JE NE SUIS PAS CHARLOT*

Child_Stone_Tank

Втори месец в република БГ хиляда ежедневници и седмичници, стотици радиа и десетки телевизии ни проглушиха ушите с атентата в редакцията на в-к „Шарли Ебдо“. Ако тези цифри бъдат умножени с по 150-200, колкото са държавите ангажирани в масовата, многомилионна хистерия, ще си създадем представа за мащабите на медийното облъчване. Кулминацията беше в неделния ден на 11 януари т. г. когато, според полицията, два-три милиона парижани излязоха да манифестират съчувствието си към 12-те жертви на атентата. В „столицата на цивилизацията и разврата“, както я наричаше нашият Ботев, бяха дошли петдесетина държавни задници (глави), за да покажат солидарността си със застреляните вестникари (JE SUIS CHARLIE) и да демонстрират единния фронт на властта срещу двамата „страшни терористи“, които бяха убити от полицейските спецчасти. Охраната на високопоставените персони беше осигурена от кръжащи над тълпите хеликоптери, пълзящи около тях бронемашини, десетки хиляди жандарми, елитни снайперисти и още толкова военни – нещо, каквото не беше се случвало от края на миналата световна война. Милионната тълпа скандираше възторжено и храбро, че „всички са Шарли“, а аналните анализатори казаха, че Европа вече няма да бъде същата и това може да се превърне в исторически факт, ако епидемията на кретенизма продължи толкова дълго, колкото раздуването на локумите за атентата на летището край Бургас, където един терорист-камикадзе гръмна себе си с половин дузина евреи, дошли на евтин курорт…

„Жертвите“ са бойци на словото („в начале бе то“) и паднаха във войната. Това са рисковете на професията и цената на хонорарите, получавани най-често за сеенето на илюзии и измами. В същото време цяла армия от главорези на „Боко Харам“ (нигерийска мюсюлманска секта) атакува с гранатомети, автомати и артилерия десетхилядното градче Бага (на границата на Нигерия с Чад). Статистиците и статистите от „възмущаващите се“ изчисляват броя на избитите на около 2000. Както казват от „правозащитните организации“, по улиците на града се виждат стотици трупове. Повечето избити, по официални признания, са жени, деца и старци. Нигерийските военни дори не са се опитали да защитят жертвите на най-масовото и брутално клане, извършено от религиозни бандити и обскуранти, които искат да изградят подчинена на религиозните и политически „норми“ на Шариата световна държава на мюсюлманите, които от Пакистан до Мароко са вече над един милиард, без да броим анклавите им по цял свят и най-вече в Европа, където те са наследство от епохата на империите, в които „слънцето не залязваше“.

Трябва да признаем, че днешните кланета все още са несравними с устройваните в миналото от белите „цивилизатори“. Само за пример, в Белгийско Конго, когато те пристигнали, е имало 40 милиона души. Когато колонизаторите си отиват и оставят властта в ръцете на фелдфебела от тяхната армия, колега на Тодор Живков и по съвместителство „баща на конгоанската нация“, президент и генералисимус Секо Куку Нгбенду Ва За Банга (роден Жозеф-Дезире Мобуту), населението е наброявало 10 милиона. Още по-трагична е съдбата на индианците в двете Америки или тази на африканските роби в САЩ…

За отбелязване е, че това клане на две хиляди нигерийци беше отминато почти с пълно мълчание и никой свободолюбив вестник или властник – без да говорим за „гуманистите“ или блеещото стадо на „протестерите“ – не промълвиха дума, нито сложиха китка на виртуалните им гробища. Затова аз оставам непричастен към тоталното траурно лицемерие на „свободния свят“. Оруел отново се оказа прав – в Свинската република „всички сме равни, но някои са по-равни“.

Настрана от воплите, трябва да сме наясно, че със „смешния си парижки плач“ „световните вампири и безчовечните тирани“, властващите по всички паралели и меридиани паразити се готвят за световната гражданска война, която тяхната прогнила и прогизнала в кръв и пот „цивилизация“ подготвя с безобразията си, с несправедливостта и потисничеството над 9/10 от човешкия род.
Ето защо аз не съм и никога няма да бъда „Шарло“!

Феранте Пала

* Charlot (фр.) – произнася се Шарлµ, с ударение на последната сричка. В „простонародния говор“ означава клоун, човек без стойност; оскърбително обръщение, еквивалентно на палячо, олигофрен или и двете заедно.
Адрес на статията
Етикети: , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара


  1. Обратно към зрелището на големите политически имена от цял свят, които се държаха за ръце в знак на солидарност с жертвите на убийствата в Париж, от Камерън и Лавров до Нетеняху и Абас: ако някога е съществувал образ на лицемерието, това беше той. Анонимен гражданин свиреше „Одата на радостта” от Бетовен, неофициалният химн на Европейския съюз, добавяйки щипка политически кич към отблъскващия спектакъл, поставен от хората в най-голяма степен отговорни за бъркотията, в която се намираме. Ако руският министър на външните работи Сергей Лавров се бе присъединил към подобно шествие в Москва, където се убиват десетки журналисти, щеше веднага да бъде арестуван. А спектакълът действително беше една постановка: снимките, показани в медиите, оставиха впечатлението, че редицата от политически лидери беше следвана от голяма тълпа, която върви след тях по булеварда. Но на друга снимка, направена отгоре и обхващаща цялото действие, ясно се вижда, че зад политиците присъстват едва стотина души и има огромно празно пространство зад и около тях, охранявано от полицията. Истинският жест на „Шарли Ебдо” щеше да бъде да публикува на първата си страница голяма карикатура, която жестоко и безвкусно да се подиграе с това събитие.

    В сивата зона
    от Славой Жижек
    http://novilevi.org/publications/237-zizek-grey-zone

  2. Днес светът е изцяло обгърнат от образа на глобалния капитализъм, подчинен на управляващата го международна олигархия, поробен от монетарната абстракция като единствената призната фигура на универсалността.

    В този отчайващ контекст се поставя един вид измамна историческа пиеса. На сцената на „Запада”, родина на цивилизования и господстващ капитализъм, срещу „ислямизма”, референт на кървавия тероризъм, се появяват, от една страна, унищожителни въоръжени групировки или свръхвъоръжени индивиди, размахващи оръжие, за да подчинят трупа си на някои Бог, от друга, в името на човешките права и демокрацията – варварски военни мисии, разрушаващи цели държави (Югославия, Ирак, Либия, Авганистан, Судан, Конго, Мали, Централна Африка) и даващи хиляди жертви, без да достигнат до нищо друго освен до това да договорят с най-корумпираните бандити един несигурен мир сред окопи, мини, ресурси и заграждения, където големите компании просперират.

    Ален Бадиу
    Червеното знаме и трикольорът
    http://novilevi.org/publications/238-badiou-red

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*