви: „Ние изпращаме поздрави и солидарност от Колумбия. Ние се борим за нашата независимост.“

Гилермо Монкада от Националния фронт за съпротива на Хондурас, заяви: „Нашата организация е обявена за терористична организация. Паравоенни сили в Хондурас убиват ученици и учители на улицата. Има гняв у хората срещу империализма. Империалистите никога не спират, така че ние никога не трябва да спираме нашата борба. Бих искал да поздравят всички политически затворници в света. САЩ ни натрапиха диктатора Фернандез на власт. Те се стараят да представят неговата диктатура като демокрация, но хората не могат да бъдат заблудени и се борят срещу диктатурата. Страната ни иска да се промени и затова беше създаден Националният фронт, който е активен от 2009 г. насам“.

Леонардо Антон, фотограф и популярен педагог от Бразилия говори за проблемите на строителството в бразилските градове.

Сесията Латинска Америка може да видите на следните адреси:
http://www.ustream.tv/recorded/43133367
http://www.ustream.tv/recorded/43135195

Адрес на статията
Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*