Писмо на кюрдска въстаничка до нейната майка

Писмо на кюрдска въстаничка от „Женските  сили за самозащита“ сражаваща се в Кобани срещу ИДИЛ, до нейната майка.

10516630_734394806644050_1516417906415558171_n

Мамо, добре съм. Вчера навърших 19 години.

Приятелят ми Асад изпя чудесна песен посветена на майките, спомних си за теб и се разплаках. Асад има прекрасен глас, докато пееше и той се разплака. И на него му липсва майка му, която не е виждал от година.

Вчера помогнахме на ранен приятел, бе улучен от 2 куршума. Не знаеше къде е втората рана, само сочеше към гърдите си. Кървеше и отстрани, превързахме го, преляхме му кръв – от моята.

Бием се в източната част на Кобани, мамо. Разстоянието между нас и тях е само няколкостотин метра. Виждаме черните им знамена, чуваме радиостанциите им, говорят чужди езици не ги разбираме, но усещаме, че се страхуват.

Нашата група се състои от девет бойци. Най-младият се казва Решо, той е от Афин. Бил се е при Ал Абиад, след което се е присъединил към нас. Алан е от от най-хубавия квартал на Камишло, бил се е при Саре Кание, след което и той е дошъл тук. Има няколко белега по тялото си, казва че са от битките при Авин. Най-възрастният между нас е Дерсим, той е от планината Кандил, жена му и децата му са в Диарбекир.

10701940_743543735695063_6566727784181505873_n

Намираме се в къща в покрайнините на Кобани, не знаем много за собственика и. Попаднахме на снимки на възрастен мъж и млад човек с черна панделка. Също така има снимки на Кази Мохамад, Мула Мустафа Барзани, Апо (Абдула Йоджалан, бел.ред.) и стара Османска карта на Кюрдистан.

От известно време нямаме кафе, но открихме, че животът и без кафе може да бъде прекрасен. За да бъда честна мамо, никога през живота си не съм пила по-хубаво кафе от приготвеното от теб.

Ние сме тук, за да защитим един мирен град. Не сме участвали в убийства, даже приютявахме много бежанци и ранени сирийски братя и сестри. Защитаваме мюсюлмански град с десет джамии от варварските пълчища на ИДИЛ.

Мамо, ще се прибера след като тази мръсна война приключи. Ще взема и Дерсим, който ще иде до Диарбекир да види децата си. На всички ни липса дома и искаме да се приберем, но войната не ни позволява да се поддадем на носталгията.

Ако не се прибера в къщи, мамо, знай, че мечтаех да те видя, но просто не съм имала късмет. Знам, че тогава ще посетиш Кобани и къщата, която ще свидетелства за моите последни дни … в източната част на града. Частично е разрушена, има зелена врата и много дупки от снайпериски куршуми. Ще видиш три прозореца, под един от тях с червено мастило е написано името ми…

Сега стоя под този прозорец, наблюдавайки последните лъчи на залязващото слънце, влизащи в стаята през дупките от куршуми. Зад този прозорец Асад пееше прекрасната песен за майките, а той има чудесен глас, мамо.

Липсваш ми, мамо!

Твоята дъщеря Нарин.

10653710_743543619028408_8901093160852581638_n

Превод за Без Лого: Любен

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*