Писмо на Никос Мазиотис в памет на Улрике Майнхоф

Nikos-Maziotis2-570

Текст на Никос Мазиотис, член на „Революционна борба“, изпратен до „Международната организация за подпомагане на революционерите“ („Червена Помощ, Secours Rouge International и др.) по повод 80 години от рождението на революционерката Улрике Майнхоф, които се навършват днес, 7 октомври 2014г.  

На 7 октомври 2014г, се навършват 80 години от рождението на Улрике Майнхоф, една от основателките на партизанската организация RAF (Rote Armee Fraktion, Фракция на Червената армия).

Майнхоф, както и RAF, ще останат в пантеона на социал-революционното движение и борбите на хората срещу подтисничеството и експлоатацията. Те оставиха незаличима следа в историята и еталон за следващите поколения бунтовници и революционери.

Точно както RAF са черпили вдъхновение от анти-империалистическите и анти-колониални борби на народите от Третия свят, като например „Виетконг“ (съпротивата в Южен Виетнам срещу американците) или „Тупак Амаро“  (перуанска ляво-радикална въоръжена организация), така самите те, стават източник на вдъхновение и пример за подражание за следващите поколения революционери към които принадлежа и аз.

Революционери като Улрике Майнхоф са направили своя избор да поемат по пътя на борбата, съзнавайки много добре, че рискуват свободата и живота си.

Много са тези, които загинаха във въоръжен сблъсък с псетата на държавата или в затворите, в гладни стачки или убити от надзирателите.

Улрике Майнхоф и Андреас Баaдер, Гудрун Енслин и Ян-Карл Распе бяха убити в затвора „Щамхайм“. Цената на избора за въоръжена борба платиха и Салвадор Антих, Агустино Руеда, Ориол Соле, Анна-Мария Лудман, Лоренцо Бетаса, Рикардо Дура, Пиеро Панциарели, Христос Кацимис, Христос Цутусовис, Томас Вайсберг, Георг Фон Раух, Марио Галези, Ламброс Фундас… Списъкът на нашите мъртви е много дълъг … в гладни стачки в затворите загинаха, Холгер Майнс и Клаус Деби , много членове на ИРА , членове на комунистически организации в Турция. Останаха живи и несломени дългогодишни затворници като Джули Олбри, Просперо Галинари и ливанският революционер Жорж Ибрахим Абдула, който е във френски затвор от 1984г, вече 30 години.

Всеки един, който е избрал пътя на борец за освобождение на човечеството от оковите на капитализма, империализма и държавата, трябва да знае, че този път не е осеян с цветя, а е павиран със смърт, кръв, куршуми, насилие, затвори, изолатори.

Улрике Майнхоф е сред тези, които ни дадоха най-ярък пример за подражание и останаха верни на себе си, докрай. Майнхоф също както и много други наши другарки, наруши установените роли на половете в сексисткото общество, което иска от жените покорно да се подчиняват на мъжете и зае своето място, като равна сред равни, във въоръжената борба.

meinhof-terror-raf

Ние от „Революционна борба“ , вярваме, че най-добрият начин да отдадем заслужена почит към загиналите другари и другарки, е да продължим борбата, за която те отдадоха живота си. Днес, 40 години след основаването на RAF, и в съвсем различни условия, тези на световната капиталистическа криза (най-голямата в историята на капитализма) е повече от видна липсата на активни въоръжени действия в центъра на развития капитализъм, Европа и САЩ. През 70-те години, авангарда на империалистическата интервенция беше насочен срещу страните от Третия свят, като например Виетнам. Днес и авангарда и тиловото осигуряване, за грабителската война на Транснационалния капитал срещу народите по света, се намират на територията на САЩ и ЕС – тук се взимат решенията. В Германия, във Франкфурт, се намира седалището на Европейската Централна Банка, в Париж е Международния Валутен Фонд, в Брюксел са централите на Европейския Съюз.

Сега, в Европа и мегаполисите на развития капитализъм, въоръжената борба е нужна повече от всякога – за да разрушим Европейския Съюз на Kапитала, за да подкопаем една система, която изживява най-голямата криза в историята си.

В борбата днес, ние взимаме пример от тези, които са жертвали живота си или са издържали в затворите и са останали непокаяни!

Вечна памет на Улрике Майнхоф!

Вечна памет на жертвите в социално-класовата борба!

Почит към несломените!

Никос Мазиотис, „Революционна борба“, затвора „Диавата“, Солун.

Превод от гръцки: екип на Без Лого

Адрес на статията
Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*