Взаимопомощта – фактор на оцеляването

10608978_10203333904886223_1330718151_n

 

Това лято бе белязано от сравнително много проливни дъждове, опустошителни градушки и тежки наводнения. Наводнението във варненския квартал “Аспарухово” отне десетки човешки животи. Най-скорошното наводнение – това в Мизия, отне още два. Стотици хора останаха без подслон,покъщнина и препитание. За съжаление, тези две трагедии само загатват това, което ни очаква в бъдеще. Те ни разкриха истинското лице на институциите самопровъзгласили се за съществуващи в услуга на хората, а всъщност ограбващи и унищожаващи всичко попаднало в тяхната юрисдикция.

Цялата водна инфраструктура на страната, ограбвана вече повече от двадесет години и оставена да се саморазрушава започна да прави точно това – да се саморазрушава. Занемарените станции над Аспарухово, ЗАКОННИТЕ строежи на заведения върху отводнителните канали, разпадналите се язовири в Мизия – те не са единичен нещастен случай . Такова е положението в цялата страна. Институциите, които ни караха да плащаме данъци, ги употребиха за лична облага и ни оставиха да умираме в разрухата причинена от тяхната алчност и некомпетентност. И не само това. Дори в дните на бедствието, когато институциите трябваше да защитят правото си на съществуване, като направят някаква организация за подпомагане на пострадалите, те се оказаха напълно безпомощни и безполезни.

Във Варна, общината не само не можа да осигури елементарна екипировка и дезинфектанти за стотиците доброволци, но дори не се и опита. В Мизия пък, общинарите оставиха дарителите да чакат часове пред пункта, който самите те бяха обявили за раздаване на помощи. За поставянето на кутия за дарения пък се оказа че трябва да се свика специална общинска комисия, която да ръководи поставянето на кутията най-рано в три-дневен срок. Тези абсурди показват несъстоятелността на институциите самопровъзгласили се за опора на обществената организация.

10614914_10203333905486238_627577330_o

За тези, които оправдаваха техните лъжи и кражби с необходимостта им в бедствени положения, сега вече картинката е напълно ясна. Институциите, в този им вид са излишни! Единственото, което спаси хората от хаоса и успя да окаже адекватна помощ на пострадалите, беше чувството за солидарност и взаимопомощ, което изкара стотици хора от уютните им домове и ги превърна в доброволци в най-тежко пострадалите райони.

Доброволческите самоорганизирани групи създадоха стройна организация, която включваше няколко града и хиляди участници. Те успяха да разпределят групите по места, храните и консумативите, пътуващи от различни градове към пострадалите места. Те обикаляха от къща на къща за да се уверят, че помощите отиват там където са най-нужни. Нагазиха в най-дълбоката кал, въпреки опасността от зарази и нови свлачища. И това, което ги накара да го направят не беше някакво административно задължение, нито заповедта на някой висшестоящ или заплахите на органите на реда. Това, което ги прати там бе чувството на състрадание, дълг и взаимопомощ, но най-вече, чувството за общност. Макар и спорадично и проявяващо се най-вече по време на криза, именно това чувство на принадлежност и желание за участие в обществените дела е това, което крепи обществото ни. Не кмета, не президента или друг паразит, набеден за „обединител“ на хората.

10588778_10203333905406236_1108217559_n

10589913_10203333905366235_1846031273_n

10609325_10203333904766220_984759039_n

Крайно време е да осъзнаем това и да спрем да делегираме доверието си на безполезни и дори вредни институции и политици. Време е да спрем да плащаме данъци, които отиват за кокаин и проститутки на държавниците и да започнем да влагаме заделените пари за обществено полезни дела.

 Евгени

Етикети: , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. НАВОДНЕНИЯ: отговорът на биологичното земеделие
    http://bulgaria.indymedia.org/article/6703

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*