Удръжки от заплатата с любезното съдействие на казионните синдикати

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Този смущаващ сигнал получихме от служители на общинското дружество „Столичен Електротранспорт“, където се оказва, че удръжките от работната заплата са редовна началническа практика, подкрепена от синдикатите, КНСБ и Подкрепа. Пари се удържат по две схеми: първата, чрез прилагането на санкции и глоби по т. нар. Вътрешни правила на дружеството и втората, чрез принудителна такса за присъединяване към  колективен трудов договор.

Проблеми със синдикатите

Практиката в дружеството показва, че синдикатите работят активно в полза на началството и в ущърб на трудещите се, които освен това са и техни членове. Основните нарушения, които дори да са правно издържани, си остават неморални и некоректни, се извършват в контекста на колективното договаряне.

На първо място, колективния трудов договор (КТД) е единственият начин за влизане в трудово-правни отношения с дружеството „Столичен Електротранспорт“. Обаче, присъединяването към КТД се облага с такса от страна на синдикатите: или ставаш член и плащаш членски внос или ти се удържат на два пъти по 50 лева годишна такса КТД, ако не членуваш. Друг вариант няма. Логиката на изнудването е, че служителите и работниците в Електротранспорта ползват привилегии уж „извоювани“ за тях от синдикатите и по логиката на псевдосиндикализма, трябва да си платят за това. Като пример се изтъква даваните допълнително пари за храна, постигнати чрез колективното договаряне. Залъгването с обяда, обаче, не успява да прикрие яката спойка между синдикалните лидери и ръководството на дружеството. При изготвянето на КТД, синдикалните лидери съвместно с началниците са легитимирали вътрешния правилник на дружеството, като са го подписали и са го включили в КТД. Залагането на несъгласувани с работниците вътрешни правила в КТД, дава ход на произволното глобяване и санкциониране на служителите, а месечните наказателни протоколи за удръжки от заплатите носят подписите и на синдикалните лидери.

Глоби и санкции

Удръжките се основават на вътрешните правила за труд и работна заплата. Според правилата, провинилият се работник следва да подпише, че приема наказанието, но в действителност пари от заплатите се взимат без писменото съгласие на провинилите се ватмани. Всеки месец се издава фиш с наказания, без право на избор като  отказ от съгласие да се признаят от страна на служителя, конкретните провинения и наложените за тях санкции и глоби. Съгласен или не, работникът е задължен да подпише. Сред методите за събиране на подписи, се включва и причакването на ватмани по спирките…

Голям цирк се разиграл в дружеството, сега непосредствено преди 1 май, когато работниците са били зарадвани с бонуси за празниците. Обаче, преди няколко седмици, дружеството е било принудено да възстанови на работниците част от сумите по неправомерно наложени санкции. Е, сега, с първомайските „бонуси“, старите глоби са били удържани отново…

В какво се изразяват най-често провиненията на ватманите? Глоби се налагат в повечето случаи за „нередовен курс“, т.е. за закъснения. В натоварения столичен трафик, закъсненията по курса са ежедневие, които е извън контрола на ватманите. Примери за обективни причини за систематичните закъснения (следователно систематични удръжки от заплатите), включват особености на инфраструктурата и трафика, както и организацията на разписанията. Закъснява се, когато сигнала на светофарите на кръстовища изисква няколко трамвая да минат един след друг, а пък разписанието им изисква да минат едновременно, за да спазят интервалите между спирките по съответния си курс. Друг пример за принудително закъснение е засичането на два трамвая едновременно на спирка според разписанията им, което е неизпълнимо заради законовото изискване за дистанция от 50 метра между превозните средства. Движение на коли по линията и пешеходци, които отнемат предимство на релсови превозни средства са други обичайни и обективни обстоятелства.

С други думи, неуредици в планирането на разписанията, съчетани с  неуредиците в градското планиране са истинската причина за нередовното изпълнение на курсовете. И въпреки явната липса на вина у ватманите, именно тях ги санкционират за тези закъснения. Освен това, като време, всяко закъснение по курса се компенсира от водача за сметка на почивките, независимо по чия вина е закъснението. Случаите на аварии, ПТП и други особени обстоятелства, не правят изключение при отнемането на почивките и налагането на глоби.  При ПТП също се налагат глоби, а разноските за актове, дела , пререгистрация и др, остават за сметка на водача. Ако има увредено превозно средство, дружество прибира парите от застраховката, но удържа глоби и  от водача. И тук изпъква пренебрежението от страна на синдикатите, които не предоставят юридическа подкрепа в случай на нарушения на правилника за движение (актове) или участие в ПТП, включително ако обстоятелствата довели до нарушенията са извън контрола на водачите. На водачите не им налагат глоби единствено при едновременно закъснение на поне 10 трамвая в едно депо, но и в този случай загубеното време по курса е за тяхна сметка. Така се стига до 8-9 часовия непрекъснат работен ден на ватманите в София.

Санкции за подадени сигнали към ИТ

Случва се ватманите да сигнализират Инспекцията по Труда (ИТ) за гореописаните злоупотреби. За съжаление, този подход като цяло създава проблеми на ватманите без положителен краен резултат. Типично за ИТ е да издаде предписания на работодателя след получаването на сигнал, но тези бележки биват игнорирани от дружеството. Служителите подали сигнал (след като неизбежно станат известни, понякога отново със съдействие на синдикатите), биват подлагани на тормоз и санкционирани. Пример за тормоз е въртенето на смените, което разстройва биологичния часовник на ватманите. Обичайно е ватманите да работят винаги в една от трите смени и семейните им отговорности също са обвързани с така фиксирания график. Като започнат да им въртят смените им създават здравословни и семейни проблеми.

Автономният работнически синдикат изразява своята солидарност и застава зад ватманите в „Столичен Електротранспорт“.

Винаги на страната на работниците!

Без компромиси!

30.04.2014г.

Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. С изразяване и заставане надали ще постигнете някакви подобрения, а също и развитие на синдиката… Явно липсват идеи и сили за нещо по-конструктивно. Пред синдикализма има две основни затруднения – липсата на численост и липсата на демократичност, като едното върви с другото. Да търсиш демократичност, нямайки численост е лишено от смисъл и обратното. Откъде минава развитието ли, ами всеотдайност и педагогика и преди всичко на своето работно място и заедно със своите колеги, при това не непременно срещу началници и работодатели, а просто ЗА подобряване на условията на работа и трансформирането и еволюирането въобще на институцията работа в посока демократична и действително полезна на обществото.

  2. Най-обичам разтягането на локуми и дървени философии в интернет…

  3. Тук не е въпрос какво някой си обича, или не обича. Това са лични предпочитания и всеки има правово на тях, но тяхното място не е това на общественото и политическото пространство. Тяхното място е вкащи. Когато се научим да различаваме личното от общото може би ще имаме способност да започнем да правим свестни организации. Пътят е дълъг и труден.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*