Опити за работническа самоорганизация в Гърция

ppp

В неделя, 7 септември 2014г, бе организирано „Работническо събрание” в окупираната фабрика ВИО.МЕ., с участието на над 50 работници и безработни. На поканата се отзоваха, участваха и говориха работници от профсъюза на мобилния оператор „Уинд”, учители, работещи в сектора на обществените услуги, държавни компании, техническата камара на Гърция; работници от здравния сектор, сферата на специалното образование, обществения транспорт (метрото), индустриални работници („Гръцки алуминий”, ЕЛВО и ВИО.МЕ); представители на социални медицински центрове и обществени събрания; студенти, безработни и др., както и „Инициатива за независим работнически център за борба”, „Инициатива за отворена солидарност с борбата на работниците на ВИО.МЕ” и „Анархо-синдикалистка инициатива Росинант”.

По време на дискусията работници изнесоха доклади, както и оценки относно общата политическа ситуация следствие на системната, икономическа, социална и политическа криза в Гърция и ЕС. Бе отбелязана и антифашистката борба на работниците в Украйна.

* Единството на работниците, причините за неговото разпокъсване и начините за възстановяването му бяха основните въпроси на работническото събрание. Различни отправни точки и преживявания заключаваха, че единството на силите, които са срещу правителството, шефовете и прислужващия им синдикализъм, е от основно значение. Необходимо е да се концентрираме върху това, което ни обединява, стремейки се към единство в действията. Разпръснатите и частични борби на работниците не могат да спечелят, ако нямат общи искания и не се обединят с тази част на работническата класа, която е извън профсъюзите, преди всичко безработните както и като цяло движенията, които се борят за подобрение на живота. Независимите събирания и демонстрации на площад „Камара” бяха сметнати за начало на действия в тази насока.

* Бе съобщено за развитието на съдебните процеси относно завръщането на борда на директорите на ВИО.МЕ и молбата за фалит, попълнена от компания „Лафарж”. Тези действия целят да разбият окупацията на фабриката и да премахнат самоуправлението. Работниците от ВИО.МЕ призоваха други работници да ги подкрепят, уточнявайки, че единственият начин да ги изкарат от фабриката е с белезници.

* Бе обсъдено положението с ликвидацията на държавната компания за производство на автомобили ЕЛВО и важността й за работниците. Един от детайлите по ликвидацията е, че ликвидаторът може да уволнява работници без ограничение и без трудови компенсации. Компанията може да произвежда от камиони до танкове и преди имаше 1200 работници, но сега те са 250. Бе отбелязана нуждата от секторен профсъюз на индустриалните работници и започването на инициатива в тази насока.

* В „Уинд” е започнало съкращаване на персонала, като компанията е отказала да подпише колективния договор с профсъюза, използвайки различни извинения. Профсъюзът призова за създаването на солидарен комитет в подкрепа на борбата им.

Важността на солидарността е от съществено значение за всички работнически борби. Солидарността поддържа борбите (стачката в стоманения завод, чистачките в Министерството на финансите, Атинския университет и т.н.).

Борбите срещу съкращенията, уволненията и свиването в държавния сектор (уволнените чистачки в Министерството на финансите, административни служители в Атинския университет, лекари от националната здравноосигурителна компания, работници в транспорта, учители и т.н.) показват, че само войнствеността и продължителността на борбите не са достатъчни. Особено фактът, че Върховният съд отмени положителното решение на първа инстанция относно чистачките, прави видно за работниците, че решението може да бъде само политическо и то може да бъде извоювано по улиците, в окупациите и стачките. Борбата за обща политическа постоянна стачка, за класово единство на работници и безработни, местни и имигранти, за окупацията на средствата за производство, е единственият изход. Нейният успех изисква обединен фронт на работническата класа – в държавния и частния сектор – с общи политическо-прагматични цели.

* Другарите, които говориха от името на социалните медицински центрове и кварталните събрания, показаха големия потенциал за самоорганизация на работническата класа. Единството на синдикалното движение с безработните, несигурно заетите и бедните, заедно с движенията за солидарност и опазване на околната среда, е предпоставка за стабилност и вземане на съдбата в наши ръце. Това изисква развитие на самоуправлявани организации на работническата класа, като на тази основа се започне дискусия за създаването на инициатива, която да обедини всички нейни борещи се части, работнически профсъюзи и социални движения, и да ги насочи в гореспоменатата посока. Опитът на Независимите работнически центрове за борба и координацията с профсъюзите, развиващи се в периода на капиталистическа криза, могат и трябва да се използват за целта.

Работническото събрание реши:

* Да проучи възможността и да продължи дебата по създаването на секторен профсъюз на индустриалните работници.

* Да достигне до работниците – синдикалистки движения (с изключение на бюрократите) да организират конференция (вероятно в окупираната сграда на националната телевизия ЕТ3) с цел организирането на демонстрация в Солун срещу новите антиработнически мерки на правителството.

* Да организира национална мобилизация – с разработването на кампания за безработицата, както на политическо, така и на организационно ниво.

* Да поддържа контакт между другарите с общи действия.

Накрая, събранието реши да изрази пълна солидарност и подкрепа с разбунтувалите се работници в Източна Украйна.

На събранието участваха и работници от Турция и Бразилия.

07.09.2014 г.

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*