‘’Една последна нощ’’ или смъртта на двама велики поети

big-cover-hristo-karastoyanov-web1

Въоръжени със слово, с перо, с думи тежки, статии, публикации във вестници и списания…револвери и бомби. Те, двамата поети – величави, но забравени. Живеещи по-време на една прогнила, гнусна епоха (точно като днешната). Светилници огряващи тъмната прокоба на своето съвремие.

Историята написана от свидетелите десетилетия по-късно, история позната и неизвестна, обладана, манипулирана останала зад кулисите на времената променящи нашите представи за ценности. История на два човешки живота, всъщност съдба и история на поколения хора в една изстрадала, пострадала и настрадала се България на двадесетия (и първи )век!

Какво научихме от тях, какво запомнихме – има ли смисъл всичко за което те са живели, творили и пели…? Във времената в които живеем, какъв е смисълът те да бъдат споменувани? Колцина са хората живеещи в нашето време отдадени на поезия, изкуство или кауза – безкористно и во веки.. както революционерите които се опитвам(е) да (не) забавим . Кои сме ний, че да ги аплодираме, адмирираме, съдим или критикуваме? Историята ги е забравила, но ние ги помним – Гео и Георги…

10351669_871514156195313_142990350271008850_n

Съдбата ги среща, не е случайно и двамата се познават задочно и двамата са таланти. Единият пише стихове и поеми в стая обширна – просторна върху деск модерен от дъб или махагон. „Кръз дима на пожарите се издига и бие ушите ти вика на убитите, рева на мъченици безброй върху клади горящи дърва: – Кой излъга нашата вяра?“ – Гео Милев „Септември’’

Другият стиховете си твори сред гори вековни под дъждове поройни, а четивото написано с молив от въглен върху папирос износен, дума по дума …. „Вериги в нощта коваха нищи духом с закана злобна срещу мен и налетяха те яростно и вкупом, но аз останах несломен“. Георги Василев Шейтанов, Списание „Свободно общество“ октомври-ноември 1923г, …

10270332_871508739529188_3896147797028314370_n

Георги Шейтанов, първия от ляво на дясно. Останалите на снимката са Желю Грозев и Димитър Цонев

И днес почти девет десетилетия след тяхната смърт ( в една и съща нощ) ние хората споделящи ( все още макар и от части, непълно, но без капка щтестлавие) идеите и идеалите на тези велики поети – желаем, информация, актуализация , реабилитация… вместо манипулация на тяхното име и дело. Те го заслужават … Гео Милев и Георги Шейтанов – създателите на „Пламък”, създателите на една нова епоха… Хора, които не бива и не могат да бъдат забравени…

Любен Ханджиев

Етикети: , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*