Никос Мазиотис: Борбата продължава!

ΔΙΚΗ ΕΠΑΝΑΣΤΑΣΤΙΚΟΥ ΑΓΩΝΑ  ΜΑΖΙΩΤΗ

 

Намирайки се в затвора „Коридалос“ в Атина, другарят Никос Мазиотис дава това  интервю за гръцкия интернет сайт “Вестник на редакторите“ , публикувано на 15 август 2014г.

В интервюто той защитава въоръжената борба, която според него „днес повече от всякога е не само политически оправдана, необходима и ефективна, но е и определящ фактор за създаването на проблеми и конфликти в Системата, които да я подкопаят до нейния окончателен крах“.

Поема политическата отговорност за действията на „Революционна борба“, за атаката с кола – бомба срещу Гръцката Централна Банка, която в момента не е нищо повече от  филиал на Международния валутен фонд в Гърция.

Говори за ареста му, обяснява ситуацията около престрелката в квартала „Монастираки“, когато бяха ранени и двама случайни чуждестранни туристи.

Изразява увереност в подкрепата сред гръцката общественост, която имат действията на „Революционна борба“ и изпраща послание на намиращата се на свобода негова спътничка в живота Пола Рупа: „Добре съм, духът ми е на висота. Остани свободна и отгледай нашият син. Въпреки неуспехите, Борбата продължава!“

Няколко часа по-късно на същия 15 август в „Индимедия Атина“ беше публикувано изявление до гръцката общественост от Пола Рупа в което тя заявява: „ Няма да се предам, ще продължа Борбата, да дойдат да ме арестуват ако могат!“

Едно интервю на Катерина Кати.

Ти си член на “ Революционна борба“, една въоръжена анархистична организация! Защо избра точно въоръжената борба като метод на действие?

Въоръжената борба е неразделна част от борбата за Социална Революция. Неделима част от всяко едно революционно движение, което си е поставило за цел да премахне Капитализма и Държавата. Съществува неразривна връзка между “революционно движение“ и “въоръжена борба“, до такава степен, че за една истинска Революция, задължително е нужна и въоръжената борба. Защото погледнато исторически, никога не е имало успешна революция, която да не е била въоръжена.

Въоръжената борба е мощно средство и политическите послания които изпраща са много силни, демонстрирайки цялостната ни политическа концепция и анализ за това какво правим, защо го правим, какво искаме и какво целим. Ние в „Революционна борба“ вярваме, че с въоръжените действия можем да достигнем до възможно най-голям процент от народа и да изпратим послание за необходимостта от Социална Революция, смъкване на капиталистическия режим и Държавата.

Днес, в Гърция ( а и не само), във времената на най-свирепа атака на империалистическия капитал, когато Меморандумите, Тройката и гръцката държава прилагат политика на Социален Геноцид, въоръжената борба е необходима както никога досега.

През 2009г, в началото на Кризата, когато проблемите на финансова система се превръщаха в дългова криза, изразихме позиция, че момента е настъпил и една революционна борба в Гърция има големи шансове. В крайна сметка, това, което се случи доведе до края на неолибералния консенсус и делегитимация на икономическата и политическа система в очите на огромното мнозинство от обществото. При тези обстоятелства, насочените въоръжени действия срещу режима, могат да доведат до поредица противоречия в една система разложена от корупция във всичките и звена,сфери и дейности, и да подействат като катализатор за разпространение на дестабилизацията. Тъй като политическата и икономическа глобализация е значително напреднала в условията на взаимозависимост, това повече от всякога прави не само политически необходимо, но и напълно възможно, разпалването на проблеми и конфликти, които да подкопаят системата. Но за да се случи всичко това, трябва да има едно революционно движение, готово да прибегне до използването на оръжие.

10386361_897381983608530_436145218065810292_n

Когато те арестуваха през 2010г, ти пое политическа отговорност за участието ти в Организацията. Какво означава “политическа отговорност“?

Като боец и като член на въоръжена революционна организация, направих това, което сметнах за правилно. Защитих Организацията на която принадлежа, защитих атентатите, които тя направи, защитих и член на организацията, Ламброс Фундас, който беше убит при въоръжен сблъсък с полицията, докато подготвяше поредния удар на организацията срещу правителството. Направихме всичко това, опитвайки се да се противопоставим на Хунтата на гръцкото правителство, МВФ, Европейската Комисия и Европейската Централна Банка, за да не се установи в Гърция съвременния тоталитаризъм и диктат на едрия капитал и на държавата, които международният политически и икономически елит иска да наложи на целия свят, използвайки като камуфлаж световната финансова и икономическа криза.

За нас,поемането на политическата отговорност за действията ни, беше въпрос на чест. Ние не се опитвахме да спасим собствените си кожи. Това беше колективно решение, а не индивидуален избор. Дори и след като бяхме арестувани, ние запазихме непокътнат нашия колектив. И като затворници, останахме членове на „Революционна борба“, съпротивлявахме се и продължаваме да се съпротивляваме, не спирайки да говорим за необходимостта от въоръжена пролетарска контраатака и Социална Революция. Изпращахме послания и лозунги до големите стачки и народни протести срещу първия Меморандум, 2010- 2011г. Същата линия имахме и по време на съдебното дело. Всяка друга нагласа, освен тази за поемане на политическата отговорност, би била предателство спрямо принципите ни и нашите идеали, предателство към нашите жертви, към Ламброс Фундас!

upl531da6e5ce5b1

Ламброс Фундас

Как ще отговориш на тези, които твърдят, че въоръжените действия водят единствено до увеличаване на държавните репресии? Например, след бягството на Христодулос Ксирос, ускориха приемането на законопроекта за затворите тип „С“.

Ако някой си мисли, че борбата за свобода няма да предизвика реакция от страна на държавата и че няма да има последствия, е глупак. Социалната Революция и свалянето на Капитала и Държавата, няма как да се случат, ако революционерите спазват нормите на Наказателния кодекс. Ясно е, че в борбата има незаконни форми на действие и въоръжената борба е именно такава.

В революционните борби за Свобода, във всяка една социална и класова борба, ще има и кръвопролития, ще има затворници, ще има жертви, ще има специални анти-терористични закони и специални затвори за членовете на въоръжените групи. Христос Кацимис, Христос Цуцурис, Христофорос Маринос, Ламброс Фундас (членове на „ЕЛА“, „17 ноември“ и „Революционна борба“, загинали в сражения с полицията, бел.ред.), платиха със собственият си живот цената на борбата с оръжие в ръка.Същото е било и в други исторически епохи, например партизаните от ЕАМ-ЕЛАС (гръцките партизани съпротивляващи се на германците през Втората световна война, бел.ред.), членовете на въоръжени организации в Европа, Латинска Америка – Червените Бригади, Фракция Червена Армия, Аксион Директ, членовете на въоръжени групировки в Турция. Цената която всички те платиха беше смърт във въоръжени сблъсъци, смърт чрез гладни стачки в затворите и дългогодишни присъди.

Аз, като член на “Революционна борба“, никога не съм имал илюзии за цената, която неминуемо ще заплатя за моят избор. Ясно ми е, че това ще е или дългогодишна тежка присъда в затвора, нещо което вече е факт или смърт при евентуален сблъсък с копоите на държавата. В „Монастираки“ можех да бъда убит. Това е нещо, което винаги съм знаел, че може да се случи.

Последствията от борбата за революция и радикална промяна, не означават обаче, че трябва да се откажем. Задължително трябва се вземе под внимание, че цената на избора е двупосочна и важи с пълна сила и за враговете: например, много ченгета са били убити от въоръжени бунтовнически групи, плащайки цената за избора си да служат на властта. Същото важи и за политиците, съдиите и бизнесмените.

На тази теза се уповавах по време на съдебното дело срещу „Революционна борба““, защитавайки нападението на Организацията с автомати „Калашников“ срещу трима полицаи от МАТ (специални части на гръцката полиция за борба с масовите безредици, бел.ред.) в квартал Екзархия през януари 2009г, което беше отмъщение за убийството на Алексис Григоропулос и доведе до нараняване на полицая Адамантиу Матзунис. Матзунис плати цената за избора му да стане полицай в МАТ и оттогава не е на служба в полицията.

На твърденията, че въоръжените действия изострят репресиите, отговарям, че нападенията на въоръжените революционни групи срещу силите на властта, действат като спирачка и намаляват интензивността на полицейското насилие. От друга страна, липсата на въоръжени действия или липсата на заплаха за отмъщение, отприщва репресивните действия на властта. Ако някой си мисли, че е борец или анархист и вярва, че трябва да се действа в рамките на закона, по добре да се присъедини към някоя парламентарна партия , а не да си играе на революционер или анархист. Да провокираме реакцията на държавата, докато се борим срещу нея, е нещо нормално. Повече би трябвало да се тревожим ако не предизвикваме такава, защото това ще означава, че сме сбъркали пътя и не ни смятат за опасни.

През 2012г, докато течеше съдебното дело срещу „Революционна борба“, ти и Пола Рупа нарушихте гаранцията и минахте в нелегалност. Защо?

Да минем в нелегалност, беше нещо, което бяхме решили още от момента в който ни освободиха след изтичането на 18-месечния предварителен арест. Знаехме, че ще бъдем осъдени на 25 години лишаване от свобода и не бяхме готови да го приемем пасивно.

По същото това време в което решихме да минем в нелегалност, течеше процедурата по делото, изслушваха се свидетелите на обвинението, във връзка с дейността на Организацията. В този период водихме една многомесечна съдебна битка, в която защитихме всички акции на Организацията, една по една, превръщайки съдебното дело във форум за защита на „Революционна Борба“, за защита на въоръжените организации и борбата за Социална Революция.

Избрахме нелегалността като нещо необратимо, от което няма връщане назад, за да сме свободни, да продължим въоръжената борба, за да продължим да разясняваме на хората за необходимостта от Социална Революция, за необходимостта от въоръжена пролетарска и народна контра-атака срещу режима на Меморандумите на Тройката (МВФ, Европейската Комисия,Европейската централна банка), срещу яростните атаки на империалистическия капитал. Ние избрахме да минем в нелегалност, за да продължим борбата срещу Капитала и Държавата, за тържеството на Комунизма и Анархията!

Важна роля за избора ни да минем в нелегалност, изигра и това, че не искахме детето ни да расте, гледайки ни зад решетките. В тази ситуация, стана и възобновяването на дейността на „Революционна борба“ с нападението на 10 април 2014г, срещу сградата на на Централната банка на Гърция, на улица “Америка“, в която се помещава и постоянният представител на МВФ в Гърция. Като член на „Революционна борба“, поемам политическата отговорност и за това нападение!

epanastatikow-agonas-trapeza-ellados

В Монастираки, за да избегнеш ареста, започна да стреляш в тълпата от нищо неподозиращи граждани. В резултат на това, бяха леко ранени двама туристи. Какво имаш да кажеш за това?

Първо, съжалявам много, че бяха ранени, дори и леко, двамата туристи. Да пазим, да не пострадат невинни граждани е нещо, което „Революционна борба“, много внимателно е спазвала и това се доказа и по време на съдебния процес, където ни обвиняваха, че с бомбените атентати сме „застрашавали безразборно човешки животи“. След дълга битка в съдебната зала, повечето обвинения за атентатите не издържаха, останаха само тези свързани със стрелбата срещу тримата офицери от МАТ в Екзархия през 2009г, което беше отмъщение за убийството на Алексис Григоропулос.

В случая с Вулгаракис (гръцки политик, министър тогава, бел.прев.), се доказа, че намерението ни да убием този негодник, беше отменено от самите нас, защото имаше опасност бомбата да бъде открита и затова детонирахме взрива по време, когато нямаше опасност за случайните минувачи, не бяха застрашени дори полицаите, които се намираха наблизо.

В случая с нападението срещу Министерството на Икономиката на площад „Синтагма“, имаше малки, незначителни наранявания на граждани, като съдът взе под внимание, че полицията, въпреки двете предупредителни обаждания, не отцепи пространството около сградата и постави в опасност човешки животи. Една жена беше ранена и получи обезщетение от държавата, а някои полицаи бяха глобени за този гаф.

Полицията в крайна сметка призна, че е поставила в опасност живота на хората. Има доклади на Американското посолство в Гърция, в които се казва, че членовете на „Революционна борба“ , „рискуват много в опитите си да не наранят цивилни граждани“.

Винаги сме вземали предпазни мерки, никога не сме били безразлични към живота на хората, независимо от целта ни. В Монастираки, както се казва и в документите от разследването, нараняването на двамата туристи става от рикошети, а не от директни изстрели. Раните и на двамата са долу ниско в краката, което означава, че изстрелите са били ниски, те не са били на прицел. Е как тогава съм обвиняем в опит за убийство на тези хора и то даже  съм искал да ги убия предумишлено? Тук има много лицемерие.

При три наши акции, полицията постави в опасност живота на хората. Веднъж на „Синтагма“, пред  Министерството на Икономиката, където от глупост не заграждат пространството. Втори път в Министерството на труда, където охраната заповядва на един бездомник да пренесе сака с бомбата от входа на Министерството, на няколко метра встрани. Третия случай е пред Фондовата борса, където полицаите дори и не предупреждават служителите да напуснат.

Но има и други примери, в които полицията убива при опит за арест и след това не последва никакво наказание на виновниците. През февруари 2010г, в операцията за арестуването на Мариан Кола, полицията застрелва с 9 куршума един случаен гражданин, Никола Тоди. Никой не беше обвинен за това убийство. Тогавашният министър на Обществения ред, Хрисохоидис, каза, че “ Да, беше отнет един човешки живот, но важното е, че са заловени двамата престъпници!!!“ Ето тук е лицемерието за стойността на човешкия живот. Полицаите се интересуват от това да защитават живота на своите шефове и себеподобни. Същото важи и за политиците, висшите държавни чиновници и капиталистите, които се интересуват само за живота на хората от тяхната класа, докато живота на другите го имат за нищо. Те имат наглостта да ме обвинят в опити за убийство, докато те, със социалната си политика извършват Геноцид, отговорни са за масови смъртни случаи, 4000 самоубийства, за починалите хора от липси на лекарства в болниците, отговорни са за хората, които всеки ден ровят в боклука за да се хранят, за милионите безработни, за обедняването на един цял народ!

Защо искаше да напуснеш толкова бързо болницата „Евангелизмос“ ?

Условията в болницата са подигравка с човешкото достойнство. Бях държан по 24 часа на денонощие в една стая -килия, с маскираните от Антитероистичната служба около леглото ми. Осветлението беше включено нон-стоп, 24 часа под претекст за сигурност. Пак под претекст за сигурност, когато ми махаха катетъра, се опитаха да ми сложат белезниците на ръцете. Противопоставих се, като изтръгнах всички банки с антибиотици и казах на докторите, че няма да приема повече никакво лечение и ще започна гладна стачка. За да отида до тоалетната, трябваше вратата да бъде широко отворена, пак заради сигурността, за да могат да ме наблюдават „качулките“. Да добавя само, че всички изследвания преди да ме оперират, станаха в присъствието на спец-полицаите, те бяха и в операционната зала, преди да ми сложат упойката, забелязах, че бяха сложили бели престилки.

При тези обстоятелства, предпочетох да се укори прехвърлянето ми в болницата на затвора „Коридалос“. В затворническата болница ме сложиха в изолатор, което е в нарушение на затворническия правилник, който се предполага, че управата на затвора трябва да спазва. Два дни бях в изолатора, докато директора и управителния съвет на затвора, решат при какъв режим ще бъда държан. В крайна сметка решиха, че ще излизам за 4 часа от килията, в един коридор, дълъг не повече от 10 метра, където обаче имах достъп до телефон, обаче продължавах да съм в изолация и ми беше забранено да влизам в контакт с други затворници, както и да излизам на двора.

 Смяташ ли, че „Революционна борба“ има подкрепата на обществото?

Смятам, че ако една революционна организация има дейност, имаща за цел да реши проблемите на хората и като такава, се бори срещу подтисниците и експлоататорите на същите тези хора, срещу тези, които ги ограбват, използват и убиват, тогава е логично, въпреки медийното промиване на мозъци, което представя членовете на въоръжените организации като антисоциални и престъпни чудовища, че една голяма част от народа, ще приветства действията на бунтовническите организации.

“Революционна борба“ има характеристиките на такава организация и аз вярвам, че отговорът е – да, има подкрепата на обществото. Мисля, че много хора биха желали в настоящите условия да грабнат „калашниците“ и да “изчистят“ палачите на народа. И именно за това има нужда от едно революционно движение, което да организира тези хора.

Това, че „Революционна борба“ има подкрепа се доказва от факта, че властите обявиха награди за главите ни от 2 милиона евро, за мен и Пола Рупа, по милион за всеки от нас. Ако държавата беше успяла да убеди хората, че нашите действия са насочени срещу обществото, нямаше да има нужда да прибягва до такава подла мярка каквато са „наградите“, т.е. срещу заплащане, а щеше да разчита на доброволно сътрудничество и на социалната отговорност на обществото. А колко гнусно и подло е това, да станеш предател срещу заплащане, се доказва  и от историческия факт, че дори германците преди да напуснат Атина през 1944г, са избили всички свои преводачи, лакеи и доносници.

За това кой има обществена подкрепа е показателно и това, че аз, Никос Мазиотис, член на “Революционна борба“, след като ме освободиха от затвора през 2011г, можех да се разхождам без притеснения по улиците, а Самарас, Венизелос, Папандреу, министрите подкрепили Меморандумите, депутатите, които гласуваха всички тези антинародни мерки, не могат да се движат по улиците без въоръжена охрана!

1

 Ако имаше възможност да изпратиш някакво съобщение към Пола, какво би и казал?

– Бих и казал, добре съм, духът ми е на висота. Остани свободна и отгледай нашият син. Въпреки неуспехите, Борбата продължава!!!

Превод от гръцки: екип на „Без Лого“

Адрес на статията
Етикети: , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*