Новата ПКК и Социалната Революция в Кюрдистан

OcalanPKK(AFP)

В хоризонта на приближаващата се перспектива за възможна кюрдска независимост, Работническата Партия на Кюрдистан  (ПКК), се трансформира в сила за радикална демокрация.

Кюрдите съставляват най-голямата малцинствена група без гражданство в света. Първоначално, при разделянето на Османската империя след Първата Световна война, Съюзническите сили им обещават собствена държава, но впоследствие ги изключват от преговорите и ги предават с Лозанския договор от 1923г. Днес обаче, освен упорстващия Иран (http://rudaw.net/english/kurdistan/12072014), остават все по-малко пречки пред де юре независимостта на кюрдите в Северен Ирак. Турция и Израел са обещали подкрепа, а ръцете на Сирия и Ирак са вързани от бързото нашествие на Ислямската Държава (бивши ИДИЛ).

В Северен Ирак (статията е писана през лятото на 2014г, бел.ред.), под веещото се знаме на Кюрдистан са всички официални сгради. С усилията на Пешмерга (кюрдско племенно опълчение в Северен Ирак) да задържат ислямистите и с твърде закъснялата помощ от САЩ, южен Кюрдистан (Ирак) се присъединява към другарите си в западен Кюрдистан (Сирия), като втория де факто автономен регион от „новия Кюрдистан“. Започнаха да изнасят собствен петрол след като се върнаха богатия на петрол Киркук (http://www.ibtimes.co.uk/iraq-kurds-begin-pumping-kirkuk-oil-1457096). Имат свой собствен светски представителен парламент и плуралистко общество. Поставили са предложението си за собствена държава пред ООН (http://rudaw.net/english/kurdistan/29062014) и вече не е по силите на правителството на Ирак – или по волята на САЩ, без израелска подкрепа, да ги спре.

Но Кюрдската борба е всичко друго, но не и тясно националистическа. В планините над Ербил, в древната сърцевина на Кюрдистан, виеща се през границите на Турция, Иран, Ирак и Сирия започва Социална Революция.

Syria_and_Iraq_2014-onward_War_map

Съвременна карта на Сирия и Ирак. В жълто са отбелязани областите в северна Сирия под контрол на сирийските кюрди. В зелено са областите от североизточен Ирак контролирани от иракски кюрди. (Източник: Wikimedia Commons).

Теорията на демократичния конфедерализъм

В началото на 21 век, дългогодишния американски анархист и радикал професор Мъри Букчин продължаваше да опитва да съживи съвременното анархистко движение чрез философията си за Социална екология (http://en.wikipedia.org/wiki/Social_ecology). По същото време в Кения турските власи арестуваха основателя и водача на ПКК Абдула Йоджалан и го осъдиха на смърт за измяна. През следващите години възрастният анархист се сдоби с един малко очакван последовател в лицето на закаления милитант, чиято паравоенна организация – Кюрдската Работническата Партия – фигурира в списъците с терористични организации заради национално освободителната война, която води срещу Турция.

През годините прекарани в изолация, ръководейки ПКК зад решетките, след като смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор, Йоджалан приема една малко известна форма на анархистически социализъм, за която дори малцина анархисти са чували: теорията на Букчин за общините: анархистически комунализъм (libertarian municipalism). Йоджалан изменя, изчиства и преименува визията на Букчин като „демократичен конфедерализъм.“ В резултат на това Групата на Общностите в Кюрдистан (Koma Civakên Kurdistan или KCK), териториалния експеримент на ПКК за свободно и прякодемократично общество остава до голяма степен неизвестен за мнозинството анархисти, а още повече за световната общественост като цяло.

Макар идейното преобръщане на Йоджалан да е повратната точка, един своеобразен ренесанс на ляво-либертарна и независима литература се рaзгръща из планините минавайки през ръцете на редовите членове на партията, след сриването на СССР през 90-те. “Анализираха книги и статии от философи, феминисти, (нео-)анархисти, либертарни комунисти, комуналисти и привърженици на социалната екология. По този начин автори като Мъри Букчин (и други) им влизат в полезрението, Ерджан Айбога (Ercan Ayboga, http://new-compass.net/http:/new-compass.net/article/kurdish-communalism).

В записките си в затвора Йоджалан започва цялостно да преразглежда (http://books.google.com.au/books?id=2ZYaX07cEUAC&pg=PT3&lpg=PT3&dq=Prison+Writings:+The+PKK+and+the+Kurdish+Question+in+the+21st+Century+Abdullah+Ocalan&source=bl&ots=xlmCeHiqMH&sig=1Gcb0TZHyK4JxuZ38TBnO4cxR-g&hl=en&sa=X&ei=Tk57U92zB9iLqAbLrYCIAg&redir_esc=y#v=snippet&q=futile%20separatism%20and%20violence&f=false) и само-критикува ужасното насилие, догматизъм, култ към личността и авторитаризъм, които е насърчавал дотогава: „Ясно е вече, че нашата теория, програма и практика от 70-те години доведе само безсмислен сепаратизъм и насилие, и още по-лошо, национализмът, на който трябваше да се противопоставяме, ни инфектира цялостно. Противопоставяхме му се по принцип и на думи, но въпреки това го приехме като неизбежен.“ Неоспорвания някога лидер Йоджалан сега разсъждаваше (http://books.google.com.au/books?id=2ZYaX07cEUAC&pg=PT3&lpg=PT3&dq=Prison+Writings:+The+PKK+and+the+Kurdish+Question+in+the+21st+Century+Abdullah+Ocalan&source=bl&ots=xlmCeHiqMH&sig=1Gcb0TZHyK4JxuZ38TBnO4cxR-g&hl=en&sa=X&ei=Tk57U92zB9iLqAbLrYCIAg&redir_esc=y#v=snippet&q=Dogmatism%20is%20nurtured%20by%20abstract%20truths&f=false), че догматизмът се подхранва от абстрактни истини, които се превръщат в обичаен начин на мислене. Облечеш ли такива общи истини в думи, започваш да се чувстваш като първосвещеник в служба на своя Бог. Това беше моята грешка.“

Йоджалан, атеистът, най-после пише като свободомислещ човек, освободил се от оковите на марксистко-ленинската митология. Дава индикация (https://www.academia.edu/3983109/Democratic_Confederalism_as_a_Kurdish_Spring_the_PKK_and_the_quest_for_radical_democracy), че търси „алтернатива на капитализма“ и „заместител на проваления модел на „реален социализъм,“ когато се натъква на теорията на Букчин. Теорията за демократичния конфедерализъм на Йоджалан, израства като комбинация от вдъхновение от мислители комуналисти, движения като Сапатистите (http://new-compass.net/http:/new-compass.net/article/kurdish-communalism) и други исторически фактори от борбата в северен Кюрдистан (Турция). Йоджалан се обявява за ученик на Букчин и след провален опит да кореспондира с вече много възрастния теоретик, който за съжаление е твърде болен да кореспондира от смъртното си легло през 2004, ПКК провъзгласяват Букчин (http://new-compass.net/articles/bookchin-öcalan-and-dialectics-democracy) като „един от най-великите изследователи на обществото в 20-ти век“ по повод смъртта му две години по-късно.

Демократичният конфедерализъм на практика

Самата ПКК явно е последвала лидера си в усвояването не само на конкретната версия на еко-анархизма на Букчин, но и в прилагането на новата философия в стратегията и тактиките си.  Движението е изоставило кървавата си война за сталинистка/маоистка революция и съответните и терористични тактики и внимателно разглежда една предимно ненасилствена стратегия целяща по-голяма регионална автономия.

След десетилетия братоубийствени предателства, провалени споразумения за прекратяване на огъня, произволни арести и подновени военни действия, на 25-ти април тази година ПКК обявиха незабавното оттегляне на силите си от Турция и разполагането им в северен Ирак, прекратявайки по този начин 30-годишния си конфликт с турската държава. Същевременно правителството на Турция започна процес на конституционална и правна реформа целяща да опази човешките и културните права на кюрдското малцинство в рамките на своите граници. Това се яви последен компонент на дългоочакваните преговори между Йоджалан и турският министър-председател Ердоган, като част от мирния процес започнал през 2012г. От година няма случаи на насилие от страна на ПКК и се правят разумни постъпления (http://www.huffingtonpost.com/david-l-phillips/pkk-terror-group-status_b_3289311.html) ПКК да бъде извадена от световните терористични списъци.

Но тъмната история на ПКК си остава – авторитарни методи, които не си пасват с новата либертарна реторика. Набавянето на пари от търговия с хероин, изнудване, принудителна военна повинност и рекет, са неща, приписвани на клонове на организацията или потвърдени от самите тях. Ако са верни, няма извинение за този тип бандитски опортюнизъм, независимо от явната ирония, че и геноцидната турска държава в немалка степен е финансирана чрез рентабилния монопол (http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-top-opium-producer.aspx?pageID=238&nID=35024&NewsCatID=345) върху легалния износ на Запад на „медицински“ опиати държавно производство, а силата и е възможна благодарение на военната повинност и данъчното облагане в полза на огромен контра-терористичен бюджет и свръх-армия (Турция има втората по големина армия в НАТО след САЩ http://www.huffingtonpost.com/marietje-schaake/nato-and-turkey_b_1433661.html).

В духа на обичайното за войната срещу тероризма лицемерие, когато национално-освободителни движения имитират държавническата бруталност, без изключение именно последните биват заклеймени като „терористи“. Самият Йоджалан описва (http://mepc.org/journal/middle-east-policy-archives/prison-writings-pkk-and-kurdish-question-21st-century?print) този срамен период като време на „банди вътре в организацията ни и открит бандитизъм, който уреждаше ненужни, хаотични операции, пращайки тълпи от младежи на смърт.“

Анархистически течения в борбата

Още един знак, че изоставят марксистко-ленинския подход е факта, че напоследък ПКК открито подават ръка на анархистическия интернационализъм като дори организират свое представяне по време на юбилейния конгрес на Интернационала на анархистическите федерации (IFA)  в Сент Имие, Швейцария през 2012г, което предизвика объркване, тревога и онлайн дебат (http://libcom.org/forums/middle-east/pkk-political-evolution-17082012), но остана като цяло незабелязано от анархисткия печат.

Джанет Бийл, вдовицата на Букчин, е един от малкото западни анархисти, които изучават Групата на Общностите на място и е писала обстойно за преживяванията си на сайта на Ню Компас, където споделя и интервюта с кюрдски радикали (http://new-compass.net/article/kurdish-communalism) участници в ежедневните дейности на демократичните асамблеи. Тя е преводачът и издател на първата книга посветена на анархистическо изследване (http://new-compass.net/publications/democratic-autonomy-north-kurdistan) на темата: Демократичната Автономия в Северен Кюрдистан: Движението на Съветите, Женското Освобождение и Екологията (2013, Democratic Autonomy in North Kurdistan: The Council Movement, Gender Liberation, and Ecology).

Единственият друг англо-говорящ анархистки глас е „Форум на Анархистите в Кюрдистан“ (KAF), пацифистка група (http://www.indymedia.org.nz/articles/1410) на иракски кюрди в Европа, които твърдят (https://libcom.org/news/interview-anarchist-iraqui-kurdish-05032010), че „нямат никакви връзки с други левичарски групи“. Макар да подкрепят идеята за федеративен Кюрдистан, КАФ заявяват (http://www.anarkismo.net/article/22396), че ще „подкрепят ПКК единствено, ако партията напълно изостави въоръжената борба и се включи в организирането на масови народни движения отдолу с цел постигане социалните искания на народа, ако се отрекат и преустановят централизираните и йерархични начини на борба и се заменят с федерирани автономни групи по места, ако прекратят всички отношения и сделки с държави от Близкия Изток и Запада, заклеймят политиката на харизматичната власт на Лидера и приемат идеите и практиките на анти-етатизма и анти-авторитаризма – едва тогава с радост ще си съдействаме пълноценно с тях.“

634995876707516996厄贾兰

Следване на Букчин дословно

Този ден (без пацифизма) може и да не е съвсем далечен. ПКК/Общностите, изглежда следват социалната екология на Букчин като по учебник (https://www.academia.edu/3983109/Democratic_Confederalism_as_a_Kurdish_Spring_the_PKK_and_the_quest_for_radical_democracy), почти напълно включително и с противоречивото си участие в държавния апарат чрез избори, точно както е предписано в книгите.

Според Йост Йонгерден и Ахмед Акая, „Букчин разграничава две идеи за политика, елинския и римския модел,“ т.е. пряка и представителна демокрация. Според него, собствената му форма на нео-анархизъм е възраждане на практика на атинската революция. „Атинския модел съществува като нелегално контра- течение, което намира израз в Парижката комуна през 1871, в съветите в началото на революцията в Русия през 1917г, и в Испанската революция през 1936г.“

Общинната теория на Букчин се състои от пет-степенен подход:

  1. Овластяване на съществуващите административно общини, чрез закон, с цел да се локализира процеса на вземане на решения.
  2. Демократизиране на тези общини чрез асамблеи организирани отдолу.
  3. Обединяване на общините в „регионални мрежи и по-широки конфедерации …, целейки постепенната замяна на националните държави с общински конфедерации,“ като се вземат мерки „по-високите нива на конфедериране да имат главно координационни и административни функции.“
  4. “Обединяване на прогресивните социални движения,” за да се подсили гражданското общество и да се изгради „обща точка на фокусиране на всички граждански инициативи“: асамблеите. Изборът на този вид кооперация е „не защото очакваме винаги да има хармоничен консенсус, а точно по обратни съображения – защото вярваме в несъгласието и обсъждането на несъгласията. Обществото се развива чрез дебат и конфликти.“ Освен това асамблеите са светски, „за да се противопоставят на религиозните влияния в политиката и управлението,“ и да са „арена на класова борба“.
  5. За да се постигне визията за „безкласово общество основано на колективния политически контрол върху социално важните производствени средства“ се изисква „локализиране на икономическата власт на общинско ниво“ и „конфедеративно разпределяне на ресурсите с цел постигане на баланс между регионите.“ С думи прости, това е комбинация между работническо самоуправление и партиципативно планиране за посрещане на обществените нужди: класическа анархистическа икономика.

По думите на Ейрик Ейглад, бивш редактор на Букчин и анализатор на КCK :

Особено важна е нуждата да се обединят прозренията на прогресивните феминистки и екологически движения с тези на новите градски движения и граждански инициативи, както и на синдикатите и местните кооперативи и колективи… Вярваме, че комуналистките идеи за демокрация на асамблеите ще допринесат за възможността тази прогресивна обмяна на идеи да се случва на по-постоянен принцип и с по-преки политически последствия. Но комунализма все пак не е само тактика за обединяване на тези радикални движения. Нашият призив за демокрация на общините е опит да се изведат разума и етиката начело на обществените дискусии.

За Йоджалан демократичния конфедерализъм означава (http://www.amazon.com/Democratic-Autonomy-North-Kurdistan-Liberation/dp/8293064269/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1384781139&sr=8-1&keywords=kurdistan%20democratic%20autonomy#reader_8293064269) едно „ демократично, екологично, полово-равнопоставено общество“ или просто „демокрация без държавата.“ Той категорично противопоставя понятията „капиталистическа модерност“ и „демократична модерност,“ като „трите основни елемента (на първата): капитализъм, национална-държава и индустриализъм“ са заменени с „демократична нация, комунална икономика и екологична индустрия.“ Това изисква „три проекта: един за демократичната република, един за демократичен конфедерализъм и един за демократична автономия.“

Понятието „демократична република“ в същността си се отнася до постигането на дълго отказваните гражданство и граждански права на кюрдите, включително възможността свободно да говорят и преподават собствения си език. И демократичната автономия, и демократичния конфедерализъм се отнасят (https://www.academia.edu/3983109/Democratic_Confederalism_as_a_Kurdish_Spring_the_PKK_and_the_quest_for_radical_democracy) до „автономните способности на хората, по-пряка, по-малко представителна по форма политическа структура.“

А Йонгерден и Акая отбелязват (https://www.academia.edu/3983109/Democratic_Confederalism_as_a_Kurdish_Spring_the_PKK_and_the_quest_for_radical_democracy), че „моделът на свободната общинност цели да осъществи едно партиципаторно административно тяло организирано отдолу нагоре, от местно към областно ниво.“ „Концепцията за свободния гражданин (ozgur yarttas) е началната точка,“ която „включва основни граждански свободи като свободата на слово и организиране.“ Сърцевината на модела е кварталната асамблея или „съветите“, двете понятия се изполват взаимозаменяемо.

Има масово участие (http://new-compass.net/http:/new-compass.net/article/kurdish-communalism) в съветите, не само на кюрди. Асамблеите присъстват силно в обществения живот на различни провинции, но „в Диарбекир, най-големият град в турски Кюрдистан, асамблеи има почти навсякъде.“ Другаде, „в провинциите Хакари и Шърнак …съществуват паралелно две власти (на Общностите/КСК и на държавата), от които демократичната конфедеративна структура е по-силна на практика.“ Групата на Общностите в Кюрдистан/КСК в Турция (https://www.academia.edu/3983109/Democratic_Confederalism_as_a_Kurdish_Spring_the_PKK_and_the_quest_for_radical_democracy) „е организирана на нивата на селото (köy), градските квартали (mahalle), градските райони (ilçe), града (kent), и региона (bölge), който се нарича „северен Кюрдистан.“

Най- “високото“ ниво на федериране в северен Кюрдистан, Конгресът на Демократичното Общество (DTK) е сбор от редови участници делегирани от своите другари чрез императивен мандат, които съставляват 60% от конгреса, и представители на „над 500 граждански организации, синдикати и политически партии,“ които съставляват останалите 40% (http://new-compass.net/http:/new-compass.net/article/kurdish-communalism), и от които приблизително 6% (https://www.academia.edu/3983109/Democratic_Confederalism_as_a_Kurdish_Spring_the_PKK_and_the_quest_for_radical_democracy) са “резервирани за представители на религиозни малцинства, научни работници и други специалисти.“

Пропорцията в рамките на тези 40% на представители делегирани от пряко-демократични, не-етатистки граждански групи спрямо онези, които са неизбрани или избрани партийни бюрократи е неясна. Припокриването на личности между независимите кюрдски движения и кюрдските политически партии, както и възприемането на много аспекти на пряко-демократичната процедура от тези партии допълнително усложнява обстановката. Въпреки това между свидетелите съществува неформален консенсус (http://www.amazon.com/Democratic-Autonomy-North-Kurdistan-Liberation/dp/8293064269/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1384781139&sr=8-1&keywords=kurdistan%20democratic%20autonomy#reader_8293064269) , че по-голямата част от решенията се вземат пряко-демократично чрез един или друг механизъм, че мнозинството от тези решения са взети на най-ниските федеративни нива, и че решенията се изпълняват отдолу нагоре в съответствие с федеративната структура.

Тъй като асамблеите и конгреса се координират от нелегалната КСК, от която е част ПКК, те са обявени по подразбиране за „терористи“ (http://new-compass.net/http:/new-compass.net/article/kurdish-communalism) от турските власти и т.нар. международна общност (ЕС, САЩ, и др.). Конгресът избира и кандидатите за про-кюрдската BDP (Партия на Мира и Демокрацията) за турския парламент, а тя на свой ред предлага „демократична автономия“ за Турция като един вид комбинация (http://new-compass.net/http:/new-compass.net/article/kurdish-communalism) представителна и пряка демокрация. В съответствие с федеративния модел партията предлага да бъдат установени 20-тина автономни региони, които да се самоуправляват пряко (по анархистическия, а не по швейцарския модел) в сферите на „образование, здраве, култура, земеделие, промишленост, обществени услуги и осигуряване, проблеми на жените, младежта и спорта,“ докато държавата продължава да отговаря за „международните отношения, финансите и защитата.“

Начало на Социалната Революция

Междувременно сред народа революцията вече е започнала.

В турски Кюрдистан съществува независимо движение за образование във формата на „академии,“ които организират дискусионни форуми и семинари по кварталите. Има я Улица Култура (http://rudaw.net/english/opinion/06012014), където Абдулла Демирбаш, кмет на община Сур в Амед (Диарбекир) чества „разнообразието на религии и вери“ заявявайки, че „сме започнали да въстанувяваме една джамия, една халдейско-арамейска католическа църква, една православна арменска църква, и една еврейска синагога.“ А Йонгерден и Акая съобщават (https://www.academia.edu/3983109/Democratic_Confederalism_as_a_Kurdish_Spring_the_PKK_and_the_quest_for_radical_democracy), че “общините от Конгреса (DTP) поставят начало на „многоезична общинска услуга,“ повод за нагорещени дебати. Поставени са общински табели на кюрдски и турски, а местните собственици на магазини последвали примера.“

Освобождението на жените е практическа цел на самите жени чрез инициативи като Женския Съвет към Конгреса (DTK), която въвежда правила като „40% квота за жени“ (http://www.amazon.com/Democratic-Autonomy-North-Kurdistan-Liberation/dp/8293064269/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1384781139&sr=8-1&keywords=kurdistan%20democratic%20autonomy#reader_8293064269) в асамблеите. Ако обществен служител набие съпругата си, заплатата му директно се прехвърля (http://rudaw.net/english/opinion/06012014) на оцелялата за собствената и финансова издръжка изцяло под неин контрол. В Гевер (Юксекова, провинция Хакари) ако съпругът си вземе втора жена, половината от имуществото му се прехвърля на първата.“

Има ги и „Селата на мира“ (http://new-compass.net/article/kurdish-communalism), нови или преобразувани общности от кооперативи, които прилагат собствена програма изцяло извън логистичните ограничения на кюрдско-турската война. Първата такава общност е изградена в Хакари на границата с Ирак и Иран, където „няколко села“ се присъединяват към експеримента. В провинция Ван се стои „женско екологично село,“ което ще подслонява жертви на домашно насилие, като самозадоволява „всичките или почти всичките си енергийни нужди.“

Веднъж на две години KCK се събират в планините с присъствие на стотици делегати от четирите страни, като заплахата от Ислямска Държава за автономията на южен и западен Кюрдистан е приоритет в програмата. Иранските и сирийските партии свързани с КСК, PJAK (Партия за Свободен Живот в Кюрдистан) и PYD (Партия на Демократичния Съюз) също подкрепят демократичния федерализъм. Иракската партия в KCK, PCDK (Партия за Демократично Решение в Кюрдистан) е относително незначителна, Управляващата центристка Демократична Партия на Кюрдистан и лидерът и Масуд Барзани, президент на иракски Кюрдистан, едва наскоро я декриминализира и започна да я толерира.

Но в най-северните планински райони на иракски Кюрдистан, където живеят мнозинството (http://www.nationalsecurity.gov.au/Listedterroristorganisations/Pages/KurdistanWorkersPartyPKK.aspx) партизани на PKK и PJAK, процъфтява разпространението на радикална литература и асамблеи (http://new-compass.net/http:/new-compass.net/article/kurdish-communalism), а интеграцията между многото кюрди обитаващи планините продължава след годините на разместване на населението. В последните седмици тези милитанти, слязоха от най-северните планински части, за да се бият заедно с иракските Пешмерга срещу ИДИЛ, спасявайки 20 хиляди йезиди и християни (https://www.youtube.com/watch?v=CJS65CWQfSQ&feature=youtu.be) от планината Синджар и бяха посетени от Барзани (http://www.aljazeera.com/news/middleeast/2014/08/iraq-turkey-kurds-fight-islamic-state-201481581133776796.html) в знак на публична демонстрация на благодарност и солидарност, засрамвайки по този начин Турция и САЩ.

Сирийскта PYD, последва в стъпките на турски Кюрдистан към революционно преобразуване на автономния регион под неин контрол от избухването на гражданската война. След „вълни от (репресивни) арести“ от страна на БААС (партията на президента Башар Асад), когато „10 хиляди души са задържани включително кметове, местни партийни лидери, депутати, кадри и активисти…кюрдските сили на PYD свалиха режима на БААС в северна Сирия, или западен Кюрдистан, и навсякъде се появиха местни съвети.“ Импровизирани бяха комитети за самозащита, за да предоставят „сигурност в момента след сриването на режима на БААС“ и се откри „първото училище с преподаване на кюрдски език,“ а съветите се намесиха да осигурят равноправното разпределение на хляба и бензина.

В турски, сирийски и в по-малка степен иракски Кюрдистан, жените вече могат свободно да се разбулват, а участието им в социалния живот е силно желано. Развалят се стари феодални отношения, хората са свободни да следват религия по свои избор или никоя религия, а етническите и религиозни малцинства живеят заедно в мир. Ако успеят да удържат военно новия Халифат, автономията на PYD в северен Кюрдистан и влиянието на KCK в Кюрдистан в Ирак, биха могли да предизвикат още по-сериозна експлозия на революционна култура и ценности.

На 30 юни 2012г,  Националния Координационен Комитет за Демократична Промяна (NCB), по-широката лява революционна коалиция в Сирия, в която PYD е основната група, също е приела „проекта за демократична автономия и демократичен конфедерализъм като възможен модел за Сирия.“

В защита на Кюрдската революция от Ислямска Държава

В същото време Турция заплашва да нападне (http://www.ft.com/intl/cms/s/0/dd2c9d8c-ec74-11e1-8e4a-00144feab49a.html#axzz24jZSUofl) кюрдските територии ако „в Сирия бъдат издигнати терористични бази,“ тъй като стотици бойци от КСК (http://www.reuters.com/article/2014/07/14/us-syria-crisis-kurds-idUSKBN0FJ2A820140714) (вкл. ПКК) от целия Кюрдистан преминават границата, за да защитават Рохава (Запада) от нашествието на Ислямската Държава. PYD твърдят (http://www.ekurd.net/mismas/articles/misc2014/6/syriakurd1247.htm), че умерено ислямисткото правителство на Турция вече води война под фалшив флаг срещу тях като улеснява придвижването на международните джихадисти през границата, за да се бият заедно с ислямистите.

В иракски Кюрдистан, Барзани, чиито партизани се биха заедно с Турция срещу ПКК през 90-те в замяна на достъп до западните пазари, сега призовават за „единен кюрдски фронт“ (http://nationalinterest.org/commentary/kurds-the-new-middle-east-7377) в Сирия посредством обединение с PYD. През 2012г, Барзани уреди „Споразумението от Ербил“ (http://www.ostomaan.org/articles/news-and-views/13577), поставяйки начало на Кюрдския Национален Съвет, а лидерът на PYD Салих Муслим потвърди (http://nationalinterest.org/commentary/kurds-the-new-middle-east-7377), че „ всички партии са сериозни и решени да продължат да работят заедно.“

Изучаването и практикуването на либертарни социалистически идеи сред лидерите и редовите членове на KCK е несъмнено положително развитие. И все пак, все още предстои да видим доколко сериозни са намеренията им да се отрекат от кървавото си авторитарно минало. Кюрдската борба за самоопределение и културен суверенитет са светлия лъч в тъмните облаци надвиснали от страна на Ислямската Държава и кървавите междуфашистки войни между ислямизма, баасизма и религиозното сектантство, от които произлиза тя.

Една социално прогресивна и светска общо-кюрдска революция с либертарно-социалистически елементи, способна да обедини кюрдите в Ирак и Сирия и да възобнови борбата в Турция и Иран, е може би все още само проекция в бъдещето. Междувременно тези от нас, които ценим идеята за цивилизация и човечност, дължим благодарност на кюрдите, които ден и нощ се бият с джихадистите на ислямския фашизъм по фронтовете в Сирия и Ирак, защитавайки радикалните демократични ценности с живота си.

“Единствен приятел на кюрдите са планините” – кюрдска поговорка

Рафаел Тейлър, 17 август 2014г.

Превод от английски за  Без Лого: Мария

10710943_739591146124416_5068316808491563613_n

Рафаел Тейлър е либертарен социалист и журналист на свободна практика живеещ в Мелбърн. Той е водещ на онлайн радиопредаването “Floodgates Of Anarchy” (Шлюзове на Анархията), член в на ASF-IWA (Анархо-синдикална федерация на Австралия) и организатор на Left Libertarian Alliance Melbourne (Ляв Либертарен Съюз Мелбърн).

Думата „либертарен“ използвана на много места в текста, означава „свободняшки“, „анархистичен“ и няма нищо общо с т. нар, „либертарианство“, което е една от сектите в Републиканската партия на САЩ.

Адрес на статията
Етикети: , , , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. От Мъри Букчин на български език:

    „За преобразуването на обществото или Екоанархизма“
    http://lib.a-bg.net/2009/05/mari-bukchin-za-preobrazuvaneto-na-obstestvoto-ili-ekoanarhizam.htm

    „Спонтанност и организация в революцията“
    http://lib.a-bg.net/2009/05/mari-bukchin-spontannost-i-organizaciya-v-revolyuciyata.htm

Trackback / Pingback

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*