Да запазим човечността, да се изправим срещу несправедливостта

unity1

Патриотизма, както и неговото политическо изражение – национализма са интегрална част от управлението на всяка държава. През годините, национализма е бил използван за различни цели, най-често милитаристични, но често и за вътрешно-политически. Ако се фокусираме върху Европа и периода на военните конфликти от началото на миналия век до Втората световна война, лесно можем да установим ролята на националистическата пропаганда в попълването на редиците на армиите и насъскването на народите едни срещу други.

Другия аспект на националистическата пропаганда, можем да открием още по-лесно в наши дни, когато тя се използва предимно за партийни цели. От няколко години насам, няколко политически субекта се крепят на политическата сцена, единствено благодарение на националистическата си пропаганда и речта на омразата, която намира благоприятна почва сред крайно обеднелия народ, търсещ изкупителна жертва за своите проблеми.

Характерно за този вид пропаганда е именно посочването на сравнително беззащитен, вътрешен враг и прехвълрянето на плещите му на всички икономически, социални и политически проблеми в държавата. Политиците ги използват многостранно. От една страна, циганските гета представляват изключително евтин източник на гласове по време на избори. Тук е редно, да уточним, че основната предпоставка за продажба на гласове на избори не е етническата принадлежност а икономическото състояние. Всички знаем, че много бедни българи също продават гласа си. Разликата е предимно в организацията. Тъй като ромите у нас представляват затворено общество, те са сплотени и организирани като група. В тези компактни групи са поставени босове, които представляват свръзката с по-представителните членове на политическата мафия, които виждаме по телевизията.

Липсата на обществено внимание към проблемите в циганските махали, позволява безпрепядствената хегемония на тези политически-обвързани цигански босове, които мачкат обикновения циганин, държат го в подчинение и осигуряват гласовете за избори на своите господари от политическите партии – по-бързо, по-лесно и по-евтино от който и да било друг модел за купуване на гласове. Когато този проблем се адресира в публичното пространство, вината се хвърля върху обикновените, бедни цигани принудени икономически или физически да продават гласовете си на политическите босове, докато самите политици винаги излизат чисти.

Друг начин за консумация на циганското нещастие, политиците откриват в ситуации, когато трябва да разкарат общественото внимание от себе си. В моменти на политически кризи, протести и социално напрежение, политиците винаги използват своя коз с малцинствата, като прехвърлят на тях тежестта от собствените си решения.

Но най-често, създаването на етническо напрежение се използва с цел пропаганда и натрупване на политически активи. Етническата омраза срещу циганите е основна опорна точка в платформите на десетки маргинални партии, но и на някои по-големи, парламентарно представени като ВМРО, НФСБ и АТАКА. Те използват всеки удобен случаи, включително и парламентарната трибуна, за да засвидетелстват своята омраза срещу малцинствата и да призоват избирателите си към същата. Поради липсата на автентични политически идеи, пълната си политическа несъстоятелност и обвързаността им с организираната престъпност в България, те са безпомощни да съставят смислена политическа програма и да дадат изпълними политически обещания. За това, разчитайки на лумпенизацията на българското население, те залагат на омразата. И печелят. Все по-бедния и все по-необразован български народ, все повече възприема идеята за вътрешен враг, който е виновен за всички проблеми. За разлика от олигарсите и от политиците, които обикновения българин може да види само как профучават покрай него с охрани и скъпи лимузини, циганите представляват много по-достъпен враг. Всеки, обхванат от „патриотични“ чувства младеж може да отиде и да избие няколко зъба на първия циганин, който види да продава чушки на пазара. Именно достъпността и безпомощността на циганите, ги правят толкова удобен и лесносмилаем враг за масите.

През последните няколко години, наблюдаваме ескалация в анти-циганската пропаганда, провеждана предимно от горе-споменатите партии (ВМРО,НФСБ,АТАКА) но също така и от „Реформатори“, както и от всеки нов политически субект с аспирации към заветния 1% и прилежащата към него сусбидия. Други печеливши от тази пропаганда са хегемона ДПС, чийто политически успех се дължи в голяма степен на маргинализирането и изолацията на малцинствата в България. Което, съответно, ги прави лесна плячка за ДПС-арите и техните схеми за купуване на гласове и господство чрез насилие и страх над цели региони на страната.

Анти-циганската политическа пропаганда през последните години, основно адресира така наречената „циганска престъпност“ като се опитва да я разграничи от престъпността по принцип. В главите на обезумялото от бедност и морална нищета (за които, вина имат най-вече същите тези политици) общество, се втълява идеята, че едно престъпление е по-тежко ако то е извършено от етнически циганин. Този „вид“ престъпления се преекспонират а не рядко и съчиняват, с цел да се поддържа напрежението срещу малцинствата и увеличава доверието в политиците, опитващи се да се представят като борци против „циганската престъпност“. Освен осребряването и по време на избори, тази пропаганда има и чисто физическо изражение. Всеки ден, десетки роми стават жертва на нападения на етническа основа, повечето от които остават скрити за обществеността. Основната причина за това е невъзможността на жертвите да потърсят съдействие от полицията, защото полицаите традиционно са със същите убеждения като нападателите.  Само до преди няколко месеца пък, нео-нацистки отряди патрулираха официално по улиците на София и тормозиха цигани и бежанци.

Днес, виждаме поредната ескалация на етническо напрежение, този път в село Гърмен.  Поддържаната от българските политици анти-циганска пропаганда от последните години помогна за превръщането на един чисто битов конфликт в сблъсък на етническа основа. В момента към с. Гърмен пътуват автобуси с нео-нацисти и членове на организирани престъпни групи. Става дума за радикалните фракции на ЦСКА и Левски, подкрепени от ултрасите на Ботев Пловдив. Тези рецидивисти са основното острие на всеки етнически конфликт – подобни на тях свършиха мръсната работа на политиците по време на етническото прочистване в Сърбия. Същите в момента вършат мръсната работа на американските служби в Украйна. Наистина ли искаме да легитимираме тази измет?

В тези времена на социален и икономически срив, ние трябва да успеем да съхраним човещината си, защото тя е основното ни оръжие срещу насправедливостите. Българи и роми, не трябва да се поддаваме на манипулациите на политическата класа, не трябва да оставяме омразата да ни унищожи. Трябва да застанем рамо до рамо, да признаем грешките си и да заработим заедно за тяхното решение.

Никола Петканов

Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*