Рожава – основи на икономическата алтернатива

10982459_336450599895796_5624460296952283878_n

Революцията в Рожава (Западен Кюрдистан/Северна Сирия), която започва в Кобани (Айн ал-Араб) и се разраства като пожар през Африн, Дерик (Ал Маликия), Камишло (Ал Камишли), Амуда и Рас ал-Айн – области разположени по турско-сирийската граница – поставя начало на алтернативно развитие във всички обществени сфери.

По модела на демократичния конфедерализъм и демократичната автономия се създават демократични събрания, женски съвети и други демократични организации. Всяка етническа и религиозна група трябва да има представители в тези съвети, а лидерството им да е разпределено равномерно между половете. Целта на този проект не е национална държава, а демократична автономия в региона и една демократична Сирия.

Изграждане на демократично общество отдолу

Моделът на масовия демократичен конфедерализъм принадлежи към традицията в комунистическия анархизъм свързвана с името на Мъри Букчин, разработена впоследствие от Абдула Йоджалан, лидер на Кюрдската Работническа Партия (ПКК) в практически ориентирана система, чиято централна парадигма е освобождението на жените. На мултикултурната структура на Кюрдистан се отдава особена важност при създаването на икономика на участието във вид на кооперативи в селското стопанство, водоснабдяването и енергийния сектор.

„Демократичният конфедерализъм често среща съпротива от други групи и факции. Той е гъвкав, мултикултурен, срещу монополите и ориентиран към търсенето на консенсус. В основите му са екологията и феминизмът. Този род самоуправление изисква алтернативна икономическа система, при която ресурсите на общността се подобряват вместо да се експлоатират, и която посреща разнообразните нужди на обществото.“[1]

Предишни опити да се приложи демократичен конфедерализъм в района на Северен Кюрдистан (Турция) срещат изключителни трудности. Стремежите за изграждане на демократично общество отдолу датират отдавна, но тези структури винаги са оставали в сянката на арести и перманентни репресии от страна на турската държава. По тези причини хиляди цивилни са затваряни, което от своя страна изисква постоянно обновяване на структурите. Това важи с особена сила за изграждането на алтернативна икономика, задача с особена важност в последните години.

И докато в Северен Кюрдистан установените Комуни и Кооперативи действат в условия на масови репресии, то в освободената територия на Рожава населението се опитва да създаде нов вид икономика, независима, както от капиталистическите, така и от феодалните експлоататорски отношения. Това се прави на фона на драматизма на сирийската война: хиляди са убитите, а половината население е бездомно. Около два милиона са напуснали родината си. Сирийската икономика е особено поразена от войната, като някои изследвания сочат, че ще са необходими 150 милиона щатски долара, за се възстанови Сирия до нивото и отпреди петнайсет години.

Кюрдското движение в Рожава развива така наречената политика на „третия път“, която не е обвързана нито с режима на Асад, нито с ислямисткия бунтовнически фронт, една политика за демократична промяна в Сирия. Затова, първоначално региона остава извън конфликта (статията е от февруари 2014г), позиция, която успява да запази в общи линии и досега, съхранявайки и по-голямата част от инфраструктурата си непокътната.

Регионите в Рожава са в общи линии богати и биха могли да се самоиздържат. Почвите специално са изключително плодородни. Въпреки тези фактори, поради анти-кюрдската политика на целенасочено забавяне в развитието на кюрдските региони, в  Рожава все още има бедност, докато лоялните на режима натрупват богатства. Целта не е развитието на региона, а избиването на печалба от липсата на развитие. По тези причини много кюрди мигрират към места като Халеб (Алепо) и Дамаск (Шам). Извънредните закони на сирийския режим и систематичното, целенасочено недоразвиване на региона, подпомогнати от бедността и усилената емиграция съсипват региона. Успоредно с тези процеси през годините тече усилена политика на арабизация и асимилация.

Политиката на ембарго срещу постиженията в Рожава

От 2011г, ситуацията в Рожава се влошава и заради ембаргото наложено от Турция и Кюрдското Регионално Правителство в Южен Кюрдистан (Северен Ирак), както и от ислямистите, които се противопоставят на автономното управление в Рожава. Главният резултат е покачването на цените на горивата и основните храни. Скокът на цените на горивата при минусови зимни температури и снеговалеж, води до изключително опасна ситуация особено за децата. Тази ситуация превръща началото на зимата в животозастрашаващо събитие за много семейства.За пръв път от 22 години в Рас ал-Айн пада обилен снеговалеж.

В контекста на ембаргото и сирийската политика на заграбване от Рожава, регионът остава икономически слаб макар да има стабилна основа.

Д-р Дара Курдахи е икономист и член на комитета за икономическо съживяване и развитие в Африн Тя разговаря с новинарската агенция ANF за икономиката на Рожава.[2]

„Нуждаем се от нови организационни модели и институции, каквито са т.нар. колективни, комунални икономически модели, понякога наричани и социални икономики. Това е методът, който прилагаме като основа, върху която да се съгради и развие Рожава. Подходът в Рожава не е толкова срещу частната собственост, колкото цели да постави частната собственост в услуга на всички народи, които живеят в Рожава, в тяхна полза. Разбира се, сега сме едва в началото. И все пак, дори и в много малки мащаби, виждаме положително развитие. Трябва да сме наясно, че не целим икономическо възстановяване и развитие, което няма ясни цели за общността[…] Не ни трябва капиталистическа система, която не уважава околната среда, нито пък система запазваща класовите противоречия, която в крайна сметка пак обслужва само капитала. Трябва да е модел на участието базиран на природни ресурси и силна инфраструктура.“

Демократичността на едно общество трябва винаги да се мери спрямо демократизирането на икономиката му. За тази цел проекта в Рожава е отличителен пример. Тук вече могат да се наблюдават някои резултати. Например петролната индустрия е под контрола на Съветите и се управлява от работнически комитет. Рафинериите произвеждат евтин бензин за кооперативите и персонала на автономното правителство. Голяма площ земя национализирана при Асад като част от анти-кюрдската политика, сега се управлява от свободна Рожава посредством земеделски кооперативи. Лекарските комитети работят по създаването на безплатна здравна система. Несъмнено, както сочи д-р Курдахи, много от тези развития са в зародиш, но въпреки това постигнатото е историческа стъпка в посока на алтернатива на логиката на капитализма.

YPG-fighter-oil-in-Syrian-Kurdistan-photo-habermonitor

Д-р Курдахи разяснява, че икономическият модел в Рожава е отговор на неолиберализма на капиталистическата модерност и критика на държавния капитализъм характеризирал реално съществуващия социализъм. Моделът в Рожава трябва да е модел за целия Близък Изток. За да се подкрепи тази нова икономическа форма и да се доведе до общо разбиране е нужно да се провеждат икономически конференции. Те ще целят да изграждат икономика основана на човешките нужди, а също и да изясняват сред хората значението на социалната икономика. На предвижданата за съвсем близко бъдеще конференция, ще се обсъждат и коригират грешките на съществуващите модели.

„Постигнали сме модел, който в крайна сметка ще бъде прегърнат от целия свят, трябва да е така. Рано или късно ще успеем в това отношение, защото това ще означава успех за цялата общност.“

Макар едва в началото си, този икономически модел с много целеустременост и въпреки войната, се прилага на практика от много хора в Рожава. Той ясно контрастира с икономическото развитие в Южен Кюрдистан, който зависи от Европа и САЩ. Докато в Южен Кюрдистан социалното противоречие между клиентелската държава (т.е. управляващата Демократична Партия на Кюрдистан) и социално пренебрегнатите се изострят все по-силно, то в Рожава икономическото развитие ни дава искра на надеждата. Това развитие може да се окаже решаващо. Въпреки, че западните държави възприемат международните джихадисти като главната опозиция, точно тях ги вкарват в Рожава с подкрепата на турската НАТОвска държава, за да опитат да унищожат автономията. По подобен начин ползват и ембаргото.

sewing-coop-1

„Една народна икономика трябва да се основава на преразпределението и да е ориентирана към нуждите, а не да е ориентирана към натрупване и заграбване на принадена стойност и принаден продукт. Такива икономически структури нараняват не само обществото, но и природата. Една от главните причини за социалния упадък е ефекта на местната финансова икономика. Изкуственото създаване на нужди в търсене на нови пазари и неутолимата жажда за все по-гигантски печалби прави пропастта между богати и бедни все по-широка и уголемява дела на живеещите на прага на бедността, хората, които умират от глад. Тази икономическа политика вече не е приемлива за човечеството. Затова най-важната цел на социалистическата политика е въвеждането на алтернативна икономическа политика базирана не на печалбите, а на по-справедливото разпределение на богатството.“

Проектът за демократичен конфедерализъм и наистина ежедневните постижения, за които се борят хората в Рожава са пример, че е възможен друг свят, различен от капиталистическата експлоатация. Задача е за всички нас, които отстояваме солидарността, еманципацията и свободата да се противопоставим на ембаргото спрямо Рожава и на западната подкрепа за ислямистките терористични групи, които тероризират народите на Рожава.

[1]  A. Öcalan, Demokratischer Konföderalismus, 2012, p. 21

[2] http://www.firatnews.com/news/guncel/kurdaxi-suriye-karanliga-rojava-aydinliga-gidiyor.htm 

Майкъл Нап, историк, публикувана на немски в списание Kurdistan Report, февруари 2014г,

http://www.kurdistan-report.de/index.php/archiv/2014/171/13-privateigentum-im-dienste-aller

Превод от немския оригинал на английски език Ричард Броди.

English http://peaceinkurdistancampaign.com/2015/02/06/rojava-the-formation-of-an-economic-alternative-private-property-in-the-service-of-all/

Превод на български език за Без Лого: Мария

Адрес на статията
Етикети: , , ,