„Властелините на секретността“ контролират държавата

ScreenHunter_24 Feb. 06 18.03

Скот Хортън разкрива реалните господари на „свободата и демокрацията“ в нова книга

През този месец излезе книгата Властелините на секретността: елитът на националната сигурност и тъмната война на Америка. Публикуваме част от интервю с нейния автор Скот Хортън за електронното издание The Intercept.

В своята книга убедително изтъкваш, че бюрократите обичат тайните и че ако бъдат оставени без контрол, те използват секретността, за да прикриват своите провали и издънки, при което стават неотговорни. В резултат на това най-потайните и покварените стабилно се изкачват на върха на пирамидата. С какво обаче това е по-различно от всяка друга организационна структура?

(смее се) … Един бизнесмен може например да уволни служители, които разкриват негови тайни, но той не разполага с нищо подобно на арсенала от правомощия на държавната бюрокрация, особено тази на националната сигурност, която заплашва с арест и затвор всеки, който издава нейните тайни – тя може да съсипе неговия живот, да конфискува жилището му, да му спре пенсията. Те разполагат с много по-голяма власт да налагат секретността.

Едно от най-поразителните за мен неща в културата на политическия елит във Вашингтон е как тези претенции за секретност се приемат безрезервно. Очевидно няма нито воля, нито дух за тяхното оспорване. Това важи за мнозинството от журналисти, които ги отразяват.

Никой не разглежда как това торпилира демократичния процес в Съединените щати. Въпросът за водене на 10-годишна война в Пакистан би следвало да се обсъжда, разглежда и да се вземат решения по пътя на демократичния процес, който включва публично излагане на основанията за военните действия от страна на изпълнителната власт, тяхното обсъждане и гласуване или отхвърляне на предложението от Конгреса, като обществеността следва да бъде информирана.

Да кажем, че е съвсем оправдано ЦРУ да извърши секретна тактическа операция за поразяването на муджахидинския вожд Х в определено време и на определено място – това няма нужда да минава през всички тези процедури. Приемам го, няма проблем.

Какво става обаче, когато това продължава 10 години, включва 700 ракетни удара и убива 4000 души. Това си е война по всички параграфи. Как може да се твърди, че било секретна операция? Понятието „секретна операция“ изобщо не означава това. Умът ми не го побира как могат да го правят напълно безпрепятствено във Вашингтон.

Как се обяснява поносимостта на елитните журналисти към подобна секретност? Това не е ли в разрез с журналистическата етика? Те не само, че толерират и уважават неоправданата секретност, но дори сътрудничат за нея.

Да, вярно е, сътрудничат. Журналистите са голяма част от проблема. Разбира се, има отлични репортери, които рискуват своята кариера и вършат страхотна работа. Все повече и повече обаче културата на корпоративните медии не поощрява и не подпомага съществено подобни журналисти. Тя култивира и подпомага друг вид журналистика – не куче-пазач, а пудел.

За мен ролята на пудел-журналистиката ясно лъсна при доклада на Сенатската комисия за изтезанията, в който видяхме доказателства как ЦРУ подава „изтекла“ информация на подбрани журналисти, с които отдавна се е сдушило. Ние ѝ викаме не „изтекла“, а „втекла“ информация. Представя се като „свръхсекретна информация, която ти подаваме да направиш разкритие“, която всъщност се оказва фалшива и обслужва тяхната пропагандна игра. Журналистът я засмуква, без изобщо да провери с критично око данните, за да я пусне като разкритие или „изтекла“.

Една „изтекла“ информация по дефиниция е нещо, което някой предава на медиите противно на волята на установения ред, а не в негова угода. Журналистите явно не правят тази фундаментална разлика.

Имам свои източници в ЦРУ, които постоянно ми обясняват как управлението си подбира журналисти и ги пласира в медиите. Дава им достъп, добре, ясно, така се прави. Само че достъпът се дава, за да манипулират и влияят на медиите. Поразително е за мен как медиите не го разбират или се правят, че не го разбират.

Вече повече от година и половина измина, откакто започнаха да излизат разкритията на Сноудън, и няма никаква законодателна реакция. Явно Властелините на секретността намазаха от цялата работа. Защо?

Общественото мнение според мен е силно критично към тези програми, но това явно няма значение за вашингтонския елит. Никакво. Това е така, защото Властелините на секретността не се съобразяват с общественото мнение. На тях изобщо не им пука.

Те знаят, че контролират процеса на вземане на политически решения. В Конгреса на САЩ може с абсолютна сигурност да се предскаже как даден конгресмен ще гласува по всяко предложение за орязване на правомощията на Националната агенция за сигурност – просто се гледа колко пари е взел от фирми-изпълнителки на разузнавателни и военни държавни поръчки.

Превод: А. Ванчев

B6mEo2dIYAEJY-2.jpg large

Адрес на статията
Етикети: 

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*