Вестителите – Джеймс Райсън пред Democracy Now!

Джеймс Райсън е разследващ журналист в „Ню Йорк Таймс”, заплашен от затвор в САЩ, защото не иска да разкрие източника си на „секретна информация, свързана с националната отбрана“. Както обещахме в резюмиращия материал на Democracy Now!, представяме интервю на Ейми Гудман с него.

james_risen

ДР (Джеймс Райсън): Когато отразяваш „войната срещу тероризма“ трябва да считаш себе си за военен кореспондент. Но във войната срещу тероризма всичко, за което пишеш, е свързано с някаква тайна. Така че трябва да решиш. Ще се откажеш ли от Демокрацията, от Свободната преса, от това да бъдеш Разследващ репортер, в името на… „борбата с тероризма“.

ЕГ (Ейми Гудман): Запознайте се с Джеймс Райсън, репортер на Ню Йорк Таймс, носител на наградата Пулицър за отразяването на телефонните подслушвания. Оттогава той е мишена за тогавашната администрация, на Буш, и сегашната, на Обама, за отказа му да разкрие от къде е изтекла информацията.

ДР: Аз бях подведен под отговорност през 2008г. Но сега, при всичката тази поддръжка, реших да продължа борбата.

ЕГ: На Джеймс Райсън му предстои затвор. Присъда, която продължава при администрацията на Обама. Неговата реакция на тази ситуация е, че написа още една книга – „Алчност, Власт и безкрайни воини“. През 2006 той получи Пулицър за разкритията си за телефонните подслушвания. Тази история можеше да излезе на бял свят през 2004 г., малко преди изборите „Буш срещу Джон Кери“. И можеше да промени изхода на изборите. Но под правителственият натиск Ню Йорк Таймс отказа да публикува историята. И я задържа за повече от година, докато Джеймс публикува книга в която отрази разкритията си. От шест години той е разследван от администрациите на Буш и Обама заради изтичането на информацията, отразена в книгата „Състояние на война. Тайната история на ЦРУ и администрацията на Буш“. Джеймс е изправен пред заплахата от затвор, ако откаже да свидетелства на процеса за агента, набеден че му е предал информацията. През юни върховният съд му отказа съдебно решение да не свидетелствува на процеса срещу Джефри Стърлинг, за който прокурорите считат, че е предал информацията за решението на агенцията за осуетяването на атомната програма на Иран. В „Състояние на война“ Джеймс показва, че вместо да осуетява програмата, агенцията всъщност предава на Иран проект за създаване на атомна бомба. В тази ситуация Джеймс предпочита да отиде в затвора, вместо да свидетелства на процеса, който започва през януари. В история, излъчена в неделя, генерал Майкъл Хейдън, шеф на ЦРУ до 2009 и преди това NSA, каза на водещата Лесли Стал в предаването „шестдесет минути“, че не е направил нищо за това Джеймс да предаде своя източник на информация. Хейдън казва: „Аз съм объркан, знам за нанесената вреда, но също знам и ролята на свободната преса в свободно общество. И тъй, аз си мисля, че каквото Джеймс публикува е грешка. Америка може да страда от изнасянето на тази информация. Но от друга страна, си мисля аз, правителството трябва да е силно за да пази интересите ми, но не толкова силно, че да засегне свободите ми“. Сега е ред на администрацията на Обама да решава дали да изпрати един от най-добрите журналисти на Америка в затвора. Обама вече има изградена репутация на най-агресивен в историята, що се отнася до разследването на Глашатаите (т.е. хората, които разпространяват информация, без да се радват на одобрението на правителството – бел. ред.). Той вече има 8 случая. Повече от всички предишни администрации взети заедно. Днес излезе последната книга на Джеймс „Плащай всяка цена: Алчност, власт и безкрайни воини“ В нея той съветва как най-добре да се противопоставим на драконовите мерки на администрацията за подтискането на разследващият репортаж и истината за манипулациите на администрацията.
В тази книга ти цитираш Джон Кенеди.

ДР: Да, аз мисля че точно това направихме тук. Всичко започна на 9/11. И го чувстваме, когато търсим правосъдие или правата си. Но напоследък се превърна в източник за парична изгода от хората въвлечени във „война срещу тероризма“ защото са амбициозни, защото търсят власт, материална изгода… В исторически план прилича на средновековието когато имахме стогодишни войни, тридесет годишни войни… където се създаде класа на професионални войници, които ходят от една страна в друга за да воюват за пари.

ЕГ: Както показваш в тази книга, ти и подобните на тебе сте под изключително напрежение. Как съумяваш да продължаваш да пишеш уводни статии за Ню Йорк Таймс, когато възможността за затвор е реалност?

ДР: Това ми е работата. Това, което ме предпазва от полудяване, е да продължавам да работя. Ако им се поддам, ще се затрия. Цял живот съм искал да съм репортер. Само това мога да върша добре.

ЕГ: Би ли се върнал във времето, преди Едуард Сноудън и преди получаването на Пулицър наградата?

ДР: Предполагам, че имаш предвид първоначалните репортажи за NSA (Национална агенция за сигурност). През 2004г, Ерик Лихтблау и аз имахме няколко различни източника на информация, които започнаха да ни подсказват, че те знаеха нещо важно, много важно, че знаеха най-голямата правителствена тайна, но че не можеха да я кажат на нас, защото бяха толкова притеснени. Че ги изтезава, това което знаят. Отне месеци на изчакване, подпитване, изслушване, търпение и репортажи, докато Ерик и аз успяхме най сетне да сглобим парчетата. И в есента на 2004 вече имахме историята. Имах голяма конфронтация с Маикъл Хейдън. Хванах го на телефона, представяйки се за лице от NSA, което трябва да говори с него веднага. Бях изненадан че успях да го хвана на телефона и да му представя историята. Той хлъцна. В този момент разбрах, че сме успели да възпроизведем истинските събития. Но тогава Хейдън и правителството започнаха да упражняват натиск на Ню Йорк Таймс да задържат репортажа. Това беше две-три седмици преди изборите, по средата на октомври. И тогава…

ЕГ: Как изглежда когато правителството оказва, натиск? Те нахлуват по коридорите на вестника и се набутват в изпълнителните офиси, или…?

ДР: Не. Това, което те обикновено правят, е да ни извикат ние да отидем при тях. Първата среща беше смехотворна, защото те не искаха да се разбере официално че репортажа е истината. Така че те задаваха тези засукани хипотетични въпроси. Но това беше само началото на цяла серия от срещи, в които те заявиха, че това е най-важната операция и, ако ние я разкрием, това ще увреди националната безопасност. Принципно това беше мотива, който те ползваха тогава и през целият процес. Случаят екскалираше на по-високо и по-високо, и по-високо ниво. През това време изборите ставаха по- близо и по-близо. Тогава главния редактор реши да задържи репортажа до след изборите и…

ЕГ: Мислиш ли че изборите можеше да се променят? Какво беше тъй важно в разкритието ви?

ДР: То беше, че NSA шпионира американци електронно. Подслушвайки телефонни разговори, дори международни, и изкопавайки много данни за телефони и email-и, и прониквайки в съдържанието на email-ите. Вършейки всичко това без одобрение от съда. Правителството беше решило да върши всичко това, заобикаляйки всички колони на законност и в пълна тайна, със знанието само на няколко конгресмени. Тази секретност им беше необходима, за да оперират в големи мащаби. Ние и хората, с които разговаряхме, сме убедени, че това е противоконституционно. И заради това изоставяме тази работа.

АГ: Искам да поговорим за Бил Бени. Тои служи 40 години в ЦРУ и се пенсионира тъкмо преди 9/11. Какво се случи?

УБ (Уилям Бени): След 9/11 всичките опаковки паднаха и те решиха, ЦРУ, Белия Дом и NSA, да елиминират протекцията за американските граждани и да започнат да събират информация на местна почва. Така AT&T подаде към правителството около триста милиона записа за комуникация между граждани на САЩ. Това беше момента, в който разбрах, че не мога да стоя повече в организацията, защото това беше нарушение на конституционните права на гражданите. Нарушение и на много от законите, изградени до сега. Аз разбрах, че това е решение, което не може да бъде върнато назад, и аз трябва да напусна.

ЕГ: Бил Бени стана един от глашатаите. Бил е заплашван буквално с пистолет, опрян в главата му. Неговата деца и жена също са били задържани с насочен пистолет.

ДР: Да. За нещастие. Аз имам глава в моята нова книга за NSA глашатаите, включващa Бил и Дайан Уорк, и Том Дрейк, и някои от другите. Забележително е какво им се случи в NSA.
Това разбрахме след години… Аз не познавах Бил, нито Том. Те никога не са били източници за нашата информация. Това, което открихме, е, че правителството мислеше, че те са нашите източници. И като резултат те бяха преследвани. Дайан Уорк специално пострада от ужасно преследване. Тя се опита да сигнализира за беззаконието всички влиятелни хора, които познаваше, но всеки път се оказваше, че те вече знаят и са включени в тайната. Накрая получи съобщение „престани да разследваш, престани да се бъркаш, дръж си устата затворена“. Накрая, след като нашата история видя бял свят, правителството реши, че тя е нашият източник. Нейната къща беше претършувана, на Бил къщата беше претършувана и ред други, също като на Том Дрейк.

ЕГ: След изборите какво се случи?

ДР: Както ни беше обещано, започнахме да подготвяме репортажа за издаване отново по средата на декември, но той беше задържан отново. Пак NSA. После репортажът беше убит напълно. Тогава реших до го сложа в моята книга. През лятото на 2005 книгата беше готова. И есента се обадих на издателите.
След безконечни тиради и обмен на високи идеи ние се озовахме отново в разговор с правителството. Те заявиха, че не подслушват никого. Че следят само метаданните (например информацията кой с кого е говорил, но не и съдържанието на разговора – бел. ред.). Когато издателите ни казаха това, ние с Ерик възразихме „те ви лъжат“. И най сетне аз и Ерик успяхме да ги убедим, че са лъгани. Накрая те решиха да издадат книгата.

ЕГ: И така, книгата видя бял свят. Ти спечели Пулицър за нея. Но по това време имаше нещо друго, за което беше решено да не бъде публикувано. Какво е то?

ДР: Правилно. Има още една история. Операцията на ЦРУ във връзка с развитието на атомната програма на Иран. ЦРУ ползуваха руски бежанец за да предаде проекта на Иран. Идеята беше да се подаде на Иран грешен проект, за да поведе иранците в грешна посока. Руснакът беше атомен учен и каза незабавно на иранците, че проектът е грешен, „аз виждам грешките в него“. Така и иранците видяха грешките. Възможно е чрез подкуп да успяха да намерят добра информация и да пренебрегнат грешната. Това беше в книгата ми. Но издателят го изряза, защото Белият Дом изискваше това. След като книгата излезе, правителството започна разследване за изтичане на информация. Тогава те решиха да не се закачат с Ню Йорк Таймс, защото ще бъде забележително, шумно изпълнение. И решиха да намерят в книгата ми нещо за което да се хванат. И избраха операцията Мерлин. Кой е източника на моята информация?

ЕГ: Изненада ли се че от администрацията на Буш, случаят се прехвърли в Обама?

ДР: Да. Аз мислех, че когато администрацията на Обама застъпи, целият случай ще отпадне. Останах много изненадан.

ЕГ: Ти ми каза, че президентът Обама е най-големият враг на „свобода на пресата“ за поколения насам.

ДР: Да. Неговите действия говорят сами. Той преследва повече журналисти и глашатаи от всеки друг президент в историята. Този опит да разпадне на пресата ще остане основна характеристика за него.

ЕГ: Ще разкриеш ли името на твоят източник?

ДР: Не.

ЕГ: Защо?

ДР: Защото мисля че не може да имаш агресивен разследващ репортаж без главни източници. И че без агресивен разследващ репортаж, не може да имаме демокрация. Защото единственият истински наблюдател на действията на правителството е агресивният разследващ репортаж.
Правителството се опасява най-много точно от него, защото ние осветяваме това, което става вътре в правителството. Не може да вършиш това без да поддържаш анонимността на източниците.
Дик Чейни каза. че е време да свалим ръкавиците. Има предвид да се дерегулира националната програма за безопасност (да се премахнат бариерите). В същото време наливаме стотици милиарди долари в разните контратерористични програми. Сега ФБР и ЦРУ имат толкова пари, че не знаят какво да правят с тях. Ако повдигнем капака на тази изкелиферчена „воина с терора“, ще видим потресаващи неща. Тази „воина на терора“ е измислица. Започнах да се оглеждам, какво всъщност се случва, и първото нещо, което забелязах е как САЩ изсипа милиарди долари в Ирак за ползване от новото иракско правителство. И милиарди бяха откраднати и пренесени в Ливан от новите иракски водачи.
Откраднати от Ирак и пренесени в таен бункер в Ливан.

ЕГ: И това са парите на хората, които си плащат данъците!?

ДР: Не. Това са иракски пари, които бяха пренесени в САЩ и сега се връщат в Ирак. Луда работа! И никой не знае какво върши другият!

ЕГ: Денис Монтгомъри?

ДР: Той е чуден характер! Компютърен специалист. Той казва, че е развил специална технология която ще му позволи да върши с компютри неща, които другите не биха могли. Технология за разпознаване на образи. С тази технология той може да вземе образи които са били излъчени от Ал Джазира и да разчете специални, секретни кодове на Ал Кайда които са излъчени върху програмите на Ал Джазира. ЦРУ му вярва, че, гледайки Ал Джазира, може да каже къде ще е следващата атака на Ал Кайда. Други луди работи са секретната програма на Пентагона, в която е въвлечен този палестинец с банкова сметка за пране на пари.

ЕГ: Колко пари бяха дадени на Денис Монтгомъри?

ДР: Много милиони. Но той беше тежък комарджия и, в последна сметка, свърши с огромни дългове. Неговата история е една от най-странните в тази „война срещу тероризма“. На мен това ми говори, че има толкова много пари за харчене, че те имат желание да ги хвърлят на вятъра.
Тази глава за Денис Монтгомъри нарекох „Императорът на войната на терора“, защото никой не би желал да каже, че императорът няма дрехи. Най-сетне френското правителство съобщи, че това са глупости и Денис…

ЕГ: Отиде в затвора?

ДР: Всъщност не. Всъщност той получи повече договори след това. От Пентагона например. Не е ли това лудост?!

ЕГ: Как се подготвяш за затвора?

ДР: Отначало бях нервен. Но после шумът на живота ме погълна и попривикнах с тази мисъл.

ЕГ: Тоест ти сега разказваш за самите тези хора, които те пращат в затвора!?

ДР: Да. Единственото от което правителството има респект, е да останеш агресивен и да продължиш да ги наблюдаваш какво вършат.

ЕГ: Ти отразяваш глашатаите и сега стана един от тях, борец за свобода на пресата.

ДР: Те заслужават много повече уважение от мене. Аз споменах Дайан Уорк. Тя е идеалният пример, че Едуард Сноудън постъпи правилно. Обикновено питат „Защо не вървиш по етапният ред?“. Е, Дайан извървя всяка възможна стъпка по етапният ред.

ЕГ: Какво започна да казваш за Едуард Сноудън?

ДР: Той е глашатай. Всеки който си мисли, че може да направи това, което той направи, и да си остане в Щатите, се залъгва.

ЕГ: Мислиш ли, че трябва да му се позволи да се върне и да няма съд.

ДР: Да.

ЕГ: С какво той допринесе.

ДР: Както казах, заради него започна новият национален дебат върху наблюдаването от правителството. Той показа че администрацията на Буш обърна NSA срещу aмериканския народ. Той разкри драматичното разширение на възможността на NSA да наблюдава aмериканският народ заради „живота онлайн“.

ЕГ: Твоят син е репортер. Какво е твоето послание към него?

ДР: Искам да бъде свободен да върши това, което аз върша с трудности.

ЕГ: И ти си готов да отидеш в затвора за това?

ДР: Да. Това е едно послание, което мога да завещая на сина си.

Етикети: , , , , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

Trackback / Pingback

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*