Роботронната Революция, кризата и войната

2qixqxf

Кризата на ЕС, започнала след “тридесетте славни” следвоенни години, е част от глобалната криза на световния капитализъм. От няколко десетилетия светът е разтърсван периодично от нейните трусове, чийто край нобеловите лауреати и “експертите-сеизмолози” в икономиката и финансите оповестяват успокоително и… упоително. Когато през 1987 г. се разрази една от поредните финансови бури, чиито вълни погълнаха дребни, средни и едри състояния за трилиони долари, сред хорът от ободряващи певци, които възвестяваха нейния финал и виждаха “светлина в края на тунела”, един от малцината трезви гласове сред силните на деня, които се чуха, беше този на покойния архиепископ на Париж – кардинал Жан-Мари Люстиже, който каза: “От днешната криза ще излезем, може би, след 50 години…”, без да уточни защо и по какъв начин. И тогава, както и при сегашната вълна, започнала издигането си през 2008 г., експертите и политиците казваха, че се касае за финансова криза, която е засегнала и реалната сфера на икономиката, но тя ще премине и “пак ще дойдат хубавите дни”.

В действителност, става дума за криза на господстващата социал-икономическа и политическа система, наченала през 70-те години на миналия век, която оттогава продължава да разтърсва апериодично болния обществен организъм. Ние не твърдим, че последните й пристъпи от 2008 г. насам, вещаят края на системата. Ще има нови краткотрайни оживления, преди тя да ни приближи до момента на бифуркациите в който “размахът на крилата на пеперудата ще бъде достатъчен”.

Тази всестранна и всеобхватна криза е несравнима с коя и да е от предишните, и е резултат от извършващата се пред очите ни Роботронна революция (Р.Р.), която е нейната обективна и незаобиколима основа. Новите технологии в производството, в услугите и в средствата за комуникация, в обработването и разпространението на информацията, в които са обединени роботи и компютри (електроника), навлизането на информатиката и кибернетиката в икономиката, науката и културата революционизират с космически скорости всички области на живота и ускоряват мълниеносно историческите и политически процеси. Това, неизбежно ще доведе до изкореняване на всички институции на днешния свят, до радикална промяна на всякакви отношения в него и до “съревнование при извършването на социалната революция в намиращите се на различно ниво на развитие зони на световния капитализъм”.

Намалявайки броя на заетите в икономиката, Р.Р. води до свиването на производителния и общественополезен човешки труд изобщо и на наемния в частност, и като следствие,намалява принадената стойност, която е основата на печалбата и съкращава броя на платежоспособните консуматори. Заедно с пазара се свиват и печалбите, които поради разгъващата се Роботронна революция ще започнат да клонят към нула. Капиталистическата система се оказва застрашена в корена си – печалбарството.

Р.Р. минира пазара, засилва конкуренцията, която от своя страна ускорява концентрацията и централизацията с поглъщането на едрите капитали от най-едрите и подчинението на държавите на свръхдържавите, с което се ликвидира дори формалната и фасадна демокрация, както и така наречените национална независимост и интереси. Така конкуренцията, т.е. съвкупността от мерки и политики на капитала, целящи увеличение на печалбите чрез дъмпинги и инвестиции, ускорява Р.Р., а тя – края на капитализма. Колкото повече се инвестира, толкова по-непреодолима става кризата. “Националните” капитали ще бъдат принудени да търсят отдушници във всички посоки и във всички сфери, но възможностите им са ограничени. Върху арената на световния пазар вече са се настанили или тепърва ще пристигнат новите конкуренти. Там си дават сражения най-напредналите в Р.Р. финансово-търговски и военно-промишлени комплекси. Изправена пред всеобщия фалит на “приятели” и “врагове”, капиталистическата машина ще бъде принудена да работи все повече на “празни обороти”.

Временните оживления сред спекуланти и аферисти са измамни и са за сметка на “партньорите” и на по-изостаналите в развитието си “национални” капитали. Последните, шибани от конкуренцията разбират, че се води борба на живот и смърт и също ще заложат на Р.Р. Но, извършвайки я у себе си, те ще изнесат проблемите си на континенталните и на световния пазари, които стават тесни и недостъпни. В подобна перспектива, капиталистите ще бъдат принуждавани да продават на кредити, които никога няма да бъдат погасени.

Кредитите се поглъщат най-вече от държавите, но бюджетните приходи, с които ще се изплащат лихвите на кредиторите, идват от скубането на перушината на поданниците, под формата на данъци, емитиране на “ценни книжа”, заеми и т.н. Това ще добавя нови гордиеви възли към съзряващите класови и международни конфликти. С погасяването на вътрешните заеми (които възлизат на трилиони долари) и на годишните бюджетни дефицити от стотици милиарди долари, финансовият и монополистически капитализъм на Запада ще се опита да задължи целия свят. От друга страна, за да съхрани механизма на стоковото производство и неговия мотор – печалбата, капиталът си създава палиативен пазар с почти фиктивни купувачи. Сред тях, едни от най едрите са борсите и… армиите. Те са последните вътрешни отдушници за господарите на днешното общество. Тази финансова и икономическа политика и спътстващите я борсови спекулации поляризират обществото във всяка от страните, разделяйки го на малцина нови богаташи и на стотици милиони “нови бедни”; на “хубавите” и непристъпни квартали, в които живеят обградените от частни преторианци милиардери и превърнатият в архипелаг от гета на омразата и мизерията “пети свят”, който вече не може да бъде локализиран географски…

Оставайки в капиталистическата си и властническа черупка, със сегашните социалноикономически, политически и военнополицейски йерархически структури, с отношенията на командване и подчиненост и с формите на собственост, производство и разпределение, това общество, основано върху държавността и експлоатацията, е осъдено да се въоръжава! То няма друг избор и изход! При запазване на старите обществени структури и отношения, въоръжаването е пряко следствие от Роботронната Революция и тук никакви реформатори, хуманисти, пацифисти, еколози, д-ва за защита на животните или “общественно мнение”, не могат да променят нищо, дори да го желаеха искренно.

В своя марш към свръхвъоръжаване, военнопромишлените комплекси повличат със себе си всички останали – малки, средни и големи. Така стигаме до втория невралгичен пункт върху планетарната сцена, където цяла верига от проблеми комплицира и изостря още повече международната обстановка, ескалира и размножава конфликти от всякакво естество, дестабилизирайки социалното и интернационално статукво.

Казахме, че изоставащите в развитието на Р.Р. у себе си, са осъдени да я извършат, ако не искат да бъдат удушени от конкуренцията. Но, за да сторят това и да продължат своя курс на свръхмилитаризация (с всички свръхмодерни, сеещи масова смърт оръжия на една нова “звездна война”), освен от астрономически финансови средства, които ще търсят от конкуриращите се свръхдържави и мулти- и транснационалните компании, те ще се нуждаят от реформи в ширина и дълбочина, засягащи всичко – от реорганизацията на икономическите отношения и от нова организация на индустриалното и селскостопанско производство и тяхното управление, през откриването на простори за обмяната на мисли и информации, на изследвания и учебни програми, чак до външната си и вътрешна политика. Тоест, те ще се нуждаят от своего рода… “гласности и перестройки”. До какво водят те, вече знаем от опита на покойния СССР.

***

 Роботронната Революция (Р.Р.) и средната класа

 Понеже принадената стойност намалява обективно (по-малко “работни ръце”), тя се преразпределя в полза на едрия капитал, за сметка на V-то съсловие и разорената дребна буржоазия, която също става жертва на кризата.

Вместо да плащат нормални работни заплати, капиталистите, стремейки се към максимални печалби, съкращават доходите на своите работници. Същата е “съдбата” и на т. нар. средна класа, поради което растящото потребителско търсене на жителите от “богатите” западни страни отдавна не отговаря на реалните им “заработки”. Тази класа обаче се считаше за база на днешното общество с господстващите в него “елити”, на държавността, на пазара и на социалната, икономическата и финансовата му стабилност. Нейният произход ни обясняваха с трудолюбието, с умението да се “мисли творчески”, да се намират “свежи предприемачески решения” и най-вече с “равните шансове” за “деловия успех на деловите хора”, който се измерва с големината (обема) на печалбите, на натрупаното имущество, на банковите сметки и с дебелината на портфейлите.

Няма да се спираме върху разните “теории” за “средната класа”, с нейните 9 слоя (по три горе, долу и в средата й), които позволяват всякакви манипулации и мистификации. Басните за трудолюбие, частна собственост и заинтересованост на “инвеститорите”, като мотор на развитието се опровергават от финансовите спекулации и от ръста на богатствата на увеличаващия се брой милиардери. Така наречените подпомагания на “малките и средни предприятия” са от лукаваго. Данните сочат неопровержимо, че “средната класа” продължава да се разорява. От анализа им и отражението на сегашната криза на капитализма върху нея, се оказва, че този социален феномен е временен, ефемерен и… “случаен”.

Например, в държавите на “златния милиард”, към който принадлежи част от населението на членуващите в ЕС страни, отпреди разширението му на Изток, през 70-те години на ХХ век, нейният дял се е изчислявал на внушителните 60 – 70 % от обитателите им. Това положение започна да се променя с наченалата в края на 80-те години глобализация, когато реалните доходи на “средната класа” престанаха да растат, вследствие на което процентите й в населението започнаха да се съкращават. Затова изследването на тенденциите и на промените, които се извършват в нея, са от изключително значение.

“Рецесията”, която мнозина допускат, че може да разруши и ЕС, като наруши интернационалното статукво, връщайки го в предвоенната епоха, ще засегне и сегашното социално статукво. Неговото миниране поставя в дневния ред “гибелта на средната класа”… Нейната ерозия и край е социален процес, който по важност и влияние върху хода на историята не отстъпва на изчезването на селяните през ХХ век в свръхразвитите страни или наченалото преди няколко десетилетия стопяване на индустриалния пролетариат. Краят на средната класа ще ликвидира социалната опора на капиталистическото общество и заедно с лавинообразно растящото Петото съсловие, вещае рухването на социалния мир в “консуматорското общество”…

Европейската “средна класа” обеднява, поради което някои предричат нейния “край”. Например, един японски американец, бизнесмен и писател-апологет на “трудолюбието и талантливостта” на богатите, пише:

“В близките десетина години ще станем свидетели на обедняването на средната класа на Запада, чиито представители ще попълнят масово редиците на “унижените и оскърбените”. В съвременния стадий на еволюционния процес тази класа ще бъде като мамутите. Последиците от глобализацията и техническият прогрес ще станат наказание за онези, на които не достигат ум, богатство или дързост, за да използват промените в своя полза.”

Бурният процес на разслоение и ерозия на “средната класа”, продължи и през 90-те години на ХХ-ти век с разрушаването й в Аржентина, Бразилия и Мексико, като вече обхваща всички страни на развития Запад, включая и такива “острови на благоденствието”, като Норвегия или Нова Зеландия.Социолозите побързаха да внесат успокоение, твърдейки че процесът се компенсира от “глобализацията и преразпределянето на средната класа и стремителния й ръст в развиващите се страни”, сред които се нареждат демографски гиганти като Китай, Индия или Бразилия. Последните са вън от обсега на настоящата поредица от статии, но си струва да упоменем разтегливостта на различните “методики” и критерии, ползвани от “учените” при дефинирането им: напр., долната граница на доходите на “новите средни класи в развиващите се страни” е свалена от 300 до 60 щатски долара месечно или от 400 до 80 лева, което си е жива мизерия дори за БГ-република!!! В същото време, в богатата и стояща вън от ЕС Швейцария се проведе референдум за въвеждане на минимална месечна работна заплата от 4000 швейцарски франка и ограничаване размера на банкерските заплати до едногодишната на най-ниско платения банков служител. (Сега средната заплата на швейцарските банкери надхвърля 1000 пъти тази на “нисшите”.) Въпросните 4000 франка или 3300 евро според Швейцарския синдикален съюз са необходими за гарантиране на “достоен начин на живот”, от който понастоящем са лишени 400 хиляди швейцарци. (В тези сметки не влизат гастарбайтерите, които са 23 % от населението.)

Върху фона на кризата, новите “средни класи” от развиващия се Трети свят, едва ли ще имат “съдба”, по-различна от тези на “Златния милиард”.

Работещият през “славните следвоенни десетилетия” механизъм на постоянно повишаване на стандарта, социалното положение и благосъстоянието на “средняците” повече не функционира. Освен с края на растящите доходи, поради световната конкуренция на пазара на труда, средните класи в ЕС, САЩ и другите развити страни обедняват следствие ръста на цените на енергията и суровините, на имотите, на образованието, особено на висшето, включително в страни където до скоро то беше безплатно като в Германия и Франция, на медицинските услуги, на пенсионното осигуряване, помощите за безработните и за младите. Към това се добавят съкращенията на работните места, повишаването на трудовата възраст до 68 и повече години и растящата безработица. Поради невъзможността да изплащат заемите, “средняците” престанаха да живеят на кредит и започват да изпитват напрежения и тревоги за утрешния ден и за бъдещето на децата си. Вече я няма увереността, че “утре ще бъдем по-добре от вчера”, което води до мрачни настроения в средите на “опората на гражданския и социален мир”. Не друг, а “самият” холандски крал Вилхелм-Александър в средата на септември 2013 г., пристигайки със златна карета, обяви пред парламента за “края на великата и хубава западна епоха на средните класи”. Той заяви: “Социалната държава на ХХ век повече не съществува. Предстои преход към “общество на активното участие”, в което всеки е длъжен да поеме в свои ръце отговорността за собственото си бъдеще.”

С това кралят, като че ли предвеща тържеството на “закона на джунглите” и максимата на Хобс: “Човек за човека, е вълк!”

Прочее, всичко това е “естественно” за капитализма. Като всяко класово общество, той е една асоциална, икономическа, политическа и идеологическа система на господство и експлоатация. В нея всичко се превръща в стока или в акция и става обект на търговски и финансови спекулации. Нейните апологети твърдят, че стоково-паричните и пазарни отношения, които са една от основите на тоталното господство на капитала, са универсални, естествени, вечни и непреодолими от каквито и да е човешки усилия. Но от една страна Р.Р. съкращава работните ръце, а от друга частната собственост върху “средствата за производство” (автоматизирани заводи, аграрни стопанства и лаборатории), транспорт и комуникации, вериги за снабдяване и разпределение на продуктите и услугите лишават от средства за съществувание милионите безработни, изхвърлени на улицата от новите технологии. (Държавната собственост също е частна – на онази корумпирана част от обществото, която притежава, упражнява и злоупотребява с властта.) Пред осъденото на мизерия V-о съсловие, увеличено с пришълците от разорената “средна класа”, не остават много пътища към източниците на живота, които са окупирани от елитите!

Необратимото и невъстановимо разрушаване на интернационалното и социално статукво, което е детерминирано от социаликономическа и политическа система, прави неизбежна вероятността кризата на капитализма да се развихри с още по-голяма сила и да се изгуби контрол над управлението й – всички условия за това са налице. Системата е в смъртна опасност. Могат да ни кажат: капитализмът преживя много други кризи и винаги излизаше от тях по-силен, по-концентриран и централизиран, по-чудовищен.

Ние не твърдим, че настъпва краят на света. Илюзия е да вярваме, че поради настоящата криза, капитализмът ще рухне. Още по-малко от само себе си. Чудовището вероятно ще оцелее и ще убива още. В курса на историята през последните 100 години и особено от времето на Великата депресия от 1929 г. капиталът съумя да си изкове институции (сред които не на последно място – разширяващата се система от наказателни заведения) и инструменти за интервенция, най-вече посредством политиките на Световната, Европейската и Централните банки, които му позволяваха да “управлява кризите”, да смекчава техните най-разрушителни въздействия, но никога тези реорганизации в господството на капитала не премахнаха неговите непреходни и непримирими противоречия. Следователно, човечеството ще бъде душено още от застаряващата му костелива ръка, не само на “Юг”, където продължава “мълчаливият геноцид на най-бедните”, за който абсолютна отговорност носят капитала и властта. Но, в епохата на Р.Р., ще става все по-невъзможно да се премахнат противоречията на системата, а кризата ще ги води към тяхната кулминация и пароксизъм.

***

Роботронната Революция (Р.Р.), като фактор на Социалната

 През предстоящите години революционната криза и перспективите, които се откриват пред човечеството, ще нарастват вследствие нахлуването на процеса на АВТОМАТИЗАЦИЯ във всички сфери: наука, изследвания, статистика, услуги, производство, разпределение, управление, планиране и т.н. Основата на този процес е съединението на компютрите с роботи. Те създават инфраструктурата на нов свят, в който човекът ще бъде освободен от тежкия, напрегнат и задължителен труд. Този труд, който е бил досега една от причините паразитите да го избягват, да го стоварват на други и да експлоатират, извършващите го в различни форми: робство, крепостничество или наемен труд, и като следствие – изграждането на апарата за принуда и насилие – държавата, с чиято помощ се поддържа класовата структура на обществото с неговата пирамидална йерархия, централизъм, командване и подчинение.

За пръв път в историята на човешките общества, наред с унищожението на принудителния труд, автоматизацията създава свободно време за всяка и всеки, технически и комуникационни възможности за задоволяване на индивидуалните нужди и за информиране на всички нива, както и за пряко участие в управлението на обществените дела чрез избора на решение на въпросите от всяка сфера и всякакъв обхват, благодарение на информатиката. При това, става възможно прякото участие в управлението (самоуправлението или пряката демокрация), дори в планетарен мащаб, а не в рамките на патриархалните и изолирани селски общини, на “свободните градове” от средновековието или на удавените в кръв революционни опити за замяна на властта с анархия от Парижката комуна насам.

От друга страна, този процес, който за кратко наричаме роботронна революция (Р.Р.), предизвиква пред очите ни социалната смърт на класите в индустриалното общество и остатъците им от предишните цивилизации. Най-напред от социал-икономическия живот изчезват селяните и занаятчиите – в най-напредналите страни днес те представляват едва няколко процента от населението. След това процесът обхваща наемните работници в индустрии, в услуги, в лабораторните работи и дори в част от научните изследвания. Навярно, със създаването на изкуствения интелект, Р.Р. няма да закъснее да навлезе и в културата и в изкуството.

НО БЕЗ НАЕМЕН ТРУД, НЯМА И КАПИТАЛ!

Свиването на броя на заетите в производството и в спомагателните сфери, където се създава принадената стойност и се реализират печалбите, влече след себе си и смъртта на капитала, растящ от експлоатацията на наемния труд.

В момента, в който автоматизацията стане тотална, частната собственост върху заводи, фабрики, мини, стопанства и т.н., както и върху продукцията става безмислена, защото продуктите не могат да бъдат продавани на лишените от труд, заплати и собственост бивши пролетарии, селяни, занаятчии и т.н., при това с печалба. От този момент нататък и “законите” на стоковото стопанство и пазара стават невалидни. Съхранението на класите, неравенството и властта в едно общество, в което експлоатацията на чуждия труд не може да съществува, поради това че роботронната революция го е заместила с роботите, трябва да се базира изключително върху извън-икономическата принуда на държавата както е било при робството и феодализма. Но, Р.Р. подготвя и нейната смърт. Този проблем е разгледан в брошурата “Р.Р. и КРАЯТ НА ДЪРЖАВАТА”, която интересуващите се могат да намерят в интернет, посредством:

http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/robotron.html

Със своите догми и “идеали”, привържениците на пазарната демокрация само доказват, че са в закъснение с една епоха в анализите си на предизвиканата от собствената им система криза на капиталистическото общество. Защото Р.Р. навлиза в него, в ролята си на велик дестабилизатор. Тя води до ерозия на социалните, икономически и политически структури, като извършва далече отиващи промени в класите и в професионалните слоеве, създавайки чрез безработицата нов революционен потенциал. Тези проблеми са разгледани в друга поредица от статии: “АПОКАЛИПСИС – КОГА?”, чиято публикация започна от брой № 8 на “Свободна Мисъл” (през август 2012).

Научно-техническата революция прави необходими и неотложни промените в организацията и планирането на производствения процес, във формите на собственост, в разпределението и потреблението на продукти и информации, в ползването на ресурсите за лични и обществени нужди – с две думи – промени в цялата обществена организация. Те обаче са в тотално противоречие и несъответствие с частната собственост на капиталистическата класа във всички сфери на живота, с привилегированото положение на едрата буржоазия, която е станала още по-паразитна и по-невежествена, поради сигурността, която милиардите и милионите гарантират за десетки нейни поколения от наследници, с охраната на тяхния статут и богатства от административната и военно-полицейска бюрокрация, с душещата свободния дух централизация и командване от страна на държавната машина, с полицейско-чиновническите наклонности при решаване на социалните, икономически и културни проблеми на обществото, с потискането на творческите възможности и инициативи на “нисшите” класи и поглъщането на средните от едрите и най-едрите.

Тези отношения и господарски методи на управление на социалните процеси бяха годни в прежните и настоящата класови “цивилизации” на грабежа и камшика, но приложени успоредно с компютрите и роботите в един свят, в който науката, познанията, обмяната на информация, свободата на лични и колективни начинания и творчество, и освободеният от бюрокрацията и нуждите човешки интелект играят и ще играят все по-голяма роля, водят и могат да доведат само до още по-дълбоки кризи.

Създавайки материалните и технологически предпоставки за реализиране на социалната революция, роботронната отваря вратите пред идеите за изграждане на нов свят, с нови начини на регулиране на отношенията между човешките личности, групи и населения на различните райони и страни – от центъра до перифериите на Глобалната Империя на капитала. С това Р.Р. прави още по-анахронични и непоносими полицейските методи и принципи на функциониране на системата. Заедно с това, тя дестабилизира и международното статукво.

Поради неравномерното икономическо развитие и конкуренцията, на сцената излизат нови империалистически свръх-сили, които се стремят да изместят старите от завоюваните в миналото “сфери на влияние”. Тяхната експанзия принуждава, слизащите по стълбата на военнопромишлените комплекси капиталистически динозаври да заложат на още по-ускореното разгъване на наченалата научно-техническа революция, което стеснява все повече световния пазар и засилва борбите за овладяването му. Очертават се много и от всевъзможно естество – търговски, инвестиционно-дъмпингови, дипломатически и военни конфликти с различен обхват – от локален и регионален до планетарен, сеещи смърт и разрушения, като в Оруеловия свят.

Изоставането в “съревнованието” води до пречупване острието на империалистическата експанзия, която е служила като отдушник на вътрешните кризи, до свиване и изтласкване на имперското присъствие на изоставащите в света под натиска на мултинационалния и транснационален частен капитализъм.

Това поставя пред всеки кандидат-наследник на “Рим” да направи своя избор между статута на второразрядна, “провинциална” сила с всички произтичащи от това последици ИЛИ, с цената на “стъпки в неизвестността” (във вътрешната и външна политика) да се опита да се “преустрои”, за да отвори вратите пред Р.Р. НО точно тук властниците и експлоататорите се изправят пред една нерешима дилема: нейните класови интереси и съхранението на господството им изискват това отваряне да се придружава от затваряне на вратите пред Социалната революция, с която е бременна Империята.

При подобни тенденции, които все повече ще доминират живота на днешното общество, какво остава на тези, които искат да съхранят на всяка цена агонизиращите социални отношения на неравенство и привилегии и охраняващите ги институции на властта? Тоест, какво остава на властващите паразити? И какво на човечеството, което за пръв път в цялото си съществуване има реалните възможности за една тотална еманципация от принудителния труд, от властта и от експлоатацията във всичките им форми, за да постави началото на разселването и очовечаването на космоса през идните нови хилядилетия?

С големи скорости властници и човеци приближават кръстопът, от който пътищата водят или към едно МОДЕРНО И ПЛАНЕТАРНО ИЗДАНИЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ – с партийци вместо патриции, роботи вместо роби и едно лумпенизирано население, с неизбежно придружаващите ги декаданс, византийски интриги, кръвопролитни борби за властта от горе до долу, системно и поставено на “научни основи” оглупяване на поданниците, ИЛИ към една СВЕТОВНА, САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ ФЕДЕРАЦИЯ на всички човешки групи, населени пунктове и народи от всички континенти.

И така, РИМ ИЛИ АНАРХИЯ – тази е истинската алтернатива за човешкия род в настъпващия ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК!

***

zqevoyqrqng

Тези процеси и “идеалите” на силните на деня, създават интернационални и социални “напрежения”, които водят към кризи и конфликти, в сравнение с които всичко което познаваше капитализма до сега, ще прилича на буря в чаша вода. В този смисъл, РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ С ПОСЛЕДИЦИТЕ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ, КОИТО РАЗКРИВА, Е КАТАЛИЗАТОР НА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ ЕКСПЛОЗИИ И МАТЕРИАЛНА ОСНОВА НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ.

Проблематиката, която повдига Р.Р., поставя изисквания и пред нашата пропаганда. Промените ще засегнат всички и всичко – от теорията и програмата на Социалната революция до начина на организиране, средствата и методите ни на борба с държавата и капитала.

Много от наследените от 19 век лозунги стават негодни, като мобилизиращ масите фактор. Някои основни, като “Земята на селяните” или “Фабриките на работниците” ще станат съвършенно безсмислени и несъстоятелни, защото тези класи и да не изчезнат в близко бъдеще, ще продължат да свиват относителния си дял сред населението в активна възраст. Земята и фабриките не могат да бъдат предадени в ръцете на фантоми и едва ли би било справедливо един огромен автоматизиран завод за автомобили или житните поля на цяла една област, обработвани с телеуправляеми трактори, сеялки и комбаини, – и в двата случая, обслужвани от по няколко дузини специалисти – да бъдат превърнати в тяхна колективна собственост?!

Очевидно, ще ни се налагат все повече и по-радикални промени в програмите, в исканията и пропагандата ни изобщо, все повече лозунги, като зовът: “Искаме работа и хляб!”, ще се заменят от искания за създаване на комплексни и равни за всички възможности и условия за свободно избираното и хармонично развитие на човешките личности. За свободното асоцииране на техните творчески усилия, за развитие между тях на солидарността и на взаимопомощта, с оглед великото бъдеще, което предстои на човешкия род.

160px-Георги_Константинов_Георгиев

Георги Константинов

Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*