Палеокостас – „Неуловимият“ – „Гръцкият Робин Худ“

Василис Палеокостас, „Гръцкият Робин Худ“, една история като на филм – заглавието на филма: „Неуловимият“, в главните роли: Василис Палеокостас, Никос Палеокостас, Костас Самарас – „Художника“, Алкет Ризай, Сула Митропиа.

Прекарал десетилетия нарушавайки и бягайки от Закона, избягал два пъти от затвора с хеликоптер, раздал милиони на бедните. Това е историята на Василис Палеокостас, най-издирваният човек в Гърция, превърнал се в национален герой.

afierwma-tou-bbc-ston-basili-palaiokwsta---o-apiastos-2150289

Една сряда, обирите се възобновиха…..

Маскиран мъж шофира откраднат микробус по тихите улици на Аспрон Сцитион в централна Гърция, бели сгради с черни квадратни прозорци като домино, в Коринтския залив. Паркира пред клон на Националната банка и се насочва към сградата, държейки в ръка „Калашников“. Заповядва на служителите да отворят банкомата и взима 150 хиляди евро, след това още 100 хиляди от сейфовете и след няколко минути изчезва.

Беше февруари 2010г, и гръцката икономика се намираше в криза. Много хора смятаха, че за кризата са виновни банките. Един човек ги накара да си платят. Твърди се, че през октомври 2010г, е обрал две банки в един и същи ден. В Егино, близо до Солун, въоръжен мъж нахлува в Националната банка на Гърция, директно през прозорците, чупейки ги, след това прави същото и в Селско-стопанската банка, само няколко метра по-надолу, изчезвайки с 240 хиляди евро. И тъй като никой не е наранен, нещо необичайно в гръцките банкови обири, властите стигат до заключението, че двойния удар може да е дело само на Василис Палеокостас.

В една поредица от престъпления, които продължават три десетилетия, човекът известен като „гръцкият Робин Худ“, който е взел милиони от банкови обири и отвличания на бизнесмени, е раздал голяма част парите на нуждаещи се хора. Въпреки, че за разлика от множество известни бандити, не е отнел нито един човешки живот и не е наранил никой по време на “престъпната“ си дейност, продължава да е един от най-издирваните хора в Европа.

Един от бившите му съкилийници Поликарпос Георгиадис си спомня: „Престъпниците крадат портмонетата на възрастните хора, Василис е на друго ниво, той е обществено приет крадец и герой! “ Но както и действителния Робин Худ, Василис Палеокостас е презиран от властта, която го представя като жесток терорист и повечето гръцки журналисти съвсем “случайно“ избягват да говорят за неговата невероятна история.

Детето от планината.

Палеокостас е роден е през 1966г. Израства в село Мосхофито, едно отдалечено селище от колиби в заснежените планини на централна Гърция. Там той израства като пасе кози с баща си и брат си Никос. Като малки, Никос и Василис са били много сплотени и задружни. Селяните от района са били известни с прозвището “героите“, обяснява отец Панайотис, местен свещеник, защото са оцелявали в суровите условия на планината, дори и без обувки.

„Василис може да е крадец, но в никакъв случай не е престъпник. Крадци като Василис, които крадат за да нахранят любимите си хора, не трябва да се игнорират“ казва отец Панайоитис. Когато се натрупвал снега в планината, Никос обикновено е носил малкия Василис на рамене цели три километра, до най-близкото училище.Там свещеникът първо затопля премръзналото дете пред огъня, преди да започне уроците.

През 1979г, семейството се мести в Трикала. Никос е на 19 години и напуска родния дом, за да търси работа по корабите, а 13 годишният Василис се бори за да “запълни обувките на брат си“. Бащата, Леонидас Палеокостас си спомня: „Работи във фабрика за произвоство на сирене в продължение на 2 години, беше много тих и самовглъбен. От прозорците на фабриката, Василис гледа как балона на гръцката икономика се “надува“ и богатите стават все по-богати, наближава момента Гърция да се присъедини към ЕС. Един ден, той напуска мандрата, в която бива жестоко експлоатиран, като роб, и не се завръща повече. Още тогава намразва този тип работодатели. „Като дете на планината не е имал други умения, освен да краде за да оцелее“, казва отец Панайотис.

Между 1979г и 1986г, Василис и по-големият му брат Никос, който не се задържа дълго време по корабите, са отговорни за около 27 грабежа, предимно на техника. Василис се пристрастява към екшън-филмите. Често оставал буден цяла нощ гледайки боксовите мачове на Роки, мускулите на Шварцнегер или „Бягство от Алкатраз“ на Клинт Истууд.

По онова време младият “разбойник“ среща сродна душа, която в последствие му повлиява много. “Василис беше един учтив крадец (оставял е извинителни бележки при грабежите, а впоследствие е изпращал пари на хората на които е откраднал това-онова, бел.ред.), докато не среща Коста Самарас – „Художникът“. По-голям и по-опитен от братята Палеокостас, Самарас е бил един амбициозен криминален гений, който е изучавал плановете на сградите и рисувал скиците в бележник. Заедно с братята Палеокостас „Художникът“ взима “диплома“ и в грабежите на бижутерски магазини и банки. Полицаят Димитрис Граванис си спомня първия грабеж на тройката: „Василис се изкачи на един хълм и започна да стреля с оръжие, за да отвлече вниманието на полицаите. На самите полицаи им отне няколко минути да излязат от полицейския участък, а през това време, „Художника“ и Нико вече бяха изпразнили златарския магазин. Когато в крайна сметка влязохме в патрулките, започнаха да ни се пукат гумите, защото бяха разпръснали пирони и счупени стъкла по улицата. От този момент моята главна цел стана да ги видя в затвора“. Граванис е опитен и умен полицай, който предпочита да разплита престъпленията с ума си, отколкото да получава признания от заподозрените с бой.

“Загубих си съня с братята Палеокостас. Прекарвах безсънни нощи работейки по този случай и се прибирах у дома в 7:30 сутринта, тогава съпругата ми отиваше на работа“ си спомня той .

Преследването на беглеца

Но Палеокостас е невъзможно да бъде заловен, по една много съществена причина: раздава парите на бедните. През 80-те години, след сериите от обири на банки, Палеокостас дава пари на всички, които му осигуряват подслон. Заради растящата инфлация в Гърция, се увеличават цените и народът започва да критикува правителството и да обвинява в корупция банките. Това увеличава броя на хората готови да “празнуват“ заради действията на братята Палеокостас. Така започва ерата на преследването, на играта на котка и мишка, между крадци и полицаи. През април 1990г, Палеокостас е арестуван при опит да освободи брат си от затвора в Лариса. Тогава Василис опитва да разбие стената на затвора с открадната цистерна.

Хвърлен е в затвора, но не за дълго. През януари 1991г, избягва от затвора в Халкида използвайки спални чаршафи, за да се спусне по стената. Въпреки натрупаното богатство от грабежите, той предпочита да харчи пари само за това, което му е най-необходимо. Презира скъпите коли и единствената луксозна вещ, която притежава е един загадъчен златен кръст, който носи на врата си. По-късно този кръст се превръща в ключ за едно от най-успешните му бягства.

Онзи който промени играта

През юни 1992г, нашите хора замислят кражба, най-смелата, която са правили въобще – Метеора, Каламбака. Районът винаги е бил свещено място за монасите, но също и за бегълци като Палеокостас и компания. Това е малък град и банката се намира на много близко разстояние от местното полицейско управление, което изглежда развеселява крадците, които се радват как „полицаите ще гледат като глупаци“. Докато Никос наблюдава с бинокъл, „Художникът“ прави схема на площада, чертаейки на един лист. Василис се провиква “това е обир“ и тримата мъже нахлуват в банката облечени във военни униформи, със слънчеви очила и държейки автоматични оръжия. В рамките на само няколко минути са измъкнати 125 милиона драхми под носа на полицията (много пари по това време). Това остава и до днес най-големият банков обир в Гърция.

Отвличането на Хайтоглу

Петък, 15 декември 1995г, 8:15 сутринта, милиардерът , собственик на фабрики за производство на халва, Александрос Хайтоглу, тръгва от вилата си в Солун, по краткия път към неговата фабрика. Колата му е избутана от пътя и братята Палеокостас го натикват със сила в един джип. Василис иска повече от 260 милиона драхми откуп. Магнатът по-късно признава: „Поведението на похитителите изобщо не беше лошо“. След като го пускат без драскотина, един вестник излиза със заглавие на първа страница: „Ядоха халва за 240 милиона

Палеокостас продължава да раздава парите от обири и откупи на бездомни или бедни земеделци. „Подари 100 хиляди драхми на сирачета – момичета, за да имат пари да се омъжат“, казва баща му. Василис Палеокостас прекарва повече от 3 години изплъзвайки се от ръцете на полицията, живеейки като беглец в планините. Много често се е разхождал с колата си, дегизиран, за да не бъде разпознат. Както признава полицаят Граванис, в крайна сметка го арестуват по случайност, защото причинява автомобилна катастрофа.

ÈÅÓÓÁËÏÍÉÊÇ - ÓÔÏÍ ÁÍÁÊÑÉÔÇ Ï ÂÁÓÉËÇÓ ÐÁËÁÉÏÊÙÓÔÁÓ

Животът в затвора и бягствата

Получава 25 годишна присъда. През 2003г, надзирателите намират една подробна схема на затвора в килията му и веднага го местят в централния атински затвор – „Коридалос“. Годината е 2006г, излежал е вече 6 години от присъдата си. В една килия е заедно с албанеца Алкет Ризай, с когото стават приятели. „Отне ни 2 години да проектираме бягството ни“ казва Ризай по-късно пред журналисти по телефона от затвора в Патра.

В 18:15 часа, близо до Атина, един пилот се качва на бял хеликоптер с номер АS355N марка Eurosopter. Бившият правителствен пилот изпълнява полети над Атика за забавление на клиенти, но минути след излитането, един от двамата пътници му опира пистолет във врата. Това е Никос Палеокостас, който отива да спаси брат си. В рамките на 10 минути, хеликоптера пристига над затвора „Коридалос“. Намалява скоростта, каца в двора на затвора и качва двамата затворници, Палеокостас и Ризай. Пазачите са изненадани и не знаят как да реагират, тъй като хеликоптера освен това е бял със сини ленти и прилича на хеликоптерите, които използва полицията. Оттам кацат на едно гробище и изчезват с мотори. Преди да оставят пилота, Никос му дава една броеница с думите „Това е подарък, да ти напомня за Палеокостас“ Скоро след това бягство, Алкет Ризай и Никос Палеокостас бързо са арестувани отново, но Василис продължава да се укрива успешно. През юни 2008г, отвлича Йорго Милона, алуминиев магнат. Откупа който взима е 12 милона евро. На втори август 2009г, докато беглецът си сипва чаша ракия и гледа на двд-то „Жега“ с Ал Пачино и Робърт де Ниро, полицаите нахлуват в къщата – полицията е радостна с успеха си.

През февруари 2009г, Василис Палеокостас ще стане известен в целия свят. За охраната на затвора, сутринта на 22 февруари, изглеждаше като всички останали… Палеокостас прави сутрешна гимнастика на двора. Ризай си спомня: „Аз съм човек, който има интуиция, усещам когато ще се случи нещо добро“

В три следобед, по часовника-телефон на Василис, който тайно е получил преди това, звъни Сула Митропия. Дошло е времето. Сирените за прибиране прозвучават в „Коридалос“ и пазачите нареждат на затворниците да напуснат двора. Часът е 15:45, това е деня в който започва делото на Палеокостас. Един от охраната чува звука от перките на хеликоптера, който слиза над крило-3, хваща се за оръжието, сигнализира за опасност. Хеликоптерът е отвлечен от фирмата Interjet. „Госпожа Александрова“ е на борда, качила се е от летището в Атина. Изваждайки една ръчна граната от чантата, заплашва пилота, казвайки му на развален гръцки с руски акцент : „Отиваме да приберем момчетата. Затворът „Коридалос“ – в противен случай ще умреш“ .

Вече пет години след това драматично бягство Палеокостас остава неуловим. Пресата скоро започна да го нарича „фантом“, докато обикновените хора го наричат „Краля на Планините“.

„Никога няма да спра да търся Василис. Не ми пука дали ще удари пак, а кога?“ заключва Гавранис.

Второто бягство с хеликоптер на Василис, 2009г.

Като допълнение, още няколко характерни епизода:

През април 1991г, когато обират секретаря на „Земеделски кооперации“, виждат, че има много малко пари в него, казват “ние не сме крадци на дребно“ и се отказват от 200 хиляди драхми.

На 6 октомври 2002г, Никос спира в една крайпътна таверна в Павлиани. Поръчва си месо с пържени картофи. Щом привършил с яденето, извикал собственика на таверната и му казал: Слушай сега, аз съм Никос Палеокостас и ме преследват. Имам нужда от автомобила ти“ и слага един пакет с евро на масата. „Искам само колата ти, няма да ти сторя зло“ “Страх ме е “- отговаря собственикът на таверната . „Ако правиш каквото ти казвам, няма от какво да се страхуваш“. “ Но ако ти дам колата, после ще ме обвинят, че съм ти съучастник.“ отговаря собственика. „Добре тогава – казва Никос, дай ми ключовете и след петнайсетина минути звънни в полицията“. “ Беше един учтив човек , облечен като ловец, добре изглеждащ, бих го почерпил кафе“- казва след това кръчмаря на полицията.

Това правят братята, кражби на бижутерски магазини, банки, скъпи автомобили, изнудвания и други “работи“, но никога не проливат кръв. Най-много някой шамар или ритник и то в трудните случаи, особено ако е трябвало да избягат, но кръв – никога.

Никос е от хората, които от малки се “влюбват“ в идеята, че може да се опълчи срещу всички и всичко, ченгетата, системата като цяло, банките и срещу властта най-вече.

Казват, че в едно село близо до Козани, един баща имал много сериозен здравословен проблем, а семейството нямало пари. Една вечер някой почукал на вратата и оставил плик с 3 милиона драхми. След време, непознат човек се обадил по телефона и попитал; „Влязоха ли ви в нужда парите“? – „Да, влязоха, кой е на телефона“? Но отсреща затворили без отговор. На телефона е бил  Никос Палеокостас.

Първият голям удар на Никос е заедно със Костас Самарас, успяват за заключат полицаите на цяло едно полицейско управление вътре в сградата им, след което на спокойствие обрали един бижутерски магазин.

παλαιοκωστας νικος

 Никос, с червената блуза

Част от банковите обири в Гърция, дело на групата на Палеокостас:

8 ноември 1991г, облечени с офицерски военни униформи, открадват 25 милиона драхми от Търговската банка в Янина. Укриват се две години в Париж.

2 юни 1993г, обират банка във Каламбака – 125 милиона драхми. Никос и Василис се скриват в България, но Самарас е заловен на път за Италия.

Още през 1993г – обират Националната банка на Гърция във Велестино, две банки в Иматия и Като Ахайа, и ОТЕ в Илион.

10 август 1995г, Йоники Банк, 8 милиона драхми.

Юли 1998г, обират Националната банка на Гърция в Лариса. На 21 декември Василис е заловен след автомобилна катастрофа .

Март 2001г, Нико обира банката в Карпениси , 1.8 милиона драхми.

10 февруари 2002г, клон на Земеделската банка, 240 хиляди евро.

25 януари 2005г, – взети са 35 хиляди евро от Националната банка в Мегалополи.

14 октомври 2005г, – Президентът на Гърция, Каролос Папуляс посещава Верия, а по същото време Никос, облечен като военен, взима 80 хиляди евро от местния клон на Националната банка и избягва…с велосипед.

Коледа на 2005г, – от банката в Арахова, 140 хиляди евро.

9 май 2006 – обрана е Национaлната Банка в Янина.

Превод, редакции и допълнения: екип на Без Лого

Адрес на статията
Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*