Тази новина не е като другите!

141008-turkish-tanks-0726_c51fb6b43012b204f747a9c5f4fd5968-620x350

Трети ден се опитвам да събера информация за случващото се в момента в Кобани. Защото има другари, видели с очите си това, за което пишат, и според тях се случва революция. Не от онези филистерските, които изяждали децата си, а от другите, които пазят децата от глада и войната, и за които на журналистите не се плаща да пишат.

Трети ден пускам търсачки в Интернет и попадам все на простотии.

В началото, когато ДАФ („Революционно анархистко действие“) обявиха, че Кобани е под заплаха от ИДИЛ, Кобани беше поредната полупустинна област, заселена с бедняци и забравена от медиите.

После стана ясно, че на главните терористи от армията на САЩ не се нрави идеята конкуренцията от ИДИЛ да превземе града, и изведнъж се заговори за борбата на кюрдите срещу ИДИЛ.

Когато мироопазващите бомби започнаха да падат край Кобани, полицията в Турция уби дузина протестиращи, сблъсъци имаше дори по улиците на Германия, вече всички бяхме загрижени за положението на кюрдите в Кобани. И с нетърпение чакаме намесата на международната общност.

Аз, разбира се, не съм наясно с много въпроси по темата. Но специално за некадърните преписвачи от чужди сайтове и за самообявилите се анализатори с капаци, искам да подчертая:

– Нито Турция, нито другите правителства, които „защитават интересите си“ в региона, нямат интерес Кобани да продължи да се самоуправлява както досега. За да пишете по темата трябва да ви е ясно поне това. После нещата сами идват на мястото си.

– Въздушните удари имат за цел не да унищожат силите на ИДИЛ в района, а да поддържат баланса на силите така, че разните „терористи“ и „бунтовници“ да се избиват взаимно. Супермодерната авиация на САЩ унищожи всичко на всичко пет превозни средства и три бараки. Според собствените ѝ генерали.

– Протестите на кюрдите в Турция са „срещу политиката на държавата“ по въпроса, но в никой случай не са „за намеса на Турция“. Трябва да си пълен глупак, за да си помислиш, че кюрдите в Турция, които от столетия  мразят тази държава, се бият с полицаите, защото държавата не искала да прати танковете си при техните братя оттатък границата, наскоро освободили се от танковете на Асад.

– Турция предпочита ИДИЛ пред кюрдското самоуправление на сирийска територия. И това ръководи политиката ѝ. За по-незапознатите ще кажем, че:

– В селата на турска територия вече има стотици хиляди кюрдски бежанци

– Протестиращите в Турция през последните дни бяха убивани не толкова от полицията, колкото от местни фашистки групировки като Сивите вълци и крайни ислямисти.

– Турската армия по границата се занимава предимно с две неща – да пъди хората обратно в Сирия и да не допуска помощ от Турция под формата на хора и провизии.

– Откакто властта на Асад отслабна, турската армия се готви за нахлуване в Сирия. По всичко изглежда, че моментът наближава.

– Ако победи срещу местните милиции, ИДИЛ лесно може да бъде премахната, без съпротива от местното население и международно движение за солидарност. Съвсем различно би било, ако турската армия премине границата, а местните кюрдски милиции са здрави.

– Държавата, която ИДИЛ сочи за пример в своята пропаганда не е арабския халифат от 11 век, а Турция на Ердоган, макар официално да воюва срещу нея. Халифатът може да е красив спомен от миналото, но на хората им трябва нещо реално и съвременно и, по всичко изглежда, че Ердоган има пълното желание скоро да им го сервира.

– САЩ не крие, че вместо да помага на кюрдите, желае да ги предаде на Турция. „Защитата на сирийския град Кобане не е стратегическа цел за САЩ, но идеята за буферна зона между Турция и Сирия заслужава да бъде разгледана, смята Джон Кери.“

Много е лесно да намериш „представител“ на когото и да било да каже това, което искаш да чуят хората. Примери в историята има предостатъчно, всеки пишещ брат би трябвало да си ги има в тетрадката.

При това положение, да призоваваш за навлизането на турската армия е предателство спрямо един изстрадал, влюбен в свободата народ. А точно това правят, явно или не, световните медии и техните преписвачи в България. Не му е тук мястото да бистрим причините, но призовавам всички журналисти с все още чиста съвест – мислете, преди да пишете! Поне по тази тема. Това не е природно бедствие, не е кралско бебе, не е спортна купа. Това е борба на няколко милиона души да запазят свободата си.

Наблюдател

 

children-refugees

Адрес на статията
Етикети: , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

  1. Благодаря за информацията. Важно е да видим събитията от различни ъгли. За мен е ясно че корпоративният интерес в САЩ бърка кашата. А от теб научих как точно я бърка в тази част на света. Други сайтове съобщават различни сведения. Трудно е да се ориентираш, наистина. Ти, Наблюдател казваш че от три дена се ровиш по сайтовете и не можеш да намериш. Кои сайтове не подават информация за Кобани тези дни? Аз чета по въпроса всякакви сайтове. Защо са некадърни преписвачите на сайтове, Наблюдател; защото не знаят къде да гледат; или защото не могат да превеждат и преписват грешно? Живота е по-лесен като ни кажат какво е правилно вместо всеки от нас да става самозван анализатор.

    • Реално информацията, която излиза по западните медии (до които аз имам достъп), идва от няколко източника, при това повечето по един или друг начин правителствени. Останалите просто преписват. На всичко отгоре и понякога проявяват твърде неуместно творчество, като си обясняват нещата без да си задават сериозни въпроси. Вината им е в това, че тази новина не е като другите, не върви да приказваш глупости, защото така оправдаваш убийства.
      Няма „правилни“ сайтове… Ние, анархистите, си пишем с други анархисти и знаем тяхната гледна точка. Четем и история, мислим, обменяме мнения и си създаваме някаква представа какво се случва там. Сигурно е доста по-изкривена от представата на Пентагона например, но е доста по-правдива (защото е по-задълбочена) от тази, която се спуска от правителствата и тече в информационните канали към плебса. Вината на пишещите е, че при малко повече старание могат да публикуват доста по-точни неща, макар и с опасност да предизвикат неудобно чувство на солираност към кюрдите у местното население. Само че те си карат наред, все едно отразяват модните предпочитания на Уелската принцеса.

      • Трябва да се ровим и да си задаваме въпроси непрекъснато, за да намерим информацията така както тя изглежда „отдолу“ (на терена). Защото информацията „отгоре“ (правителствената) е такава каквато те искат да я видим. Затова аз не следя официалните новини по радио и ТВ. Аз следя „алтернативните, свободни“ медии. За мен свободна медия е тази която не се издържа от някоя корпорация. С малки изключения, намирам свободните медии на интернет та затова те питах за сайтовете. Едно изключение, например е една колона на Гардиън. Всъщност, според мен още по добър подход за намиране е да следвам имена на журналисти. Джон Риид и Пол Фуут да спомена давама.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*