Комуните и Съветите в Рожава

5b28f48ced011fc04be950095172835a_L

В събота, 6 декември 2014г, Академичнатата Делегация в Рожава (област в Сирия, Западен Кюрдистан) се срещна в Камишло с двама представители на Тев-дем, Движението за демократично общество. Абдулкерим Омар и Чинар Салих първо ни запознаха с някои свои размисли за държавата и демокрацията от Рожава. След това обясниха структурата на Демократичното Самоуправление – системата на комуните и съветите – и изслушаха въпросите ни. С помощта на преводачи, Салих говори най-много.

„Изградили сме демокрацията си така, че хора от различни националности да живеят заедно. Нови сме, правим грешки, сега се опитваме да попречим на ИДИЛ ( Ислямската Държава) да влезе в Рожава. Тук са идвали и други делегации, но вас посрещаме с радост. Проектът ви ни дава надежда. Все още не сме постигнали свобода, но се научихме да се борим.“

„Системата, в която живеем съществува от пет хиляди години. Различните етапи от историята са и давали различни имена, но в същността си е оставала непроменена и основният и стълб е Държавата. Това трябва добре да се разбере. През последните сто години хора са се борили срещу Държавата и са постигали историческа независимост, но не са постигали свобода, защото не са се еманципирали от Държавата. Концепцията им за свобода е оставала в рамките на държавата.“

„Сегашната система от национални държави, разтвори портите за огромната криза, на която сме свидетели. Кюрдите също играят своя роля в този регион – както откриват приятелите ни археолози, те са оставили следа в историята и културата. Като кюрди съзнаваме, че проблемите ни няма да се решат със създаването на нова национална държава. Как да надмогнем този хаос с минимално кръвопролитие? Как да намерим решение независимо от съществуващите държавни граници?“

„Предпочитаме автономия вместо независима държава. Решението трябва да дойде от масите. Системата от национални държави е създала много предразсъдъци, затова хората си мислят, че араби, кюрди и турци не могат да живеят в разбирателство. Тази идея се е затвърдила в системата от национални държави. Навита е като пружина в главите на хората, с лоши последствия. Изключила е условия за съжителство и кооперация между народите и обикновените хора. Борим се да се отървем от тези предразсъдъци и да създадем условия за съвместен живот.“

„Убедени сме, че държавната организация означава систематично унищожение на жените, а демократичната автономия означава освобождение на жените. Затова нашата революция в Рожава е женска революция. Няма област от живота в Рожава, в която жените да не вземат дейно участие. Едно от най-големите ни постижения е, че разчупихме тази догма в Близкия Изток, че жените са слаби и непълноценни, схващане изказано по различни начини, например в Шериата. Но това е само един от ефектите от нашата революция. Вярваме, че революция, която не разкрива път към освобождението на жените не е никаква революция. Имаше революции в Либия, Египет и Тунис – имаше нови правителства – но статута на жените остана непроменен.“

„Нашата система се основава на Комуните, съставени от квартали от по 300 души. Комуните имат съ-председатели и съ-председатели има на всички нива на администрацията от Комуната до Кантона. Във всяка комуна има пет или шест различни комитети. Комуните работят по два начина. Първо, разрешават проблемите бързо и рано – например технически или социални проблеми. Някой задачи могат да се свършат за пет минути, но пратиш ли ги на държавата се затлачват в бюрокрацията. Така, че ние можем бързо да решаваме някои въпроси. Вторият начинна работа е политическия. Ако говорим за истинска демокрация, решенията не могат да се вземат отгоре и да се спускат надолу, а трябва да се вземат в низините и оттам поетапно да се качват нагоре. Има също районни съвети и градски съвети, до нивото на Кантоните. Принципът ни е „малко пробеми, много решения“.

„За да не остане правителството в безтегловност, се стараем да запълваме дъното му. Поставяни са въпроси за реалната организация на масите. Ето сега можете да ни зададете въпроси.“

Въпрос: Концепцията е много интересна и сигурно има напрежение и предизвикателства в тази система. Един пример може да е напрежението между решения взети отдолу и непосредствените нужди на нивото на целия Кантон. Конкретно, може да се налага да решите централизирано, че е нужно да се построи мелница за брашно. Или пък да трябва да решите да се построи рафинерия. Стратегически, това са изключително важни неща. Но същевременно имате тази ситема за вземане на решения отдолу, от нивото на комуните. Няма полза да се строи еднаква инфраструктура в няколко комуни или в няколко града. Затова ви е необходима някаква форма на координиране между комуните и градските съвети. Кой ги координира?

Отговор: И ние обсъждаме тези теми – няма готова формула за прилагане. Помага да си говорим с цифри. В Камишло има 6 различни района. Всеки от тях има 18 комуни, а всяка е съставена от по 300 човека.

Така, всяка комуна има двама избрани съ-председатели. И всяка комуна има различни комитети. Двамата съ-председатели от всяка комуна се събират в народния съвет на този район. Всеки от тези 6 районни народни съвета на свой ред избира други двама съ-председатели. Така от 6-те района на Камишло, 12 души съставляват градския народен съвет на Камишло. Но само 12 човека не са достатъчни за Съвет, в който трябва да са 200 на брой. Останалите 188 се избират пряко. Дори да не си в комитет и да не си избран в Комуната, пак може да те изберат за градски съветник.

rojava-commune

В кантона Джазира има 12 града. Делегатите в народния съвет на Кантона се разпределят според населението. Камишло е най-големият град и затова има повече делегати от другите, има 20 места. Определят се по броя на населението. Съ-председателите са част от този голям съвет; към тях Камишло получава още 18 места. Всеки градски народен съвет решава кой отива в народния съвет на Кантона. Накрая се получава народен съвет на нивото на кантона. Като парламент е, но връзките между комуната и съветите не са прекъснати.

Всяка комуна ли гласува за делегатите на по-високо ниво?

Да.

Камишло има повече делагати – кой решава кой колко делегати да има?

Зависи от броя на населението.

Според кое преброяване?

От времето на Режима на Асад. Вижте, народния съвет на ниво Кантон все още не съществува. Сега правим преброяване. Но на ниво Комуна в градовете, моделът вече работи. Народния съвет на ниво Кантон още няма име – може да се казва и Народно събрание.

Всяка Комуна има комитети, например здравен комитет и други подобни комитети съществуват на по-високи нива. Така се осигурява пряка връзка между здравния комитет в администрацията на Кантона и нуждите на комуната.

Каква е ролята на Тев-Дем?

Тев-Дем координира и мобилизира хората в низните и осъществява по този начин връзките с парламента. Осигурява връзката между пряката демокрация и правителството. Мобилизира и координира, но също и заседава в парламента, където представлява интересите на народа. Двойна идентичност има.

Sehal

Женските съвети съществуват паралелно на Народните съвети, в които жените имат 40%. Това на всички нива ли се случва и всички ли имат вето по женски въпроси?

Да. На всички нива. Женските съвети съществуват паралелно, в Комуната, района, града и Кантона. Женските съвети не заседават по общи въпроси – това е работа на Народните съвети. Те обсъждат въпроси, които са специфични за жените. Ако има социален спор, да речем по междуличностни конфликти, даден комитет се опитва да разреши проблемите между хората. И женския съвет има такъв комитет. Ако в този комитет забележат проблем, който засяга жените, примерно диспут за домашно насилие, и ако са в несъгласие с народния съвет, а кажат не, тогава се приема това „не“ на Женския съвет. Те имат вето по женските въпроси.

Винаги ли е ясно кое е женски въпрос?

Решаваме според случая. Няма зададена формула. Когато даден Женски съвет сложи вето, то се приема. Ако някой проблем не може да се реши на по-ниско ниво, отива в съда. Но тези проблеми, като всички други в Рожава първо се решават на местно ниво, ако е възможно.

Джанет Бийл

biehlonbookchin.com

Превод за Без Лого: Мария

BiehlДжанет Бийл е американска активистка и феминистка, спътничка както в живота, така и в научната и политическа работа, на американския анархист професор Мъри Букчин (1921-2006). Теориите на Мъри Букчин за Свободния Комунализъм повлияват съществено за идеологическия прелом в Кюрдската работническа партия (ПКК), резултат от който е уникалния социален експеримент в Рожава, извършван в условията на война на няколко фронта.

Адрес на статията

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*