Ноам Чомски: Какво свързва ИДИЛ с Първата световна война, Газа и ядрената катастрофа

chomsky-100068646-large

Коментар на Ноам Чомски пред Института за изследване на мира в Плимут (www.pipr.co.uk), по въпроси като заплахата от ядрена война, увеличаващото се насилие в Ивицата Газа и разрастването на ИДИЛ (Ислямска Държава, Халифат и пр, бел.ред.) .

Института за изследване на мира в Плимут: Тази година се навършват сто години от избухването на Първата световна война. Какви са вашите разсъждения в тази връзка?

Ноам Чомски: Все още има много дебати за това кой трябва да бъде обвинен за избухването на този ужасен конфликт. Същевременно има общо съгласие по някои точки – тогава е имало натрупване на инциденти и извънредни ситуации; решенията лесно е можело да бъдат различни, с което да се избегне катастрофата. Има зловещи паралели с опасността от ядрена катастрофа в по-късни периоди. Изследването на историята на противопоставянията, включващи ядрени оръжия, разкриват колко близко е бил света до самоунищожение. Толкова често, че избягването му е близко до чудо, което е малко вероятно да се повтаря твърде дълго. Историята подчертава предупреждението на Бертран Ръсел и Алберт Айнщайн от 1955 г., че сме изправени пред избор, който е „страшен и неизбежен: ще сложим ли край на човешката раса, или човечеството ще се отрече от войната?” Друго, не по-малко сразяващо сравнение е бързината, с която се върви към война от всички страни. Особено по отношение на отдадеността на интелектуалците към каузите на собствените си държави – с някои малки, но ярки изключения, почти всички от които са наказвани за своя разум и почтеност. Този микрокосмос на култивираните и образовани сектори на обществото често артикулира масовата истерия.

Честванията на годишнината от войната започнаха горе-долу по същото време като военната акция на Израел в Ивицата Газа. Трагична ирония е, че в Газа се намират гробове-паметници от ПСВ. Какви бяха реалните – за разлика от реторичните – причини за последната офанзива на Израел срещу Газа?

Важно е да разберем, че този модел бе създаден преди около десетилетие и оттогава се следва регулярно: достига се мирно споразумение, Израел дава ясно да се разбере, че няма да го следва и продължава нападенията над Газа (както и незаконното присвояване на каквото си иска в останалите окупирани територии).

Същевременно Хамас спазва примирието, докато някаква израелска ескалация не предизвика отговор, което дава на Израел претекст за поредния епизод на „косене на ливадата”, както се изразяват там. Този шаблон се повтори и през 2012 г., когато бяха приети серия мирни споразумения, които Израел игнорира, но Хамас въпреки това спазваше. През април 2014г, Хамас в Газа и правителството на Палестинската автономия на Западния бряг се съгласиха да бъде излъчено единно правителство без членове на Хамас, което бе изискване на Четворката (САЩ, ЕС, ООН, Русия). Израел побесня и стартира бруталната си операция на Западния бряг,  която се разпростря към Газа и бе насочена предимно срещу Хамас. Както винаги имаше претекст, който обаче не издържа на проверка. В крайна сметка убийствата в Газа доведоха до ответен отговор на Хамас, което бе последвано от операция „Защитно острие”. Причините за гнева на Израел са очевидни. От 20 години насам, Израел се опитва да отцепи Газа от Западния бряг с пълната подкрепа на САЩ в нарушение с Договореностите от Осло, които и САЩ и Израел са подписали и които определят Газа и Западния бряг като едно териториално цяло. Поглед към картата обяснява всичко. Газа предлага единствения достъп на Палестина до външния свят, без свободен достъп до Газа, всякакво автономно палестинско образувание на Западния бряг ще бъде ефективно „затворено”.

Правителствата на Израел, Великобритания и САЩ със сигурност са очаровани от появата на ИДИЛ – нова „заплаха”, която им предоставя извинения за война и вътрешни репресии. Какво е мнението ви за ИДИЛ и ситуацията в Ирак?

Информацията е ограничена, така че заключенията ни трябва да са конструкция от разпилени доказателства. За мен нещата изглеждат така: „Ислямска Държава” е наистина чудовище, едно от многото последствия от американския чук, който се стовари над региона, заедно с много други престъпления, извършени в рамките на отделните конфликти, които може би вече унищожиха Ирак окончателно и ще раздробят региона на парченца. Изключително потресаващо събитие бе почти мигновенния разгром на иракската армия. Тази армия от 350 000 мъже, тежко въоръжени и тренирани от САЩ повече от десетилетие. Иракската армия се сражава в дълга и тежка война срещу Иран през 80-те години на миналия век. Но в мига, в който беше предизвикана от няколко хиляди леко екипирани бойци на ИД, командващите офицери избягаха и деморализираните иракски войници ги последваха, бяха изклани или дезертираха. Сега ИД контролира почти цялата провинция Анбар и е пред портите на Багдад. След като армията на практика я няма, съпротивата на Ирак е в ръцете на шиитските милиции, които вършат престъпления срещу сунитите, сравними с делата на ИДИЛ. С ключовата подкрепа на военното крило на турските кюрди – ПКК, иракските кюрди и тяхната Пешмерга изглежда успяха да спрат ИДИЛ.

ПКК също така изглежда е най-значимата сила, която реално спаси йезидското малцинство от изтребване и задържа ИДИЛ в Сирия – включително критичната защита на Кобани. Същевременно Турция ескалира атаките си срещу ПКК, което се толерира ако не и подкрепя от САЩ. Изглежда Турция е доволна да наблюдава враговете си – ИДИЛ и кюрдите, да се избиват едни други на един хвърлей от границата й. Ако кюрдите не издържат атаката на ИДИЛ в Кобани, последиците за тях вероятно ще са ужасни. Друг голям противник на ИДИЛ – Иран, е изключен от щатската „коалиция” по политически и идеологически причини, както и разбира се съюзникът на Иран Башар Асад. Оглавяваната от САЩ коалиция включва няколко от арабските петролни диктатури, които от своя страна също спонсорират съперничещи си джихадистки групировки. Основната – Саудитска Арабия, дълго беше основен източник на финансиране за ИДИЛ, същото така осигурява идеологическите й корени, което също не е маловажен въпрос. ИДИЛ е екстремистко надхвърляне на саудитските уахабитски и салафитски доктрини, които сами по себе си са екстремистка версия на исляма. Те са и мисионерска версия, която използва огромните саудитски петролни ресурси, за да разпространява ученията си в голяма част на мюсюлманския свят.

IRAQ-UNREST-ARMY-EXECUTION

САЩ, както Великобритания преди тях предпочитат да подкрепят радикални фундаменталисти като опозиция на светския национализъм. Саудитска арабия е основен съюзник на САЩ, откакто семейната диктатура бе консолидирана и там бяха открити мащабни петролни ресурси. Най-информираният журналист и анализатор за региона в момента – Патрик Кокбърн, описва щатската стратегия в момента като конструкция ала „Алиса в страна на чудесата”: едновременно противопоставяне ИДИЛ и основните й врагове, с участието на съмнителни арабски съюзници, с ограничена европейска подкрепа.

Една алтернатива на това поведение е съобразяването с националното и международно законодателство: да се обърнат към Съвета за сигурност към ООН и после да следват решенията му. Да потърсят политически и дипломатически пътища за излизане от блатото или поне намаляване на ужасите му. Но това е почти немислимо в политическата култура на САЩ.

С разширяването на военната операция в Ирак, НАТО продължава да дестабилизира Украйна. Какви са мислите ви по отношение на „прокси“ конфликта между САЩ и Русия и потенциала му да се разрасне в ядрена война?

Това е изключително опасно развитие на ситуацията, която започна да се развива още откакто Вашингтон наруши устните си договорки с Горбачов, започвайки да разширява НАТО все повече на изток, стигайки до границите на Русия и заплашвайки да погълне и съседната и Украйна, която е от огромна стратегическа важност за Русия, и разбира се има силни исторически и културни връзки с нея. Има един доста точен анализ на специалиста по международни отношения Джон Миършеймър във „Foreign Affairs“, озаглавен „Защо кризата в Украйна е по вина на Запада“. Руската автокрация съвсем не е невинна, но тук се връщаме към по-ранните разсъждения – в миналото сме се доближавали до катастрофата и сега си играем отново с огъня. Не е толкова невъзможно да се намери мирно решение. Една последна мисъл относно тъмния и заплашителен облак, който се издига над всичко, което обсъждаме – ние сме се насочили решително към екологична криза, която спокойно може да измести всички останали проблеми, при това в не много далечно бъдеще.

Превод за Без Лого: Филип

Адрес на статията
Етикети: , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*