Анти-TTIP или смърт за народите !

untitled

Европа и TTIP

Месеци наред от устата на по-будните граждни на Европа отеква една абревиатура, за която вече сигурно сте чули – TTIP. Най-общо казано, това е едно бъдещо (все още несключено) международно споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС, което породи доста полемики в последно време. Като че ли тук в България пак останахме малко встрани от реалните проблеми. Приспани от обзелата ни с години политическа апатия, най-после и ние се усетихме какво ни се готви от силните на деня. Ако все пак, не сте информирани за спорното споразумение, желателно е да прочетете следващите редове, в които сме се постарали да направим един бърз обзор на всичко по-важно около него. Напомням, че към днешна дата текат преговори в пленарната зала на ЕП, което е втората по-важна стъпка за окончателното приемане на TTIP !

Ако направим една бърза ретроспекция ще видим, че самите преговори за сътрудничеството TTIP между САЩ и ЕС започват през 2013. Прогнозите са, че до края на 2014 г. те трябва да приключат, но поради многото спорни текстове, както и поради големият обществен натиск предимно от европейски институции и граждани, окончателното решение се отлага за 2015 г. След нов кръг от преговори датата се измества за 2016 г.

Накратко, TTIP/ТПТИ (The Transatlantic Trade and Investment Partnership/Трансалталнтическо партньорство за Търговия и Инвестиции), в генезиса си е замислено като търговско споразумение между ЕС и САЩ, целящо премахването на тарифните и регулаторните бариери, улеснявайки по този начин проникването на  компании и инвеститори на съответните пазари и от двете страни на Атлантика. Това е класическият пример за премахването на всички бариери пред капитала, препускащ през държавите и помитащ по пътя си всички екологичните и социални  бариери. Това е и материалното изражение на тази „нестихваща любов“ между САЩ и ЕС, бликаща от извора на евроатлантизма. Разбира се този “класически пример”, е в остър конфликт с протекционистичните и антиглобалистични настроения, които все повече набират скорост в световен мащаб; които настроения, все по-силно занимават умовете на обикновените хора, наричани от властимащите върхушки с всевъзможни въздухоплаващи термини, като: „човешки ресурс“ (сякаш сме изкопаеми), „средна класа“ (коя е нисшата?), „простолюдие“ (синоним на сган!), „служители“ (роби, май!)  и т.н. Освен, че „пробутват“ на плебса едно, както ще видите спорно търговско споразумение, те го правят по стародавният познат нам начин. ЕС наложи забрана за публичен достъп до документите от преговорите за партньорство за срок от 30 години, а по силата на закона за свобода на информацията през юни 2014 г. се оказа, че американското правителство също е блокирало публичния достъп до документите за ТПТИ за срок от пет години, предвид „чувствителното естество“ на съдържанието им ! Добър ден ! Имайте предвид, че тук става въпрос за т.нар. консолидирани текстове, които ще представляват основата на самото споразумение, а не някакви летящи брошурки по Гугъл облаците.

Преди да изложим опасенията на голяма част европейските граждани относно TTIP, нека направим кратък преглед на законодателният алгоритъм за приемането на такъв тип споразумения.

От институционална гледна точка, по отношение на ЕС, преговорите за споразумението TTIP се водят от Европейската комисия. Комисията е органът, който отговаря освен за договарянето, но и за управлението на търговските споразумения. Независимо от това Съветът на Европа играе централна роля, тъй като възлага мандат на Комисията за започване на преговорите и дава указания за тяхното водене.

Важно е да уточним, че от законодателна гледна точка, споразумението трябва да бъде прието единодушно от ЕС. Също така, трябва да премине и през широко обсъждане в пленарната зала на Европейският парламент (такива дебати в момента текат). Трябва да е ясно, че в този случай Европейският парламент не преговаря от името на ЕС, а може само да формулира препоръки по обсъжданите въпроси, за да окаже влияние, преди да бъде достигнато съгласие по окончателния текст. След приключването на преговорите Парламентът на Европа може само да одобри или да отхвърли споразумението, не и да го изменя. Следващата стъпка е ратифициране от страна на държавите членки на ЕС. А именно, търговско-инвестиционното споразумение – TTIP, в момента в който бъде представено в готов вид, трябва да бъде гласувано и от Съвета на Европа с единодушие. Нека напомним, че Съвета на Европа се състои от ръководителите на правителствата на страните членки. Това означава, че една държава може да използва правото си на вето, за да повлияе на преговорите или да блокира търговската сделка като цяло. Дори споразумението да успее да премине през ситото на този много важен първи етап, следва да премине и през ратификация от съответните национални правителства, което предоставя втора възможност на опонентите на TTIP да наложат вето.

Както виждате процедурата е доста тромава и преминава през различни етапи на преговори, гласуване, ратификации и т.н. Това, обаче не трябва да успокоява и заблуждава гражданите на Европа, т.к. натискът на САЩ за форсиране подписването на споразумението е достатъчно силен. А и ЕС не дава индикации, че TTIP няма да се състои. Забавянето е добре познат политически, респ. популистки механизъм за приспиване на масите. Докато ЕС не излезе с официална нота, че прекратява преговорите за TTIP със САЩ – всичко останало е просто игра на лобита.

TTIP срещу хората

Основните и напълно обосновани опасения са, че TTIP не само ще отвори широко врати за навлизането на спекулативният капитал, то представлява директна атака срещу свободите на хората. В какво се изразява това:

  1. Определено най-спорният момент в изложението на споразумението, е исканата от Американското правителство клауза за защита на инвеститорите. Тя предвижда прибягване до ISDS (Investor-State Dispute Settlements) или т.нар. международен арбитраж, при който мултинационалните корпорации ще имат предимство при възникване на спор в случай , че дадена национална политика противоречи на някоя от сключените клаузи по договор между тях.Например, корпорациите ще имат право на значителни неустойки, ако политиките на държавите причиняват намаляване на приходите им. Това означава, че по-силните компании ще диктуват правилата на демократично избраните правителства. Как виждате една слаба икономически държава като България, да се изправи срещу компания, която има годишни приходи, колкото нашият годишен БВП ?!

Има едно важно съображение. Aко все пак тази клауза бъде изключена,  като възможност от TTIP на помощ идва паралелното вече сключено споразумение между ЕС и Канада (ВИТС, Всеобхватно икономическо и търговско споразумение). В случая, тук клаузата за защита на инвеститора присъства ! Държавите-членки на ЕС могат да се окажат изложени на опасността от заведени от американските корпорации съдебни искове за милиарди долари. Над 80% от американските компании, осъществяващи дейност в ЕС, ще могат да се възползват от включените в споразумението клаузи за уреждане на споровете между инвеститор и държава посредством дъщерните си дружества в Канада. Това означава, че повече от 40 000 американски корпорации ще могат да завеждат дела срещу европейските правителства по повод на различни законови или подзаконови разпоредби, които биха могли да накърнят очакваните от корпорациите печалби от направените инвестиции.

Преговорите за CETA/ВИТС също са в напреднала фаза. По отношение на това споразумение, трябва да бъдем също толкова критични. Повече информация за CETA/ВИТС на:

https://en.wikipedia.org/wiki/Comprehensive_Economic_and_Trade_Agreement

Много са примерите в световен мащаб за подобни спорове, като един най-фрапиращите е в Германия където шведската енергийна компания „Vattenfall“ осъди германското правителство за близо 5 млрд. долара, заради решението на Бундестага постепенно да изключи АЕЦ от енергийните мощности на страната. В света има около 500 дела на бизнеси срещу държави, като всички се състоят пред арбитражен трибунал. За период от 20 години (1994-2014 г.) срещу държави-членки на ЕС са били заведени общо 127 дела по повод на уреждането на спорове между инвеститор и държава, с предявени по тях искове за обезщетения на обща стойност десетки милиарди евро.

За какво ни е вътрешно законодателство, за какво ни е Конституция, за какво ни е суверенитет, когато една корпоративна адвокатска колегия може да излезе срещу законите в една страна ???

Тук може да се запознаете с основните постулати на ISDS (анг.):

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2014/march/tradoc_152290.pdf

Пълният текст на част от „официалните“ преговори за TTIP (анг.):

http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1230#rules

  1. Друго основно опасение от негативен ефект, са и големите разлики между регулаторните режими в ЕС и САЩ. Еврокомисията акцентира върху възможността от въвеждане на „взаимното признаване“ на стандартите посредством TTIP, като по този начин се предостави статут на еквивалентност на регулаторния режим на САЩ, дори когато той е по-малко взискателен, отколкото европейския. Това би поставило европейските компании в непосредствено неблагоприятно положение спрямо конкурентите им от САЩ и би довело до неизбежна надпревара за достигане на все по-ниски равнища в регулаторните стандарти.

От гл. т. на ЕС, това е нож с две остриета. На първо място, в сферата на публичните услуги, се очаква TTIP да отвори път на американските компании. Една от изразените през изминалата година обществени тревоги беше породената от TTIP заплаха за обществените услуги в Европа. Изтеклата през юни 2014 г. първоначална „оферта“ до САЩ за либерализация потвърждава, че всички медицински, здравни, социални, образователни (на всички равнища), пощенски, финансови, далекосъобщителни, транспортни, енергийни, водни, екологични и културни услуги са предмет на обсъждане за партньорството, като вече съществуват съществени ангажименти в множество сектори, които осигуряват на американските корпорации пълен достъп до пазарите на услуги в страните-членки на ЕС. Това би означавало, преструктуриране на публичния сектор, социални и работнически вълнения, приватизации и т.н.  Либерализацията на обществените услуги и търговията с тях води след себе си повишение на цените и намаляване на качеството.

На второ място, по отношение на общественото здраве и безопасност, както и на околната среда самото сближаване ще е доста противоречиво. Отделът по политики на ЕС публикува проучване за осем чувствителни области, за които имаше опасения, че преговорите за ТПТИ биха засегнали равнището им на защита. Тези осем области, обхванати от проучването са: медикаменти, козметика, храни, продукти за растителна защита, наноматериали, клониране, суровини и моторни превозни средства. Проучването посочва, че Еврокомисията е сигнализирала за готовността си за „компромиси“ в преговорите за партньорство и е предупредила евродепутатите за „значителните регулаторни различия“ между ЕС и САЩ, които биха могли да представляват проблем в случай на подписване на споразумението.

Пример за това е Щатското законодателство което е доста по-благосклонно към ГМО продуктите (близо 70 % от храните в САЩ съдържат модифицирани организми). В същото време ЕС, все се още се държи доста рестриктивно към ГМО. Подобно е и положението с употребата на пестициди. Друг пример е ползването на хормони на растежа при говедовъдството в САЩ, които в Европа са забранени, поради съмнения за причиняване на рак. Що се касае до околната среда,  правилата REACH на ЕС са много по-рестриктивни. Компаниите в Европа, трябва да докажат нетоксичността на субстанциите в един продукт, преди да го изкарат за продажба. В САЩ е обратното: всяка субстанция може да се използва, докато не се докаже, че токсична и опасна за здравето. В цифрово изражение това изглежда така: в ЕС забранените субстанции в козметиката са 1200, в САЩ – 12 ! Не на последно място по важност – банковите регулации. Британското правителство , под влиянието на всемогъщото Лондонско сити, смятат , че трябва да се търси разхлабване на банковите регулации. Тези регулации бяха особено засилени по време на последната финансова криза. TTIP ще премахне тези ограничения, като това ще развърже отново ръцете на американските банкери за спекула.

  1. В сферата на личните свободи, също има много противоречиви намерения. ACTA (Споразумение за борба с фалшифицирането) бе отхвърлено с пълно мнозинство в ЕП през 2012г. , след широка негативна обществена реакция, третирано като дълбоко навлизане в личното пространство. В основата му стоеше задължението на интернет доставчиците да следят онлайн активността на потребителите. ACTA върви в пакет с TTIP и е отново на дневен ред за разглеждане. Има съмнения , че част от лобистите на подобен анти-демократичен подход са фармацевтичните компании, които искат достъп до личните данни на пациентите.

4 . В сферата на труда, самите евро-депутати признават, че TTIP вероятно ще доведе до безработица.  Първоначалните твърдения на поддръжниците на партньорството, че споразумението ще бъде добра новина за трудещите се от двете страни на океана, вече се разглеждат като нереални от повечето сериозни икономически анализатори. Заплахата за трудещите се беше потвърдена от разкритието, че официалната оценка на въздействието, възложена от Европейската комисия в началото на преговорите, предвижда загубата на най-малко един милион работни места като пряка последица от успешното сключване на споразумението между ЕС и САЩ. Еврокомисията реши да не разгласява тези констатации, след като бе установено, че по-голямата част от тази загуба на работни места – повече от 680 000 – ще бъде в страните от ЕС, докато в САЩ те ще възлизат на най-малко 325 000 работни места. Според друго изследване значително ще намалеят и трудовите доходи на работниците във Франция, Германия, Обединеното кралство и други северноевропейски страни. Един евентуален колапс на трудовия пазар, би довело до нова бюрократична тежест свързана с развързването на кесиите по линия на Еврофондовете за наложително стимулиране на икономиките на страните членки. Това показва и слабостта на формата – Европейски съюз, при която националните стопанства зависят изцяло от „подаянията“ на Брюксел.

Подобен пример за двустранно търговско споразумение, при които е доказано, че се губят работни места е Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) между САЩ, Мексико и Канада, което причини загуба на 1 000 000 работни места в щатите за 12 г. При обещаните за откриване стотици хиляди.

От тук може да си изтеглите унищожителната критика на Джон Хилари (бг и анг):

http://rosalux-europa.info/userfiles/file/TTIP_BG_2015.pdf

http://rosalux-europa.info/userfiles/file/TTIP_EN.pdf

Анти-TTIP!

Наред с преговорите между САЩ и ЕС, в Европа се зароди и мощно Анти- TTIP движение. Работническото движение във всички големи европейски държави се обяви открито срещу партньорството, а всички конфедерации на синдикатите в Обединеното кралство, Германия, Франция, Австрия, Белгия, Люксембург, Испания, Италия и Словения публично се противопоставят на продължаването на преговорите. В общоевропейския ден за действие срещу ТПТИ и ВИТС, отбелязан на 11 октомври 2014 г., се състояха 450 координирани действия на протест в 24 държави с участието на хиляди хора, а на 19 декември 2014 г. демонстранти блокираха квартала на европейските институции гр. Брюксел с искания да бъде сложен край на ТПТИ и на програмите за строги икономии на ЕС. Понастоящем протести текат из цяла Европа и на места в САЩ. В нарочно създадена от граждани на Европа онлайн петиция до момента са положили подпис над 2.1 млн души, отричащи напълно евроатлантическот търговско споразумение.

В заключение можем да кажем, че наистина TTIP може да даде тласък за икономически растеж, но този растеж ще се отрази основно в увеличаване на и без това баснословните печалби на големите корпорации и едрия капитал като цяло, а ще коства фалити за дребните и средните предприемачи, безработица за трудещите се, ГМО за еколозите и корпоративна диктатура над и без това фасадната ни демокрация. Но не трябва да забравяме, че зад правителствата на ЕС и САЩ, стоят нейните истински поддръжници – международни банкери и лобисти които с радост очакват момента, в който техния спекулативен капитал ще получи свободата да се мести в един огромен пазар от 800 млн. души.

TTIP ще намали регулаторните бариери за търговия, като улесни големите компании , които без никаква спирка ще се възползват от занижените рестрикции в сферата на безопасното хранене, екозаконодателството, банковото дело и т.н. За всичко това народите нямат думата. Те пак са оставени в ръцете на бюрократичното „благоволение“, натиснато от наднационалните корпоративни лобита, банкери и спекулативен капитал. Тези последните лавират умело. Приспиват народите, карайки ги да мислят ,че са неми участници в играта. Народите , обаче вече не вярват на лъжите на едрия капитал, който се готви да удуши за последно работническата класа, свободите на хората и правото им на живот. Не трябва да ни учудва фактът, че по искане на неправителствената организация Corporate Europe Observatory са предоставени публично имената на участниците с които са провеждани консултации преди преговорите за TTIP. 93 % от тях са били представители на индустриалния капитал, изтъквайки и незначителната роля в преговорите на екозащитници и потребителски организации. Не трябва да ни учудва и фактът , че най-заинтересовани от прокарването на TTIP са Барак Обама и пионката му в ЕС – Дейвид Камерън. Точно те двамата дадоха начален сигнал за форсирането на споразумението, точно в момент в който Русия и Китай, заедно с Индия, Иран, Бразилия и Ю.Африка очертаха нов социално-икономически полюс в световен мащаб. Не господа, зад форсирането ви не стоят добри намерения, а поредната геополитическа партия шах, в която ние хората ставаме отново пешки на дъската за домогвания на капитала и борбата за власт и територии ! Вие ни готвите Икономическо НАТО !

Ще цитирам и част от обещанията на силните на деня. Запомнете ги, ако все пак ЕС и САЩ сключат пакта за TTIP. Американският президент Барак Обама: „…създаването на стотици хиляди работни места от двете страни на Атлантическия океан.“ Комисарят Карeл де Гухт: „…споразумението ще донесе на всяко семейство в ЕС 545 евро годишно.“ Според CEPR (Център за икономически и политически изследвания на САЩ): „Трансатлантическото партньорство ще увеличи износа на САЩ за ЕС с 300 млрд. долара годишно и ще добави 125 млрд. долара към щатския БВП. Покупателната способност на типичното американско семейство ще се увеличи с 900 долара“. Прогнозите в Европа са следните:„… свободната търговия през Атлантическия океан ще създаде допълнителен икономически растеж на стойност 120 млрд. евро в ЕС, което е 0.5% от БВП.“

Призоваваме ви, скъпи братя и сестри, българи, граждани, работници – да излеем нашият справедлив гняв. Да, знаем, че няма да съборим провалилия се ЕС, нито ще съборим двуполюсният световен модел, който ни дели като народи; нито ще преборим зловещите корпоративни стремления за могъщество; най-сетне няма да преборим сами и TTIP и подобните нему лобистки договорки, първи приятели на кръвожадната спекула; но най-после ние ще издигнем глас заедно с нашите братя и сестри от Европа, които имат нужда и от нашата подкрепа и от всеки човешки стремеж за свобода и солидарност между народите!

Иво Иванов, 11.06.15

Ползвани източници:

http://www.citizen.org/investorcases

http://www.bbc.com/news

https://stop-ttip.org/

http://bg.wikipedia.org

http://www.reuters.com/

http://www.euractiv.com/

http://trade.ec.europa.eu/

http://rosalux-europa.info/

http://www.bilaterals.org

http://www.s2bnetwork.org/

Етикети: , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*