Активните мероприятия в интернет

nsa-prism1

 

Държавата следи, шантажира и мами на общо основание в „свободната“ мрежа

През април т. г. Асошиейтед Прес извади на бял свят секретна програма, провеждана от Агенцията за международно развитие на САЩ, за създаване на „подобна на Туитър кубинска комуникационна мрежа“, експлоатирана чрез „тайни фиктивни фирми“, за да се създаде привидно впечатление, че тя е дейност на частни предприемачи. Кубинските потребители на услугата обаче не подозират, че „американските изпълнители събират техни лични данни с надеждата те да бъдат използвани за политически цели“ – по-конкретно да бъдат манипулирани тези потребители, за да създават размирици в Куба и да свалят нейното правителство. Според строго секретните документи, публикувани от The Intercept, такива операции често са обсъждани от западните разузнавателни служби, които чертаят планове за тайно използване на социалните медии за „пропаганда“, „измама“, „масови съобщения“ и „лансиране на материали“.

Тези идеи – обсъждания за начините за използване на интернет и по-конкретно на социалните медии за подмолно разпространение на възгледи, обслужващи западните интереси, и фалшиви или компрометиращи сведения за набелязани лица – фигурират многократно в архива от материали, предоставен от разобличителя на „Националната агенция за сигурност“ (NSA, НАС) на САЩ Едуард Сноудън. Документи, изготвени от НАС и нейния британски еквивалент Главния комуникационен щаб (GCHQ, ГКЩ), публикувани от The Intercept и отчасти от NBC News, дават подробности за тези програми, включително за специално звено, натоварено със задачата за „дискредитиране“ на противниците на Агенцията с фалшиви сведения, разпространявани в интернет.

Документите в архива показват, че британците са особено агресивни и запалени в това отношение, като официално споделят своите методи със своите американски колеги. Един от непубликуваните досега строго секретни документи, изготвен от ГКЩ за годишното събрание SIGDEV на алианса „Пет очи“, включващ Великобритания, Канада, Нова Зеландия, Австралия и САЩ, изрично разглежда начини за експлоатиране на Туитър, Фейсбук, Ютюб и други социални мрежи като секретни платформи за пропаганда.

Документът е представен от Съвместната изследователска разузнавателна група по заплахите (JTRIG). Звеното определя своята цел като „използване на техники в интернет, за да провокира събития в реалния или виртуалния свят“, включително „информационни операции (влияние или осуетяване“. Британската служба описва операциите на своите JTRIG и Експлоатация на компютърните мрежи като „голяма част от дейността“ на ГКЩ, отговаряща за „5% от всички операции“.

Годишната конференция SIGDEV, според документ на НАС, публикуван от The Intercept, „осигурява безпрецедентна видимост за комуникационно-разузнавателните дейности във всички общности на Разширеното предприятие, Партньорските лица и Разузнаването на САЩ“. На конференцията през 2009 г., проведена в централата на НАС във Форт Мийд, Мериленд, САЩ, участват „осемдесет и шест представители от разширената разузнавателна общност на САЩ, включваща такива разнообразни служби като ЦРУ (рекордно участие с 50 представители), Изследователската лаборатория на военновъздушните сили и Националния център за аерокосмическо разузнаване“.

Защитниците на разузнавателните служби често претендират, че подобни предложения не били нищо повече от въздушни кули и болни амбиции от страна на агентите от разузнаването. Тези документи обаче не са просто предложения или хипотетични сценарии. Както описва публикуваният днес документ на НАС, целта на презентациите пред SIGDEV е „да се синхронизират проучвателните мероприятия, да се споделят ключовите постижения и да се обменят познания по изкуството на анализа“.

Една от програмите, описани от публикувания наскоро документ на ГКЩ, например е озаглавена „Кралски консиерж“ и по нея британската служба прихваща имейли за хотелски резервации, за да може да подложи гостите на хотелите на електронно следене. В нея се разглежда също начинът да се „повлияе на избора на хотел“ на пътуващите, за да изберат да отседнат в „разузнавателно удобни“ хотели. Документът пита: „Можем ли да повлияем на техния избор на хотел? Можем ли да отменим тяхното посещение?“

Наскоро Шпигел и NBC News независимо един от друг потвърдиха, че програмата „Кралска камериерка“ е реализирана и се използва мащабно. Германското списание писа, че „повече от три години ГКЩ разполага със система за автоматично следене на хотелските резервации в поне 350 луксозни хотела по цял свят, за да набелязва, търси и анализира резервациите, за да открива дипломати и държавни служители“. NBC разкри, че „разузнавателната служба използва информацията, за да шпионира човешки обекти чрез „технически операции с непосредствен достъп“, които могат да включват подслушване на телефонни разговори и проникване в хотелските компютри, както и изпращане на служители от разузнаването да наблюдават обектите лично в хотелите“.

Документът на ГКЩ, който публикуваме, изрично разглежда използването на социални мрежи като Туитър, както и други средства за комуникация като имейл, за разпространяване на държавна пропаганда – терминът е на ГКЩ, не е мой – по интернет.

(Документът на ГКЩ разглежда и практика, наречена „набиране на доверени лица“, която NBC описва като „мероприятие за избор на журналисти, които могат да се използват за разпространяване на информация“, която държавата иска да бъде разпространена. Според репортажа на NBC, агентите на ГКЩ използват „електронно подслушване за набелязване на небритански журналисти, които след това се манипулират, за да подават информация на обекта на секретната кампания“. След това „задачата на журналиста е да осигури достъп до обекта, например за интервю“. Анонимни източници, чиито функции NBC не уточнява, претендирали навремето, че ГКЩ не била използвала метода.)

Дали държавите изобщо трябва да разпространяват публично политическа пропаганда е спорен въпрос сам по себе си. Подобни дейности са забранени по закон в много страни, включително в САЩ. През 2008 г. Дейвид Барстоу от Ню Йорк Таймс печели награда Пулицър за разкриването на операция в национален мащаб, координирана от Пентагона, при която генерали от запаса от САЩ се представят за „независими анализатори“, привлечени от американски телевизии, които тайно съгласуват своите медийни изяви с Пентагона.

Тъй като законът в САЩ забранява на държавата да провежда политическа пропаганда вътре в страната, тази програма най-вероятно е била подсъдна, но заведени дела няма (въпреки множеството призиви за официални разследвания). Барак Обама, кандидат-президент по това време, в съобщение за пресата от своята предизборна кампания, изразява своята „дълбока загриженост“ от програмата на Пентагона, която по неговите думи целяла да „манипулира общественото доверие“.

Пропагандата сред населението на чужди страни по принцип винаги е била законово по-допустима. Трудно е обаче да се определи как държавната пропаганда може да се разграничи на такава за вътрешна и външна консумация в електронната ера. Ако американските разузнавателни служби възприемат тактиката на ГКЩ да „формират кампании със „заразителни“ послания“, законовият проблем е очевиден: една „заразителна“ пропагандна кампания в интернет по дефиниция почти сигурно ще повлияе на гражданите както на собствената, така и на чужди страни.

От своя страна ГКЩ отказва да отговаря официално на конкретни въпроси, като изпраща шаблонния си текст, който използва независимо от темата на журналистическото питане: „ГКЩ работи съгласно строга законова и подзаконова рамка, която гарантира, че нашите действия са разрешени, необходими и съобразени, и подлежат на строг контрол“. НАС отказва коментар.

Тези документи обаче, заедно с разкритата от АП програма за фалшив „Кубински Туитър“, подчертават колко агресивно западните държави експлоатират интернет като средство за манипулиране на политическата дейност и фабрикуване на политическия дебат.

Тези програми, изпълнявани секретно и с незначителен контрол (очевидно никой в Конгреса не знае нищо по-подробно за програмата „Кубински Туитър“), застрашават самия характер на интернет, тъй като държавно-разпространяваната пропаганда се маскира като свободно слово и организиране в мрежата. По този начин потребителят в интернет не разполага с почти никакви средства да разбере дали не е изложен, без да подозира, на пропаганда от собствената му държава, което именно прави това средство толкова привлекателно за разузнавателните служби, толкова мощно и опасно.

Глен Грийнуолд

The Intercept

4 април 2014 г.

Адрес на статията
Етикети: , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*